АНТОН'''Самодържавие''', Е'''самовластие''', ТЪПАНАР'''автокрация''' ({{lang-el|αὐτός}}, "сам" + {{lang-el|κρατέω}}, "управлявам, властвам") е [[форма на държавно управление]], при която държавният глава (не [[монарх]], защото тогава вече се нарича "[[абсолютна монархия|абсолютна монархия"]]) притежава еднолично цялата власт - изпълнителна, законодателна и съдебна. Не трябва да се бърка с [[абсолютна монархия]]. Характерна е и за диктатурата. При самодържавието носителят на върховната власт притежава всички права в изпълнителната, законодателната и съдебната власт. При това той може да осъществява тази власт както съвместно с аристокрацията, така и еднолично. Един от най-известните примери е самодържавието в царска [[Русия]] или формата на управление в средновековната Римска империя ([[Византия]]). Монархът при тази форма на управление се нарича '''автократор,''' или '''самодържец'''. Днес често се използва като синоним на [[деспот]], [[тиран]] и/или [[диктатор]], въпреки че всяка една от тези думи първоначално е имала отделно и различно значение.
