Разлика между версии на „Джовани Бокачо“

+ 3 категории, + 4 картинки, + линк Моята библиотека
м (Премахнати редакции на 78.142.20.42 (б.), към версия на Nk)
(+ 3 категории, + 4 картинки, + линк Моята библиотека)
{{Личност
| име = Джовани Бокачо
| име-оригинал = Giovanni Boccaccio
| категория = писател
| описание = италиански писател
| портрет = Giovanni Boccaccio 1449by Morghen.jpg
| портрет-описание = Гравюрен портрет на Джовани Бокачо от Рафаело Санцио Морген (1758-1833) по гравюрата на Винченцо Гозини, 1822
| роден-място = [[Черталдо]], [[Италия]]
| починал-място = [[Черталдо]], [[Италия]]
Джовани Бокачо се ражда на [[16 юни]] [[1313]] г. вероятно в Черталдо и израства във Флоренция, но се формира като личност и творец през десетгодишния си престой в [[Неапол]].
 
=== РанниМладежки години ===
[[File:Paolo Monti - Servizio fotografico (Certaldo, 1965) - BEIC 6348900.jpg|мини|180px|вляво|Домът на Бокачо в Черталдо.]]
За ранните му години се знае твърде малко. Той е незаконен син на флорентийски търговец Бокачино да Челино. Не е известно със сигурност дори коя е неговата майка – обедняла френска благородничка или икономката на баща му. Произхождащ от заможното търговско-занаятчийско съсловие на [[Флоренция]], Бокачо има възможност да пътува, даже пребивава известно време в [[Париж]].
 
Още в младежка възраст показва наклонност към поезията, но на десет години баща му го дава на обучение при един търговец, който се занимава с него цели шест години и въпреки това е принуден да го върне обратно при баща му заради неизкоренимото отвращение на младия Бокачо към търговския занаят. На Бокачо се налага още 8 години да се мъчи над търговските книги в Неапол, докато бащата окончателно не изгубва търпение и му позволява да изучава каноническото право. Едва след смъртта на бащата (1348), Бокачо получава възможност напълно да се отдаде на своята склонност към литературата.
 
=== Престой в Неапол ===
През [[1330]] г. се установява в [[Неапол]], по онова време столица на Неаполитанското кралство и утвърдено средище на активен просветен живот.
 
В пищния двор на [[Робер (крал на Неапол)|Робер Анжуйски]], крал на Неапол, където Бокачо се подвизава като млад поет, културата е издигната в култ. Монархът покровителства хората на изкуството и поощрява епикурейската атмосфера, в която творят. Около него са събрани изтъкнати учени, поети и философи. Тук Бокачо получава високо класическо образование. Именно в Неапол става известен поет и хуманист. Кралският библиотекар го провокира да изучи гръцката митология, друг учен го запознава с астрономията. С жажда чете древноримските класици.
 
[[File:Gustaf Wappers001.jpg|мини|240px|„Бокачо чете от ''Декамерон'' на кралица Йоана Неаполитанска“ от [[Гюстав Вапер]], преди 1849 г.]]
Пак в [[Неапол]] Бокачо изживява ред съдбоносни любовни връзки, като тази с незаконнородената дъщеря на самия крал, Мария Аквинска, която остава дама на сърцето му до края на неговия живот. Както и останалите двама основоположници на съвременните италиански език и култура, [[Данте]] и [[Петрарка]] (също [[Тоскана|тосканци]] и негови съвременници), Бокачо обезсмъртява любимата си в своето творчество: редом с Дантевата [[Беатриче]] и [[Лаура]] на Петрарка се появява Бокачовата мадона [[Фиамета]] (от ''fiammetta'', ''пламъче'' на италиански).
 
За младия флорентинец Неапол е не само средище на духа и дворцовата култура. Пристанищният град се оказва и прозорец към авантюристичния свят на Средиземноморието – този на „[[Одисея]]“, „[[Енеида]]“, арабските търговци и пиратите. Бокачо с възторг слуша разкази за пътешествия, описания на екзотични нрави, запознава се с източните приказки и други разкази, които превръща в градиво за своите [[новели]].
 
=== Завръщане във Флоренция ===
[[File:Giorgio Vasari - Six Tuscan Poets - Google Art Project.jpg|мини|180px|вляво|„Шестима тоскански поети“ (Данте, Петрарка, Гуидо Кавалканти, Бокачо, Чино да Пистоя и Гитоне д'Арецо) на [[Джорджо Вазари]], 1544 г.]]
Към [[1340]] г. по настояване на баща си придобилият самочувствие поет се завръща във [[Флоренция]]. Въпреки бащиното неодобрение, Бокачо не се захваща със семейните търговски дела, а продължава да се занимава с поезия и навлиза в политиката на родния си град.
 
Голямо влияние върху живота и творчеството на Бокачо оказва голямата [[чума|чумна]] епидемия във [[Флоренция]] през [[1348]] година. Именно от тази трагедия е вдъхновен обемистият сборник с новели ''„[[Декамерон]]“''.
 
=== Влиянието на Петрарка ===
През 50-те години на [[14 век]], под влияние на своя приятел и учител [[Петрарка]], Бокачо се заема с мисията да наложи новата хуманистична култура. Дълги години той се занимава с научна дейност, преводи от гръцки и латински, коментари на античната митология и на [[Данте]]вата ''[[Божествена комедия]]'', пише творби на [[латински]].
 
=== Последни години ===
[[File:Certaldo Alto-chiesa ss jacopo e filippo-lastra tombale Boccaccio.jpg|мини|180px|Надгробната плоча на Бокачо.]]
В края на живота си Бокачо започва да придава по-голямо значение на вярата и на църковните обреди и тази набожност се забелязва в последните му писателски прояви. След смъртта му на [[21 декември]] [[1375]] г., на неговия надгробен камък е сложен следния надпис: „''Studium fuit alma poesis''“. Интересно е да се отбележи, че на български се дава като превод „Усърдието поражда поезията“, което е твърде фриволно тълкуване на целия израз „Patria Certaldum, studium fuit alma poesis“, който, буквално преведен, звучи като „От рода Церталд, по призвание/занаят поет“. Въпреки очевидното несъответствие между оригиналния смисъл и „тълкуването“ му, „преводът“ „Усърдието поражда поезията“ се е наложил на български и присъства дори в „научни“ трудове и „учебни помагала“. Важно е да се знае, че в никой друг език няма подобно „тълкуване“ при „превода“.
 
== Избрана библиография ==
== Избрани произведения ==
[[File:Waterhouse decameron.jpg|thumb|350px|Приказки от Декамерон, 1906 г. от [[Джон Уилям Уотърхаус]]]]
По азбучен ред:
*''Amorosa visione'' ([[1342]])
*''Corbaccio'' (ок. [[1365]])
*''De mulieribus claris'' ([[1361]], редактирана ок. [[1375]])
[[File:Waterhouse decameron.jpg|thumbмини|350px300px|Приказки от Декамерон, 1906 г. от [[Джон Уилям Уотърхаус]]]]
*''Decamerone'' ([[1349]] – [[1352]], редактирана ок. [[1370]])
*''Elegia di Madonna Fiammetta'' (ок. [[1343]])
{{commonscat-inline|Giovanni Boccaccio}}
{{wikiquote-inline|Джовани Бокачо}}
* {{Моята библиотека автор|giovanni-boccaccio|Джовани Бокачо}}
 
{{нормативен контрол}}
[[Категория:Средновековни писатели]]
[[Категория:Ренесансови писатели]]
[[Категория:Италиански поети]]
[[Категория:Писатели на еротична литература]]
[[Категория:Италиански дипломати]]
[[Категория:Хуманисти]]