Българско Черноморие: Разлика между версии

'''Българското [[Черно море|Черноморие]]''' е една от [[Физикогеографски зони и области на България|физикогеографските зони и области]] на [[България]]. Зоната включва крайбрежието, представляващо цялата източна [[Държавна граница|граница]] на страната, както и прилежащата [[акватория]].

Формирането на релефа е свързано с развитието на Черноморската котловина. През кватернера издигането на крайбрежието е довело до образуването на шест морски (абразионни) тераси. На места то е потъвало и устията на някои черноморски реки са се превръщали в лимани[[лиман]]и ­ Ропотамо, Велека и др. Характерна форма на релефа са плажните ивици, обхващащи около 25% от крайбрежието. Край някои от тях са се образували дюни, високи до 8­10 м (Несебър). Свлачищата са характерни за северното крайбрежие ­ Балчишко, около устието на р. Батова, Варненско и др., а за южното ­в района на кв. [[Сарафово]], Бургаско. Особено силни свлачищни процеси се проявиха през пролетта на 1997 г. в районите на курортите Св. Св. Константин и Елена, Златни пясъци и Албена. Скалисти брегове с отвесни склонове (клифове) са типични за районите на нос [[Калиакра]], нос [[Галата (нос)|Галата]], както и около нос Емине. Красиви скални образувания, подмоли и пещери има по Северното Черноморие в районите на Тюленово, Камен бряг и др.

Лятото по черноморското крайбрежие е сравнително топло, а зимата ­ мека (табл. 1). Средните януарски температури варират от около 0,8 °С (ст. Калиакра) до 3,4 °С (ст. Царево). Юлските температури са около 22 ­- – 24 °С. Средногодишните амплитуди са сравнително ниски ­ 20­ – 21 °С. Безмразовият период по крайбрежието е най-висок за страната ­от април до ноември. По Северното Черноморие средногодишните валежи са най-ниски за страната (ст. Дуранкулак ­ 438 мм, ст. Балчик ­ 440 мм). На юг валежите достигат 500­- – 600 мм, а на места и повече. На север валежите са с късно пролетен и ранно летен максимум, а на юг ­със зимен максимум. На юг снежна покривка се образува рядко и се задържа кратко до няколко дни. Ветровете през по-голямата част от годината са западни и северозападни, като често през зимата и лятото се проявяват северни и североизточни ветрове. От местните ветрове най-характерни са бризите, които през деня духат от морето към сушата, а през нощта­ обратно. Климатът благоприятства преди всичко развитието на земеделието (лозарство, овощия, технически култури и др.) и туризма.

Повечето от реките формират оттока си извън територията на Българското черноморско крайбрежие. По-големи реки от север на юг са Батова, [[ Провадийска река|Провадийска]], [[Камчия]], [[Двойница]], [[Хаджийска]], [[Русокастренска]], [[Средецка]], [[Факийска]], [[Ропотамо]], [[Велека]], [[Резовска река]]. В посока от север на юг се увеличава водоносността на реките. Максимумът на оттока за северните реки е пролетен, докато за реките на юг той е зимен. Минимумът на оттока е през август и ­септември. Подхранването на реките е предимно дъждовно­ до около 70 ­- – 80%. Със значително карстово подхранване са р. [[ Девня (река)| Девня]], Батова, Провадийска. Модулът на оттока зависи в голяма степен от скалната основа. По черноморското крайбрежие са разположени най-големите езера. Според произхода си те са лимани и лагуни. Най-големи сред лиманните езера са [[Варненско езеро|Варненското]], [[Белославско езеро|Белославското]], [[ Шабленско езеро|Шабленското]], [[Мандра (язовир)|Мандренското]], [[Бургаско езеро|Бургаското]], [[Атанасовско езеро|Атанасовското езеро]]. Лагуни са [[ Поморийско езеро|Поморийското езеро]], [[Алепу]], [[Аркутино]] и др. Най-дълбоки и с най-голям воден обем са Варненското и Белославското езеро. Бургаското е най-обширно. Артезиански води са разкрити във Варненско, долината на р. Камчия и Бургаската низина. Минерални води бликат във Варненско и Бургаско.

За Българското черноморско крайбрежие са характерни животински видове от Евросибирската, Средиземноморската и Ирано-Туранската фаунистична област. Животинският свят е представен от сърна, дива свиня, заек и др. От птиците се срещат [[Сребриста чайка|чайка]], [[Сребриста чайка|гларус]], [[бекас]], [[чапла]], [[рибарка]], [[лястовица]], [[дъждосвирец]], [[дива патица]], [[яребица]] и др. По нашето крайбрежие преминава западночерноморският прелетен път на птиците­ [[Виа Понтика]]. По него два пъти в годината прелитат на ята или поотделно [[пеликани]], [[жерави]], [[патици]], [[гъски]]. От земноводните се срещат [[жаба дървесница]], [[гръцка дългокрака жаба]] и др. От влечугите са разпространени вдлъбнаточел смок, [[голям стрелец]] и др. На юг се среща колхидски фазан и каспийска [[блатна костенурка]]. Езерата са богати на риба.

Най-големите градове по Черноморието са '''[[Варна]]''' и '''[[Бургас]]''', които са съответно трети и четвърти по население в България.

Останалите по-малки градове и села са '''[[Поморие]]''', '''[[Несебър]]''', '''[[Балчик]]''', '''[[Царево]]''', '''[[Созопол]]''', '''[[Свети Влас]]''', '''[[Приморско]]''', '''[[Каварна]]''', '''[[Шабла]]''', [[Равда]], '''[[Обзор]]''', '''[[Бяла (Област Варна)|Бяла]]''', '''[[Черноморец]]''', '''[[Ахелой (град)|Ахелой]]''', '''[[Ахтопол]]''', [[Кранево]], [[Българево]], '''[[Китен]]''', [[Шкорпиловци]], [[Лозенец_(Област Бургас)|Лозенец]], [[Синеморец]], [[Дуранкулак]], [[Крапец (Област Добрич)| Крапец]], [[Варвара (Област Бургас)|Варвара]], [[Камен бряг]], [[Резово]], [[Тюленово]] и [[Емона]].