Областно събрание на Източна Румелия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
препратки и граматически поправки
Ред 1:
'''Областното събрание''' е представителен и законодателен орган на автономната област [[Източна Румелия]], която след разпокъсването на [[Санстефанска България]] остава под върховната власт нав [[султанОсманската империя]]а. Заседава в [[Пловдив]] от [[22 октомври]] [[1879]] до [[22 декември]] [[1884]] ггодина.<ref name="Encyclopedy">Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“, Книгоиздателска къща „Труд“, С., 2008 г., с. 418-420 ISBN 954-528-790-X</ref>
{{стар стил}}
 
== История ==
Сформира се непосредствено след изборите за първо Областно събрание проведени между [[7 октомври|7]]-[[19 октомври]] 1879 г., на които за народни представители са избрани 31 българи и 5-има чужденци.
 
=== Задачи и функции ===
Областното събрание разглежда и гласува предложени от [[генерал-губернатор (Източна Румелия)|генерал-губернатор]]а (също наричан ''главен управител'') или от [[народни представители|народните представители]] [[законопроект]]и, които трябва да получат и одобрението на [[Османски султан|султана]]. Ако до едномесечен срок той не се произнесе по гласуваните предложения, те автоматично придобиват силата на законовитезаконови актове. Законопроект, внесен от народните представители, трябва да бъде подкрепен поне от шестима от тях. Всеки законопроект може да бъде оттеглен от генерал-губернатора, ако вече не се е гласувало „врху„върху целокуносттацелокупността му“.
 
То има контролни функции върху [[изпълнителна власт|изпълнителната власт]] – приема [[бюджет]]а на областта, контролира действията на [[директор]]ите иДиректорат на [[финансиИзточна Румелия|директорите]]те. Народните представители имат право да отправят питания и могат да предизвикат отстраняване на представители от изпълнителната власт. Събранието може да повдига обвинения за измяна или нарушаване на [[Органически устав на Източна Румелия|Органическия устав]] и срещу генерал-губернатора с необходимо квалифицирано мнозинство. Депутатите имат решаваща дума и за външните заеми.
 
Между отделните сесии на Областното събрание неговите функции се изпълняват от [[Постоянен комитет на Източна Румелия|10-членен постоянен [[комитет]]. В него влизат депутати, избирани по сложна процедура, целяща гарантирано избиране и на представители на други верски общности.
 
=== Състав и структура ===
В Областното народно събрание заседават 56 народни представители. От тях 10 участват по право - [[мюфтия]]та, [[Главен равин|главният равин]], религиозните водачи на петте християнски общности, главният контрольор на финансите, председателяпредседателят на [[Върховен съд на Източна Румелия|Върховния съд]] и председателяпредседателят на [[ВърховноВърховен съдилищеадминистративен съд на Източна Румелия|Върховното съдилище]] за административни разпиразпри]]. Още 10 народни представители се назначават от генерал-губернатора. Те се избират между стоте най-лични „земевладелци, търговци и промишленици, измежду чиновниците в Гражданското управление и съиите“съдиите“ и гражданите с университетски дипломи, които вършат някое свободно занятие и имат диплома за доктор или адвокат.
 
Останалите 36 народни представители се избират с пряко и тайно гласуване от населението на областта. На всеки две години полвинатаполовината от депутатите на ОС се сменят с нови.
 
== Сесии ==
Според чл.член 86 от Органическия устав Областното събрание „по право се събира в Пловдив на обикновена сесия, всяка година, вторий понеделник на месец октомврий по Юлианский календар“. Обикновената сесия трае най-много два месеца. Освен това главният управител може да свика събранието на извънредна сесия, който да реши конкретен въпрос.
 
Право да разтурва Областното събрание има султанът, по предложение на главния управител, след което в рамките на 40 дни се свикват избори, на които се подновява целият състав на камарата.
Ред 42:
 
== Законопроекти ==
* Закон за заплатите на чиновниците – I редноваредовна сесия, 1879 г.
* Закон за владалата (недвижимата собственост) – I редноваредовна сесия, 1879 г.
* Закон за данъка върху прихода – I редноваредовна сесия, 1879 г.
* Закон за поземлен данък върху недвижимите имоти, които не служат за земеделие – I редноваредовна сесия, 1879 г.
* Закон за санитарното управление – II редноваредовна сесия, 1880 г.
* Закон за серчим (данък въху свинете) – II редноваредовна сесия, 1880 г.
* Закон за мерките и теглилките – II редноваредовна сесия, 1880 г.
* Закон за градската полиция – II редноваредовна сесия, 1880 г.
* Закон за селскостопанските-земеделчески училища – II редноваредовна сесия, 1880 г.
* Закон за владалата – II редноваредовна сесия, 1880 г.
* Закон за селската полиция – II редноваредовна сесия, 1880 г.
* Закон за носене на оръжие – II редноваредовна сесия, 1880 г.
* Закон за свободата на печата – II редноваредовна сесия, 1880 г.
* Закон за народното образование – II редноваредовна сесия, 1880 г.
* Закон за посибията – II редноваредовна сесия, 1880 г.
* Закон за житната мера – II редноваредовна сесия, 1880 г.
* Закон за отчуждение на притежанията – II редноваредовна сесия, 1880 г.
* Закон за данъка върху прихода – II редноваредовна сесия, 1880 г.
* Закон за данъците върху недвижимоста и приходите – II редноваредовна сесия, 1880 г.
* Закон за съдебните комисари – II редноваредовна сесия, 1880 г.
* Закон за програмата на първоначалните училища – III редноваредовна сесия, 1881 г.
* Закон за печата – III редноваредовна сесия, 1881 г.
* Закон за общинските даждие – III редноваредовна сесия, 1881 г.
* Закон за преобръяае в свобона собственост на вакъфските имоти – III редноваредовна сесия, 1881 г.
* Закон за областните реални гиманзии – III редноваредовна сесия, 1881 г.
* Закон за уредбата и упралението на земеделските каси в Източна Румелия – III редноваредовна сесия, 1881 г.
* Закон за военните пенсии в Източна Румелия – III редноваредовна сесия, 1881 г.
* Закон за Румелийското туземство (население) – III редноваредовна сесия, 1881 г.
* Закон за помощи на недъгави или престарели преподаватели – III редноваредовна сесия, 1881 г.
* Закон за заплатите по гражданското ведомство – IV редноваредовна сесия, 1882 г.
* Закон за средните училища – IV редноваредовна сесия, 1882 г.
* Закон за съдебните комисари – IV редноваредовна сесия, 1882 г.
* Закон за правото за продажба на добитък – интизап – IV редноваредовна сесия, 1882 г.
* Закон за непълнолетните и запретените – V редноваредовна сесия, 1883 г.
* Закон за налога на номадските племена в Източна Румелия – V редноваредовна сесия, 1883 г.
 
== Бележки ==