Света Богородица Кубелидики: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 25:
Църквата датира приблизително от IX – X век. Куполът и&#768; е разрушаван и после реставриран. Тя е единствената триконхална църква, запазена до днес в района като декоративните тухлени елементи в нея наподобяват тези от [[Свети Архангели Гимназиални|„Свети Архангели Гимназиални“]].<ref>[http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/gr/kostur_kastoria/index.htm Ралица Базайтова. „Черквите на Костур“]</ref> [[Никола Мавродинов]] свързва стила на църквата с този на костурската базилика „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“ и особено със [[Свети Герман (Герман)|„Свети Герман“]] в [[Преспа (дем)|преспанско]]то село [[Герман (дем Преспа)|Герман]], тъй като за разлика от други костурски църкви, тази група няма външна украса от псевдоконструктивни ниши. И при трите църкви прозорчетата в купола са украсени с широки страници и архиволти, заобиколени с [[корниз]] от „вълчи зъби“.<ref>Мавродинов, Никола. Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство, София 1959, с. 270.</ref>
 
Стенописите са от няколко слоя – от 13XIII до 17XVII век. Най-старите фрески са от 13XIII век, но са силно повредени от бомбардировките в [[1940]] година. Най-добре запазени са тези от 14XIV, 15XV и 17XVII век.<ref name="kastoriacity.gr">[http://www.kastoriacity.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=135&Itemid=405&limit=1&limitstart=17 Παναγία Κουμπελίδικη ή Σκουταριώτισσα ]</ref>
 
[[File:Panagia-Koumbelidiki-Amolyntos-Icon.jpg|мини|250п|Икона на Дева Мария с много рядък иконографски тип от църквата.]]
В 12XII век в притвора е изписана Новозаветната троица, а впоследствие се построява още един притвор и се изписва западната стена, на която един от най-забележителните стенописи е [[Успение на Пресвета Богородица|Успение Богородично]]. Най-впечатляващата сцена от фасадата на храма е сцената с танца на [[Саломе]] от втория слой на изписване от [[1496]] година. Под него има по-стар слой от края на 14XIV век.<ref name="kastoriacity.gr"/>
 
== Литература ==