Атанас Душков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме Етикети: Визуален редактор етикет: премахнати източници/бележки |
||
Ред 1:
Атанас Душков е писател и журналист, поет и преводач, член на СБП, СБЖ и СПБ. Той е един от класиците на българската детска литература. Творбите му се изучават в учебниците на Факултета по славянски филологии в катедрата по "Детска литература" към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е и сред инициаторите на [[Национален събор на българското народно творчество|Националния събор на българското народно творчество]], провеждан на всеки пет години в Копривщица.
{{Биография инфо▼
Атанас Гаврилов Душков е роден на [[10 октомври|23 октомври]] [[1909]] г. в [[Копривщица]] като шесто дете в семейството на Анна Мандулова и учителя Гаврил Душков Бойдашек. Дядовците му участват в [[Априлското въстание]]. Семейството се мести във Фердинанд ([[Монтана]]), където баща му става учител в гимназията. От дете работи по строежи и тухларници, като хамалин и продавач. Учи в [[София]] от 1923 г., работи като словослагател в печатница, учи в Графическо училище, участва в литературния кръжок „Ученическа мисъл“. Като ученик издава в. „Зидари“ (1927), който сам списва, набира, печата и разпространява. Записва се във
▲Атанас Гаврилов Душков е роден на [[10 октомври]] [[1909]] г. в [[Копривщица]] като шесто дете в семейството на Анна Мандулова и учителя Гаврил Душков Бойдашек. Дядовците му участват в [[Априлското въстание]]. Семейството се мести във Фердинанд ([[Монтана]]), където баща му става учител в гимназията. От дете работи по строежи и тухларници, като хамалин и продавач. Учи в [[София]] от 1923 г., работи като словослагател в печатница, учи в Графическо училище, участва в литературния кръжок „Ученическа мисъл“. Като ученик издава в. „Зидари“ (1927), който сам списва, набира, печата и разпространява. Записва се във филологически факултет на [[Софийския университет]], но поради липса на средства не го завършва.
Работи във в. „Пладне“ като коректор и уредник на хумористичното приложение, като репортер и сътрудник на в. [[Заря (вестник)|„Заря“]] и [[Зора (вестник)|„Зора“]]. Участва като военен дописник в двете фази на [[Втората световна война]]. Раняван в [[Унгария]] и награден с бойни отличия. После работи във в. „Ден“ и „Земеделско знаме“. Главен редактор на детското списание „Кладенче“ (1947 – 1949), сътрудничи на всички детски периодични издания. Дълги години работи като заместник-главен редактор на сп. [[Славейче (списание)|„Славейче“]].▼
▲==== Работи във в. „Пладне“ като коректор и уредник на хумористичното приложение, като репортер и сътрудник на в. [[Заря (вестник)|„Заря“]] и [[Зора (вестник)|„Зора“]]. Участва като военен
Умира на [[3 юни]] [[2000]] г.
== Творчество ==
Литературният му дебют е през 1926 г. – стихосбирката „Копачи“ в сп. „Ученическа мисъл“. Сътрудничи на „Обзор“, „Литературни новини“, „Мисъл и воля“, „Светлоструй“, „[[Литературен глас]]“ и др. Сам редактира хумористичните вестници „Гайда“, „Елаж“, „Смей се, Палячо“, „Девойче“, „Бодил“, литературния в. „Порой“, издава възпоменателни листове за [[Христо Ботев]], [[Христо Смирненски]], [[Гео Милев]] и др. Печата стихове, [[басня|басни]], [[епиграма|епиграми]] за възрастни и др. в периодичния печат.
Пише разкази, приказки, басни, епиграми, поеми, гатанки, но като творец е преди всичко детски поет. Съвместно с Жак Битев превеждат и издават книга със стихове на кубински поети – „Родина или смърт“ (НК, 1967). Маестро Илия Бешков илюстрира няколко книги на младия автор.
== Библиография ==
Line 61 ⟶ 52:
* „Чета от момчета“ (1985),
* „Песни от градината“ (1988),
==== „Весела команда“ (1989), ''"Слушайте, дечица" (2000 г., наградена на Националния литературен конкурс'' за детска литература в Пазарджик, "Избрани произведения" през 2015 година. ====
== Признание ==
Заслужил деятел на културата.
Почетен гражданин на София и Копривщица. Заслужил читалищен деятел. Дългогодишен председател на читалищата "Владимир Заимов" и "Алеко Константинов".
Носител е на националната награда за детска литература [[Петко Р. Славейков (награда)|„Петко Р. Славейков“]] за 1989 г.
| |||