По-голямата част от имперските абатства се намират в юго-западнатаюгозападната част на Свещената Римска империя — на територията на съвременните [[Баден-Вюртемберг]], [[Елзас]] и [[Швейцария]]. Тези райони през ранното [[Средновековие]] влизат в състава на [[Херцогство Швабия]]. След като херцогството престава да съществува в края на [[XIII век]] Швабия преминава под управлението на императорите, които дават статут на имперски абатства на местните манастирски общности. Голяма част от имперските манастири са [[Секуларизация|секуларизирани]] в периода на [[Реформация]]та или [[медиатизация|медиатизирани]] през [[XVI век|ХVІ]]-[[XVII век]] от по-големите светски княжества. С провъзгласяването на независимостта на [[Швейцария]] през 1648 г. манастирите на нейна територията, губят статута си на имперски. През втората половина на [[XVII век]] [[Франция]] [[анексия|анексира]] [[Елзас]] и [[Лотарингия]], с което ликвидира самостоятелността на имперските абатства в тези региони. Освен това, абатствата [[абатство Фулда|Фулда]] и [[абатство Корвей|Корвей]] през [[XVIII век]] са преобразувани в [[епископ]]ства. В резултат на тези процеси, в края на XVIII век статут на имперски абатства имат само 45 манастира. През 1803 г. всички имперски абатства са секуларизирани и губят своята независимост и суверенитет.
