Главиница: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м България вместо „нашата страна“
Редакция без резюме
Ред 19:
 
== География ==
Град Главиница се намира на 45км45 км от [[Силистра]]. Град Главиница се намира в източната [[Дунавска равнина]], а административно спада към област Силистра. Характеризира се с [[хълм]]овидно-[[равнина (география)|равнинен]] релеф, с [[надморска височина]] варираща между 200 и 300 м. Наличие на подземни реки. [[Климат]]ът е [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]].
 
Градът е общински център, лежи на пътя между [[Дулово]] и [[Тутракан]].
 
=== Климат ===
Община Главиница се намира в областта на умереноконтиненталния климат. Средните месечни температури не надвишават 25°С и не спадат под 1°С. Средната годишна температура е 12.4°С. Средните абсолютни минимални температури за годината са минус 1°С, а за януари – минус 15°С. Средните абсолютни максимални температури са 24.7°С, като през юли достигат 35°С. Абсолютните минимални температури са около минус 18°С, като най-ниската е през февруари – минус 12.8°С. Пролетта настъпва рано – през първата половина на март. Тогава настъпва и устойчивото задържане на температурата на въздуха над 5°С.
 
Ред 32:
В относителната влажност на въздуха съществени различия през отделните периоди не се наблюдават. Тя се движи от 68.5-69.1% през периода април-септември до 80.8-81.1% през есенно-зимния период, като средногодишната относителна атмосферна влажност е 75.0%.
 
=== Почви ===
Почвените типове в района на общината са чернозем, излужен чернозем, оподзолен чернозем, делувиално-ливадни, антропогенни.
 
=== Минерални ресурси ===
По данни от досегашните проучвания в района няма находища и не съществуват перспективи за откриване на рудни полезни изкопаеми.
 
От нерудните полезни изкопаеми интерес като строителен материал представляват [[варовик|варовиците]].
 
=== Водни ресурси ===
Наличните водни количества са формирани предимно от подпочвени води. На територията на общината съществуват 11 броя микроязовири и водоеми, които се използват за рибовъдство и напояване. В северната част на общината е построена напоителна система “Малък„Малък Преславец”Преславец“, която в момента не работи, но е с голям капацитет и възможности. По отношение на хидрогеоложките условия територията на общината може да се раздели на две зони: Първа зона – на север в района на разпространение на плиоценски седименти, с два водоносни хоризонта:
[[водоносен хоризонт]] в плиоценски пясъци, характеризиращ се с води с малък дебит до 4 литра на секунда и водно ниво на дълбочина от 8 до 20 м от повърхността водоносен хоризонт в аптските варовици, които се установяват на голяма дълбочина от 50 до 150 м от повърхността.
 
Ред 50:
Наличните подземни водни ресурси се използват за битово водоснабдяване чрез сондажи, но те не са в състояние да задоволят нуждите на общината.
 
=== Флора и фауна ===
Специфичен приоритет за ловен туризъм на територията на общината е наличната популация на [[благороден елен]]. По ниво на генетичен материал местната популация е от най-ценната част на вида в света. Отстрелва се трофеен и селекционен дивеч – [[Сърна|сърни]], [[Дива свиня|глигани]], [[Заек|зайци]] и др.
 
=== Горски фонд ===
От 507 126-те дка площ на общината 112 256 дка са горски фонд, който се стопанисва от Ловно стопанство – [[Воден]] (39 171 дка), Държавно лесничейство – [[Тутракан]] (27 421 дка) и Държавно лесничейство – Дулово (45 664 дка). В Главиница няма изградено горско стопанство. Основната част от горските масиви е разположена около града в обсег от 4 до 20 км. Горскостопанската дейност се улеснява от добре развитата пътна мрежа и благоприятния релеф. Няма гори, неусвоими поради недостъпност на терена, т.е цялата територия е леснодостъпна както за превозване на добития дървен материал, така и с оглед на всички горскостопански мероприятия, включително и охрана на горите.
 
Ред 71:
В края на миналия и началото на този век в района се появяват и други заселници.
 
С министерска заповед от 1942 година селото е преименувано на Главиница. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Асваткьой е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.110 и 827.</ref>
 
== Религии ==
Ред 98:
Обработваемите площи в община Главиница са много подходящи за отглеждане на овощни дървета (вишни, сливи и кайсии) и лозя. Трайните насаждения са ограничени поради скъпото им поддържане. Сега се създават нови масиви – 630 дка кайсии и 2500 дка нови лозя.
 
На територията на общината съществуват дългогодишни традиции в отглеждането на тютюн. Специфичните условия на пазара и конкретните почвено-климатични условия на района определят рестриктивно отношение към тази култура. Експертната оценка предлага отглеждане на сорта “Бърлей”„Бърлей“ при осигурено напояване.
 
Етеричномаслената култура е основно чубрица. Липсват традиции за отглеждане на други такива култури независимо от благоприятните условия за това.
Ред 146:
Освен блатото край село Малък Преславец, обявено за природна забележителност, на територията на общината се намират многовековни археологически обекти с национално значение: тракийски могили до с. Сокол, старият римски път, свързващ в миналото градовете, разположени по поречието на река Дунав, Омуртаговият Преславен дом на река Дунав.
 
За Омуртаговия Преславен дом на Дунав край с. Малък Преславец узнаваме от надписа, издълбан на една мраморна колона в църквата “Св„Св. 40 мъченици”мъченици“ в гр. Велико Търново, който е бил преписан и издаден за първи път от [[Христо К. Даскалов (възрожденец)|Христо Даскалов]] от Трявна през 1859 г. Този надпис и всички първобългарски надписи, открити до 1905 г., са издадени и преведени в том 10 на “Известията„Известията на руския археологически институт в Цариград”Цариград“ от директора на института Теодор Успенски.
 
Хан Омуртаг (814- – 831), след като направил своя Преславен дом на Дунав, издълбал на мраморна колона с гръцки букви първобългарски надпис, за да увековечи това важно събитие от своята строителна дейност.
 
През време на Второто българско царство Иван Асен II издигнал храма “Св„Св. 40 мъченици”мъченици“ в Търново по случай Клокотнишката победа над гърците в 1230 година. Тогава мраморната колона с Омуртаговия надпис била пренесена и използвана като подпорен стълб на църквата. Колоната и надписът са запазени до днес.
 
Върху мраморната колона Омуртаг наредил да се издълбае надпис, който да напомня на бъдещите поколения на българското племе за неговата строителна дейност. Част от надписа гласи: “Човекът„Човекът даже и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като разглежда тази писмена, да си спомня за този, който я е направил. Името пък на владетеля е канъ ювиги Омуртагъ. Дано Бог да го удостои да проживъе сто години.
 
В развалините на Градището, където е бил Преславният дом на Дунава, е намерена мраморна плоча с надпис, който говори за сраженията на българския хан Крум с византийския император Никифор в 811 година.
Ред 166:
В с. Зарица е живял и творил народният поет Мехмед Джон.
 
== Личности ==
Мехмед Мюзеккя Джон е роден на 15.03.1895 г. в дуловското село Златоклас. Основното си образование завършва в румънския град Меджидие. Много рано остава сирак. Твърде млад се отдава на поетично творчество. Известно време сътрудничи на издавания в Силистра вестник “Чардак”. По-късно започва да работи като учител в с. Зарица. Даскалува 27 години, като учи на четмо и писмо стотици деца. В края на педагогическия си път заслужено е награден с орден “Кирил и Методий” II степен.
{{обработка|прехвърляне в отделна статия, има го и в други села}}
Мехмед Мюзеккя Джон е роден на 15.03.1895 г. в дуловското село [[Златоклас]]. Основното си образование завършва в румънския град Меджидие. Много рано остава сирак. Твърде млад се отдава на поетично творчество. Известно време сътрудничи на издавания в Силистра вестник “Чардак”„Чардак“. По-късно започва да работи като учител в с. Зарица. Даскалува 27 години, като учи на четмо и писмо стотици деца. В края на педагогическия си път заслужено е награден с орден “Кирил„Кирил и Методий”Методий“ II степен.
 
Признанието Джон Новатор получава още като млад учител в с. Звенимир, където за първи път въвежда светското обучение (1911 г.). Дотогава според религията момичетата и момчетата се обучават поотделно и се изучават само религиозни текстове. По-късно няколко години е кмет и се откъсва от учителската професия, но не престава да се занимава с образованието на съселяните си. В пет села построява училища.
Line 174 ⟶ 176:
През 1956 г. е приет за член на Съюза на българските писатели. Общува и с други поети, творящи на турски език.
 
През 1960 година, вече 65-годишен, Мехмед Джон издава своята първа стихосбирка – “Песни„Песни за новия ден”ден“, а на 70 години – втората, “Потта„Потта от челото ми”ми“. Мехмед Мюзеккя Джон умира на 3 април 1974 г. Погребан е в с. Зарица.
 
За първи път през 1994 година се организират тържества в негова чест, съпроводени с литературни четения. През 1997 година се създава фондация “Мехмед„Мехмед Джон”Джон“, а от следващата година читалището в с. Зарица носи неговото име.
 
Фондация “Мехмед„Мехмед Джон”Джон“ е създадена на 26 юни 1997 г. в гр. Главиница с идеална цел – като независима културно-просветна организация да съдейства за развитието и естетическото възпитание на децата и юношите в духа на хуманизма и демокрацията в България.
 
Фондацията работи за откриване на млади дарования в областта на науката и изкуството, за подпомагане на тяхната творческа изява и развитие, за разширяване на международното сътрудничество между обществени организации и личности с творчески интереси.
 
Фондация “Мехмед„Мехмед Джон”Джон“ е самостоятелно юридическо лице с председател Джеват Яшар – бивш кмет на община Главиница.
 
== Външни препратки ==