Агрегатно състояние: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ен:
добавки
Ред 41:
=== Плазма ===
{{основна|Плазма}}
[[Файл:Plasma-lamp 2.jpg|мини|300п|Плазма в газоразрядна лампа<ref>[http://www.lucnix.be/gallery2/main.php?g2_itemId=85571 Фотография Luc Viatour]</ref>]]
Плазмата е цялостно или частично [[йон]]изиран [[газ]] с голяма относителна [[концентрация]] на йоните, еднаква или почти еднаква за [[катион|положителните]] и [[анион|отрицателните]] йони, чиято [[скорост]] на движение под действието на външно електрическо поле е по-малка от топлинната им скорост на движение. Явлението е открито през 1879 година, а названието плазма получава през 1928 г. Състоянието на плазмата се разглежда като четвърто агрегатно състояние на [[Материя (физика)|материята]] заедно с газообразно, течно и твърдо.
 
[[Файл:Electron Sea (Plasma).jpg|мини|В плазмата електроните са откъснато от своите ядра, образувайки електронна среда, която може да провежда електричество]]
Плазмата е най-разпространеното състояние на материята във [[вселена]]та<ref>{{cite web
|url = http://www.krugosvet.ru/articles/123/1012368/1012368a2.htm
|title = Плазма в космосе
|author = Владимир Жданов
|publisher = ''Кругосвет''
|accessdate = 2009-02-21}}</ref> – среща се в [[йоносфера]]та, в [[Мълния|светкавиците]], в [[звезда|звездните]] атмосфери, където температурата на най-горещите звезди достига до 60&nbsp;000 [[келвин|K]], в [[планета]]рни [[мъглявина|мъглявини]] и други. Тя играе важна роля в [[космос|космическите]] процеси, тъй като в нея протичат естествените [[ядрена реакция|термоядрени реакции]] – източник на звездната енергия. Изкуствено се създава при някои газови разряди, при електрическа дъга, електрическа искра и други. Плазмата изпълва разрядното пространство на [[газоразрядна лампа|газоразрядните лампи]]. Интересно приложение има в [[плазмен дисплей|плазмените дисплеи]].
 
Плазмата е цялостно или частично [[йон]]изиранизирано [[газ]]вещество с голяма относителна [[концентрация]] на йоните, еднаква или почти еднаква за [[катион|положителните]] и [[анион|отрицателните]] йони, чиято [[скорост]] на движение под действието на външно електрическо поле е по-малка от топлинната им скорост на движение. ЯвлениетоПодобно ена откритогазовете, презплазмата 1879няма определена форма или годинаобем, ано названиетоза плазмаразлика получаваот презтях 1928тя г.е Състояниетоелектропроводима, насъздава плазматамагнитни сеполета разглеждаи катоелектрически четвъртоток агрегатнои състояниереагира силно на [[Материяелектромагнетизъм|електромагнитни (физика)|материятасили]] заедно с газообразно, течно и твърдо.
Характерно свойство на плазмата е възможността в нея да възникват [[електромагнетизъм|електромагнитни]] трептения на йоните с много широк [[честота|честотен]] [[спектър]] – от [[звук]]ова честота до честоти от порядъка на милиони трептения в секунда. Тя има [[Диамагнетизъм|диамагнитни]] свойства и е добър проводник на [[електрически ток]]. Интересът към плазмата е силно повишен във връзка с проблемите на управляемите термоядрени реакции, при които е необходимо получаване на плазма с много висока температура. Действието на подходящи силни [[магнитно поле|магнитни полета]] служи за задържане на плазмата в дадено пространство и откъсване от стените на съда, което води до стабилизиране и термоизолация. Така може да се получи плазма с температура няколко десетки милиона [[келвин]]а, а се очаква и до няколкостотин милиона градуса, достатъчна за протичане на термоядрена реакция. Засега още не са преодолени всички трудности при образуването на напълно стабилна, дълготрайна, високотемпературна плазма, необходима за получаване на [[енергия]] за сметка на [[ядрен синтез]].
 
|accessdateЯвлението =е 2009открито през 1879 година, а названието плазма получава през 1928 г. Плазмата е най-02-21разпространеното състояние на материята във [[Вселена]]та{{hrf|Жданов|2009}}</ref> – среща се в [[йоносфера]]та, в [[Мълния|светкавиците]], в [[звезда|звездните]] атмосфери, където температурата на най-горещите звезди достига до 60&nbsp;000 [[келвин|K]], в [[планета]]рни [[мъглявина|мъглявини]] и други. Тя играе важна роля в [[космос|космическите]] процеси, тъй като в нея протичат естествените [[ядрена реакция|термоядрени реакции]] – източник на звездната енергия. Изкуствено се създава при някои газови разряди, при електрическа дъга, електрическа искра и други. Плазмата изпълва разрядното пространство на [[газоразрядна лампа|газоразрядните лампи]]. Интересно приложение има в [[плазмен дисплей|плазмените дисплеи]].
 
Характерно свойство на плазмата е възможността в нея да възникват [[електромагнетизъм|електромагнитни]] трептения на йоните с много широк [[честота|честотен]] [[спектър]] – от [[звук]]ова честота до честоти от порядъка на милиони трептения в секунда. Тя има [[Диамагнетизъм|диамагнитни]] свойства и е добър проводник на [[електрически ток]]. Интересът към плазмата е силно повишен във връзка с проблемите на управляемите термоядрени реакции, при които е необходимо получаване на плазма с много висока температура. Действието на подходящи силни [[магнитно поле|магнитни полета]] служи за задържане на плазмата в дадено пространство и откъсване от стените на съда, което води до стабилизиране и термоизолация. Така може да се получи плазма с температура няколко десетки милиона [[келвин]]а, а се очаква и до няколкостотин милиона градуса, достатъчна за протичане на термоядрена реакция. Засега още не са преодолени всички трудности при образуването на напълно стабилна, дълготрайна, високотемпературна плазма, необходима за получаване на [[енергия]] за сметка на [[ядрен синтез]].
 
Газовете обикновено се трансформират в плазма чрез прилагане на голямо електрическо напрежение между две точки или чрез нагряването им до изключително висока температура. Силното нагряване на веществото позволява на електроните да напуснат атомите и създават среда от свободни електрони. При много високи температури, като тези в звездите, се смята, че практически всички електрони са свободни и такава високоенергийна плазма представлява всъщност голи атомни ядра в среда от електрони.
 
== Фазови преходи ==
Line 87 ⟶ 86:
 
; Цитирани източници
* {{cite web | last = Жданов | first = Владимир | year = 2009 | url = http://www.krugosvet.ru/articles/123/1012368/1012368a2.htm | title = Плазма в космосе | publisher = Кругосвет | accessdate = 2009-02-21 | lang = ru}}
* {{cite book | last = Gurnett | first = D. A. | coauthors = A. Bhattacharjee | title = Introduction to Plasma Physics: With Space and Laboratory Applications | year = 2005 | url = https://books.google.com/?id=VcueZlunrbcC&pg=PA2 | isbn = 0-521-36483-3 | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge, UK | lang = en}}
* {{cite book | last = Scherer | first = K | coauthors = H Fichtner, B Heber | title = Space Weather: The Physics Behind a Slogan | year = 2005 | url = https://books.google.com/?id=irHgIUtLi0gC&pg=PA138 | isbn = 3-540-22907-8 | publisher = Springer | location = Berlin | lang = en}}