Иван Снегаров: Разлика между версии

== Биография ==

Снегров е роден на [[12 октомври]] ([[30 септември]] [[стар стил]]) [[1883]] година в град [[Охрид]]. Учи в гръцкото и българското класно училище в Охрид, следва в [[Цариградска българска духовна семинария|Цариградската духовна семинария]] (1900- – 1906), след което е учител в [[Енидже Вардар]] и писар в [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в [[Цариград]] (1906- – 1907). През 1908- – 1912 година следва в Киевската духовна академия, която завършва със степен „кандидат на богословските науки“ за дисертацията си „История на Охридската архиепископия“.

През 1912- – 1926 година е учител в Цариградската семинария, [[Серско българско педагогическо училище|Педагогическото училище]] в [[Сяр]], [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската мъжка гимназия]], в Ямболската гимназия, Софийската семинария и други. Редовен доцент в Богословския факултет на [[СУ]] в Катедрата по история (1926), редовен професор (1933), член-кореспондент на [[БАН]] (1933), академик (1943), титуляр на Катедрата по история в [[Софийска семинария|Софийската семинария]] (1950), където работи и след пенсионирането си като хоноруван професор от 1951 до 1956 година. Директор е на Института за Българска история при [[БАН]] от основаването му през 1947 до 1950 година, директор на Архивния институт при БАН (1951- – 1959). Иван Снегаров е награден с [[Кирил и Методий (орден)|орден „Кирил и Методий“]] I степен (1958). Той е член на Охридското културно-просветно дружество и на [[ВМОРО]] от [[1902]] година, редактор е на вестник „[[Автономна Македония (1920 - 1923)|Автономна Македония]]“ (1920- – 1923). Член-учредител е на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.mni.bg/2013/06/osnovateli-na-mni.html | заглавие= Членове-основатели на Македонския научен институт|достъп_дата = 2015-10-10|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Македонски научен институт|език= |цитат= }}</ref> и е сътрудник на органа му „[[Македонски преглед]]“ (1924- – 1943).

[[Македония (област)|Македония]] ([[Солун]], [[Охридска книжовна школа|Охридската книжовна школа]], [[Скопска епархия|Скопската епархия]] и други) стои в центъра на научните интереси на Иван Снегаров. Неговият капитален труд е История на „[[Охридска архиепископия (патриаршия)|Охридската архиепископия]]“, С. 1924. Многобройните му трудове засягат житията на [[Климент Римски]], [[Климент Охридски]], българския патриарх [[Йоаким I]], цар [[Симеон I]], [[Българско възраждане|българското Възраждане]] и много други теми.

В края на 1959 година Снегаров потвърждава пред сътрудника на [[УДБА|УДБ-а]] [[Коста Балабанов]], че той, неговите родители и роднини, както и всички останали охридчани, винаги са се чувствали българи.<ref>[http://www.kvf.org.mk/docs/11/KB%20-11.pdf Доклад на Коста Балабанов от 26.01.1960 г., с. 6], взет от сайта http://www.kvf.org.mk на 7.08.2012 г. (според друго донесение на Балабанов, Снегаров зявил „...старите охридчани винаги сме се чувствали българи“ - – [http://www.kvf.org.mk/docs/11/KB%20-15.pdf Доклад на Балабанов от 15 юли 1960 г., с. 2])</ref>

Статия на Соня Зафирова в: {{КМЕ3}}, с. 687-691 – 691

* [http://macedonia-history.blogspot.com/2006_11_16_archive.html Снегаров, Иван. Георги Кастриота - – Скендербег (1405—14681405 – 1468 г.) и отношението на Дебър и Охрид към освободителната му борба]

* [http://pravoslavie.domainbg.com/03/snegarov/snegarov_shizmata.html Снегаров, Иван. Отношенията между Българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата. В: - – Църковен архив, кн. ІІІ-IV, 1929.]