Универсален десантен кораб: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 9:
 
== Характеристики и възможности на УДК ==
[[Файл:USS Peleliu (LHA 5) in South China Sea 05.jpg|thumb|240px|Авиогрупа на палубата на УДК.]]
[[Файл:USN Amphibious assault ships.jpg|thumb|240px|Шест УДК на ВМС на САЩ. Главния кораб и първия по левия борд са от типа „Тарава“, останалите – тип „Уасп“.]]
[[File:Mistral p1150207.jpg|thumb|240px| Френският УДК Мистрал (L9013), заснет във ВМБ Тулон на 28 декември 2006 г. Добре се виждат авиационният асансьор в кърмата, десантният апарел под него, товарният кран на десния борд на полетната палуба зад острова и двата отсека за охранителни лодки тип „Зодиак“ в кърмовата част на левия борд.]]
[[File:US Navy 040324-N-7586B-078 U.S. Marines assigned to the 22nd Marine Expeditionary Unit (Special Operations Capable) load onto an Landing Craft Air Cushion (LCAC) assigned to Assault Craft Unit Four (ACU 4).jpg|thumb|240px|Американски морски пехотинци със своята техника се готвят в доковата камера на USS Wasp (LHD-1) да се натоварят на десантния катер на въздушна възглавница LCAC в дърмата на кораба.]]
[[File:US Navy 040426-N-3970R-075 An Amphibious Assault Vehicle maneuvers inside the well deck aboard the Wasp class amphibious assault ship USS Bonhomme Richard (LHD 6).jpg|thumb|240px|Амфибийни бронетранспортьори AAV-7A1 на американската морска пехота в потопената докова камера на УДК USS Bonhomme Richard (LHD 6) се готвят да напуснат кораба на собствен ход. Добре се вижда товарната рампа, през която техниката се придвижва на собствен ход между доковата камера и подсилената палуба.]]
 
В резултат на изследвания флота на САЩ поръчва нов клас десантни кораби – „Тарауа“ (тип ''LHA'') за замяната на десантните вертолетоносачи клас „Иводжима“, способни да осъществяват практически всички функции необходими за спускането на десанта. Тяхната [[водоизместимост]] е двойно по-голяма от най-големите до този момент кораби на амфибийните групи – десантните вертолетоносачи – и достига 34 хил. тона (техните наследници – типа „Уосп“ (тип ''LHD'') достигат 40 хил. тона), а дължината им е над 250 m. Те са способни да поддържат операциите на експедиционен отряд [[морска пехота]] (''Marine Expeditionary Unit (Special Operations Capable) – MEU (SOC)'') (2000 души) с цялата му техника. Подразделението представлява пехотен батальон морска пехота, подсилен с бронетанкови, артилерийски, разузнавателни и инженерни подразделения, поддържан от собствена авиогрупа и собствен логистичен батальон. Доковата камера е потопяема, побира големите десантни катери на въздуша възглавница тип ''LCAC'' (''Landing Craft Air-Cussioned''). Корабът носи и по-малките десантни катери тип ''LCU'' (''Landing Craft Utility''). Десантните катери напускат доковата камера през кърмовия апарел. Те се използват за десантиране на тежкото въоръжение и оборудване като основни бойни танкове, механизирана пехота, артилерия, сапьорни и логистични машини, които се стоварват с втората вълна на десанта.
 
Line 17 ⟶ 21:
Силовата установка на УДК е газо-електрическа. Потребността от обширно вътрешно пространство води до използването на двигатели с висока концентрация на мощност. В същото време повишената шумност на газовите турбини не играе особено значение за десантния кораб. Скоростта достига 23 – 24 [[възел (скорост)|възела]] при далечина на плаване до 10 000 [[миля|морски мили]].
 
Обикновено УДК влизат в състава на амфибийни ударни групи от няколко кораба, самолетоносач и кораби за охрана на съединението. Те никога не се приближават към брега на разстояние пряка видимост. Основната характеристика на универсалните десантни кораби, която ги отличава от другите типове десантни кораби (както показва и названието им) е тяхната универсалност. По-специално това е възможността им да поддържат операциите на значителна авиогрупа.
* Докато и други типове разполагат с вертолетна площадка и дори хангар за 1 - – 3 вертолета, УДК разполагат с пълномащабна хангарна палуба за съхраняването, техническото обслужване и по-сериозни ремонти на авиационната техника на до 20 летателни апарата (в случая на американските представители в този клас кораби дори повече).
* Под хангарната палуба е разположена подсилена палуба за съхраняване на тежка бойна и логистична техника (с маса до 80 тона - – американските ОБТ [[М1 Ейбрамс]], германските [[Леопард 2]] или британските Чалънджър 2)
* Под хангарната палуба е разположена докова камера, на която се транспортират щатните десантни катери и на която десантът се товари на тях.
* В кърмата на кораба е разположен десантен апарел за достъп на десантите катери до доковата камера, между доковата камера и подсилената палуба има рампа, по която техниката на десанта се спуска или се изкачва на собствен ход при товаренето/ разтоварването си (за което корабите са снабдени с мощна система за вентилация на отработените газове от двигателите), между полетната и хангарната палуба има асансьори за вдигане/ спускане на авиационната и самолетообслужващата техника, на полетната палуба е разположен товарен кран, който може да спуска леки лодки или да попълва запасите на кораба, когато се намира в пристанище, а някои кораби разполагат и с отсеци по бордовете, в които са разположени лодки за охрана/ спасяване.
 
За да се причисли един кораб към категорията на универсалните десантни кораби е задължително условие наличието на полетна, хангарна, подсилена палуба и на докова камера. Това отличава класа от други подобни кораби. Възможността тези кораби да оперират с вертикално излитащи/ кацащи самолети не е задължителна, тъй като това значително повишава цената на строителството им. За понасяне на голямото термо-динамично натоварване на палубата от вертикално насочените надолу сопла на двигателя на самолетите Хариър/ [[F-35]] при кацане, както и по-тежкото приземяване в сравнение с вертолет, полетната палуба трябва да се подсили значително. По тази причина с такива палуби, позволяващи операциите на СВИК са оборудвани единствено американските УДК и испанският кораб L61 ''BPE'' ''"Juan„Juan Carlos I"I“'', поради двойното му предназначение като УДК и лек самолетоносач. Според официална информация<ref>http://australianaviation.com.au/2015/07/no-f-35bs-for-ran-lhds-report/</ref> австралийското Министерство на отбраната се е отказало с цел икономии от строителството на двата кораба клас Канбера (еднотипни с испанския ''"Juan„Juan Carlos I"I“'') с подсилена палуба и докато испанският кораб може да оперира със самолети Хариър (и предполагаемо с F-35B, Испания все още не е взела решение за закупуването на такива самолети), то австралийските му събратя могат да оперират само с вертолети.
 
Например на десантните вертолетоносачи (които в миналото традиционно представляват морално остарели самолетоносачи, преоборудвани за новата си роля) липсват подсилена палуба и докова камера (в тези случаи десантът е моторизиран с автомобилна техника, разположена в задната част на полетната палуба, щатната авиация ползва предната част на палубата и разтоварването на автомобилната техника става посредством логистичната инфраструктура на търговски пристанища, поради което такива кораби са използвани в периода след [[Втората световна война]] за транспортиране на войскови контингенти за полицейски или хуманитарни операции и поради нищожния им принос за десантни операции са снети от въоръжение). В други случаи, като италианските десантни кораби клас Сан Джорджо например липсва хангарната палуба и корабите могат да оперират с ограничена група вертолети на летателната си палуба, но не и да осъществяват техните ремонти или да поддържат базирането им за продължителни походи. Също в италианските ВМС с приемането на въоръжение на новия лек самолетоносач C550 ''Cavour'' като авионосен кораб и флагман, старият лек самолетоносач C551 ''Giuseppe Garibaldi'' e преквалифициран на десантен вертолетоносач, тъй като липсва докова камера и подсилена палуба за транспортиране на механизиран десант.