Агрегатно състояние: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ен: |
добавки |
||
Ред 41:
=== Плазма ===
{{основна|Плазма}}
Плазмата е цялостно или частично [[йон]]изиран [[газ]] с голяма относителна [[концентрация]] на йоните, еднаква или почти еднаква за [[катион|положителните]] и [[анион|отрицателните]] йони, чиято [[скорост]] на движение под действието на външно електрическо поле е по-малка от топлинната им скорост на движение. Явлението е открито през 1879 година, а названието плазма получава през 1928 г. Състоянието на плазмата се разглежда като четвърто агрегатно състояние на [[Материя (физика)|материята]] заедно с газообразно, течно и твърдо.▼
[[Файл:Electron Sea (Plasma).jpg|мини|В плазмата електроните са откъснато от своите ядра, образувайки електронна среда, която може да провежда електричество]]
|accessdate = 2009-02-21}}</ref> – среща се в [[йоносфера]]та, в [[Мълния|светкавиците]], в [[звезда|звездните]] атмосфери, където температурата на най-горещите звезди достига до 60 000 [[келвин|K]], в [[планета]]рни [[мъглявина|мъглявини]] и други. Тя играе важна роля в [[космос|космическите]] процеси, тъй като в нея протичат естествените [[ядрена реакция|термоядрени реакции]] – източник на звездната енергия. Изкуствено се създава при някои газови разряди, при електрическа дъга, електрическа искра и други. Плазмата изпълва разрядното пространство на [[газоразрядна лампа|газоразрядните лампи]]. Интересно приложение има в [[плазмен дисплей|плазмените дисплеи]].▼
▲Плазмата е цялостно или частично [[йон]]
Характерно свойство на плазмата е възможността в нея да възникват [[електромагнетизъм|електромагнитни]] трептения на йоните с много широк [[честота|честотен]] [[спектър]] – от [[звук]]ова честота до честоти от порядъка на милиони трептения в секунда. Тя има [[Диамагнетизъм|диамагнитни]] свойства и е добър проводник на [[електрически ток]]. Интересът към плазмата е силно повишен във връзка с проблемите на управляемите термоядрени реакции, при които е необходимо получаване на плазма с много висока температура. Действието на подходящи силни [[магнитно поле|магнитни полета]] служи за задържане на плазмата в дадено пространство и откъсване от стените на съда, което води до стабилизиране и термоизолация. Така може да се получи плазма с температура няколко десетки милиона [[келвин]]а, а се очаква и до няколкостотин милиона градуса, достатъчна за протичане на термоядрена реакция. Засега още не са преодолени всички трудности при образуването на напълно стабилна, дълготрайна, високотемпературна плазма, необходима за получаване на [[енергия]] за сметка на [[ядрен синтез]].▼
▲
▲Характерно свойство на плазмата е възможността в нея да възникват [[електромагнетизъм|електромагнитни]] трептения на йоните с много широк [[честота|честотен]] [[спектър]] – от [[звук]]ова честота до честоти от порядъка на милиони трептения в секунда
Газовете обикновено се трансформират в плазма чрез прилагане на голямо електрическо напрежение между две точки или чрез нагряването им до изключително висока температура. Силното нагряване на веществото позволява на електроните да напуснат атомите и създават среда от свободни електрони. При много високи температури, като тези в звездите, се смята, че практически всички електрони са свободни и такава високоенергийна плазма представлява всъщност голи атомни ядра в среда от електрони.
== Фазови преходи ==
Line 87 ⟶ 86:
; Цитирани източници
* {{cite web | last = Жданов | first = Владимир | year = 2009 | url = http://www.krugosvet.ru/articles/123/1012368/1012368a2.htm | title = Плазма в космосе | publisher = Кругосвет | accessdate = 2009-02-21 | lang = ru}}
* {{cite book | last = Gurnett | first = D. A. | coauthors = A. Bhattacharjee | title = Introduction to Plasma Physics: With Space and Laboratory Applications | year = 2005 | url = https://books.google.com/?id=VcueZlunrbcC&pg=PA2 | isbn = 0-521-36483-3 | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge, UK | lang = en}}
* {{cite book | last = Scherer | first = K | coauthors = H Fichtner, B Heber | title = Space Weather: The Physics Behind a Slogan | year = 2005 | url = https://books.google.com/?id=irHgIUtLi0gC&pg=PA138 | isbn = 3-540-22907-8 | publisher = Springer | location = Berlin | lang = en}}
|