Мадам Дьо Помпадур: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Nauka премести страницата Мадам дьо Помпадур като Мадам Дьо Помпадур (върху пренасочване): ''дьо'' с малка буква само след лично име
Ред 39:
Мадам Дьо Помпадур никога не е имала такова огромно политическо влияние в двора каквото ѝ приписват слуховете. Все пак тя препоръчва маршал Дьо Бел-Ил и херцог Дьо Шоазьол на краля. Маркизата обаче има значителна задкулисна власт и възможност да управлява съдбата на придворните. Това става очевидно през 1754 г., когато [[Мари-Луиз О'Мърфи]] е на път да измести Жана от сърцето на краля. Младата и неопитна нимфетка забременява (не е ясно дали от краля) и се опитва безуспешно да измести мадам Дьо Помпадур, но, след намесата на маркизата, бива принудена да се омъжи за дребен благородник и така бива отстранена от приятелския кръг на краля.
 
Ролята на маркиза Дьо Помпадур изпъква през 1755 г., когато е помолена от австрийския дипломат Графграф Кауниц да се намеси в преговорите, довеждащи до подписването на Версайския договор от 1756 г. който намалява френско-австрийския антагонизъм. Договорът довежда до тъй наречената [[Седемгодишна война]], в резултат на която Франция губи Нова Франция в [[Канада]]. Според слуховете, след катастрофалната загуба на некадърното ѝ протеже маршал Дьо Субиз (в битката при Росбах която той губи от прусаците) мадам Дьо Помпадур утешава краля с прочутото : ''<nowiki/>'Аu reste, après nous, le Déluge'<nowiki/>'' (''<nowiki/>'След нас и потоп''').
{{превод от|en|Madame de Pompadour|263192414}}