Универсален десантен кораб: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 17:
Силовата установка на УДК е газо-електрическа. Потребността от обширно вътрешно пространство води до използването на двигатели с висока концентрация на мощност. В същото време повишената шумност на газовите турбини не играе особено значение за десантния кораб. Скоростта достига 23 – 24 [[възел (скорост)|възела]] при далечина на плаване до 10 000 [[миля|морски мили]].
Обикновено УДК влизат в състава на амфибийни ударни групи от няколко кораба, самолетоносач и кораби за охрана на съединението. Те никога не се приближават към брега на разстояние пряка видимост. Основната характеристика на универсалните десантни кораби, която ги отличава от другите типове десантни кораби (както показва и названието им) е тяхната универсалност. По-специално това е възможността им да поддържат операциите на значителна авиогрупа.
* Докато и други типове разполагат с вертолетна площадка и дори хангар за 1 - 3 вертолета, УДК разполагат с пълномащабна хангарна палуба за съхраняването, техническото обслужване и по-сериозни ремонти на авиационната техника на до 20 летателни апарата (в случая на американските представители в този клас кораби дори повече).
* Под хангарната палуба е разположена подсилена палуба за съхраняване на тежка бойна и логистична техника (с маса до 80 тона - американските ОБТ [[М1 Ейбрамс]], германските [[Леопард 2]] или британските Чалънджър 2)
* Под хангарната палуба е разположена докова камера, на която се транспортират щатните десантни катери и на която десантът се товари на тях.
* В кърмата на кораба е разположен десантен апарел за достъп на десантите катери до доковата камера, между доковата камера и подсилената палуба има рампа, по която техниката на десанта се спуска или се изкачва на собствен ход при товаренето/ разтоварването си (за което корабите са снабдени с мощна система за вентилация на отработените газове от двигателите), между полетната и хангарната палуба има асансьори за вдигане/ спускане на авиационната и самолетообслужващата техника, на полетната палуба е разположен товарен кран, който може да спуска леки лодки или да попълва запасите на кораба, когато се намира в пристанище, а някои кораби разполагат и с отсеци по бордовете, в които са разположени лодки за охрана/ спасяване.
За да се причисли един кораб към категорията на универсалните десантни кораби е задължително условие наличието на полетна, хангарна, подсилена палуба и на докова камера. Това отличава класа от други подобни кораби. Възможността тези кораби да оперират с вертикално излитащи/ кацащи самолети не е задължителна, тъй като това значително повишава цената на строителството им. За понасяне на голямото термо-динамично натоварване на палубата от вертикално насочените надолу сопла на двигателя на самолетите Хариър/ [[F-35]] при кацане, както и по-тежкото приземяване в сравнение с вертолет, полетната палуба трябва да се подсили значително. По тази причина с такива палуби, позволяващи операциите на СВИК са оборудвани единствено американските УДК и испанският кораб L61 ''BPE'' ''"Juan Carlos I"'', поради двойното му предназначение като УДК и лек самолетоносач. Според официална информация<ref>http://australianaviation.com.au/2015/07/no-f-35bs-for-ran-lhds-report/</ref> австралийското Министерство на отбраната се е отказало с цел икономии от строителството на двата кораба клас Канбера (еднотипни с испанския ''"Juan Carlos I"'') с подсилена палуба и докато испанският кораб може да оперира със самолети Хариър (и предполагаемо с F-35B, Испания все още не е взела решение за закупуването на такива самолети), то австралийските му събратя могат да оперират само с вертолети.
Например на десантните вертолетоносачи (които в миналото традиционно представляват морално остарели самолетоносачи, преоборудвани за новата си роля) липсват подсилена палуба и докова камера (в тези случаи десантът е моторизиран с автомобилна техника, разположена в задната част на полетната палуба, щатната авиация ползва предната част на палубата и разтоварването на автомобилната техника става посредством логистичната инфраструктура на търговски пристанища, поради което такива кораби са използвани в периода след [[Втората световна война]] за транспортиране на войскови контингенти за полицейски или хуманитарни операции и поради нищожния им принос за десантни операции са снети от въоръжение). В други случаи, като италианските десантни кораби клас Сан Джорджо например липсва хангарната палуба и корабите могат да оперират с ограничена група вертолети на летателната си палуба, но не и да осъществяват техните ремонти или да поддържат базирането им за продължителни походи. Също в италианските ВМС с приемането на въоръжение на новия лек самолетоносач C550 ''Cavour'' като авионосен кораб и флагман, старият лек самолетоносач C551 ''Giuseppe Garibaldi'' e преквалифициран на десантен вертолетоносач, тъй като липсва докова камера и подсилена палуба за транспортиране на механизиран десант.
Поради големите им размери, сходната палубно-надстроечна конфигурация и системи, стойността на тези кораби е висока и само малко отстъпва на стойността на самолетоносачите. В много случаи УДК има официално название от типа [[вертолетоносач]] (Япония) или [[лек самолетоносач]] (Испания, Тайланд). Дори новият флагман на Испанските ВМС – ''L61 BPE „Juan Carlos I“'' е разработен поначало с двойно предназначение – да бъде използван както като лек самолетоносач, заменяйки ''„Principe de Asturias“'', така и като универсален десантен кораб. Кралските ВМС на Обединеното кралство също декларират такова двойно предназначение на двата нови кораба от клас „''Queen Elizabeth''“. [[Военноморски сили на Съединените американски щати|Военноморските сили на Съединените американски щати]] на свой ред правят ясно разграничение между двата типа кораби.▼
▲Поради големите им размери, сходната
Освен САЩ, такива кораби отскоро се строят във [[Франция]] ([[Универсални десантни кораби тип „Мистрал“|в т.ч. за Русия]]), [[Испания]] (в т.ч. за Тайланд), [[Япония]], [[Южная Корея]], [[Австралия]] (съвместно с Испания).
| |||