Мадам Дьо Помпадур: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 22:
През февруари на същата година, мадам Д'Етиол е поканена на маскен бал във Версай по случай сватбата на дофина (престолонаследник) Луи и испанската инфанта [[Мария Тереза Рафаела Бурбон-Испанска|Мария-Тереза Рафаела]]. Преоблечена като богинята на лова Диана, Жана-Антоанет случайно или не попада на подходящата плячка - самият крал, маскиран като Тисово дърво. Силно впечатлен от нея, кралят отстранява маската си и провежда с Жана-Антоанет изтънчен разговор който приключва с покана за интимна вечеря. През март същата година, вече редовна гостенка в двора и официална метреса на краля, тя се премества да живее във Версай.
Тъй като Жана
===Позиция в двора===
Ред 37:
===Роля в политиката===
Мадам Дьо Помпадур никога не е имала такова огромно политическо влияние в двора каквото ѝ приписват слуховете. Все пак тя препоръчва маршал Дьо Бел-Ил и херцог Дьо Шоазьол на краля. Маркизата обаче има значителна задкулисна власт и възможност да управлява съдбата на придворните. Това става очевидно през 1754 г., когато [[Мари-Луиз О'Мърфи]] е на път да измести Жана от сърцето на краля. Младата и неопитна нимфетка забременява (не е ясно дали от краля) и се опитва безуспешно да измести мадам Дьо Помпадур, но
Ролята на маркиза Дьо Помпадур изпъква през 1755 г., когато е помолена от австрийския дипломат граф Кауниц да се намеси в преговорите, довеждащи до подписването на Версайския договор от 1756 г. който намалява френско-австрийския антагонизъм. Договорът довежда до тъй наречената [[Седемгодишна война]], в резултат на която Франция губи Нова Франция в [[Канада]]. Според слуховете, след катастрофалната загуба на некадърното ѝ протеже маршал Дьо Субиз (в битката при Росбах която той губи от прусаците) мадам Дьо Помпадур утешава краля с прочутото : ''<nowiki/>'Аu reste, après nous, le Déluge'<nowiki/>'' (''<nowiki/>'След нас и потоп''').
| |||