Атанас Душков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
връщане обратно до версията с (изтрита незнайно защо) + включване на новата информация
Ред 1:
== {{Биография ==инфо
Атанас Душков е писател и журналист, поет и преводач, член на СБП, СБЖ и СПБ. Той е един от класиците на българската детска литература. Творбите му се изучават в учебниците на Факултета по славянски филологии в катедрата по "Детска литература" към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е и сред инициаторите на [[Национален събор на българското народно творчество|Националния събор на българското народно творчество]], провеждан на всеки пет години в Копривщица.
| име=Атанас Душков
| портрет= dot.png
| описание=български писател
| роден-място=[[Копривщица]], [[Царство България]]
| починал-място=[[?]], [[?]]
}}
 
'''Атанас Гаврилов Душков''' е български детски писател. Един от създателите на съвременната българска детска литература. Един от инициаторите на [[Национален събор на българското народно творчество|Националният събор на българското народно творчество]], провеждан на всеки пет години в Копривщица. Негови творби са включвани често в читанките.<ref>Напр. Попов. Читанка за 2. клас на СОУ. София: Просвета, 2001.</ref> Писал е и в детското списание [[Светулка (списание)|„Светулка“]], излизало през 1933 – 1934 г.<ref>[http://children.libruse.bg/bio/details.php?id_bio=207 Биография на Атанас Душков на сайта на Детски отдел при Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе]</ref> {{източник|Творбите му се изучават в учебниците на Факултета по славянски филологии в катедрата по "Детска литература" към Софийския университет "Св. Климент Охридски".|2016|10|26}} Той е и сред инициаторите на Националния събор на българското народно творчество, провеждан на всеки пет години в Копривщица.
== Биография ==
Атанас Гаврилов Душков е роден на [[10 октомври|23 октомври]] [[1909]] г. в [[Копривщица]] като шесто дете в семейството на Анна Мандулова и учителя Гаврил Душков Бойдашек. Дядовците му участват в [[Априлското въстание]]. Семейството се мести във Фердинанд ([[Монтана]]), където баща му става учител в гимназията. От дете работи по строежи и тухларници, като хамалин и продавач. Учи в [[София]] от 1923 г., работи като словослагател в печатница, учи в Графическото училище, участва в литературния кръжок „Ученическа мисъл“. Като ученик издава в. „Зидари“ (1927), който сам списва, набира, печата и разпространява. Записва се във факултета по "Славянски филологии" на [[Софийския университет|Софийския университет "Св. Климент Охридски"]]. Но неговите литературни интереси му осигуряват редовна журналистическа работа през 1930 година. Постъпва и в детското списание "Светулка", излизало през 1933 -1934 г. Стиховете на Атанас Душков са в почти всяка читанка и буквар.
 
== Биография ==
==== Работи във в. „Пладне“ като коректор и уредник на хумористичното приложение, като репортер и сътрудник на в. [[Заря (вестник)|„Заря“]] и [[Зора (вестник)|„Зора“]]. Участва като военен кореспондент и боец в двете фази на [[Втората световна война]]. Раняван в [[Унгария]] и награден с два ордена за храброст, бойни отличия, орден "Червено знаме", орден "НРБ I-ва степен", с много грамоти. Редактира вестник "Щурмовак", сътрудничи във вестниците "Фронтовак" и "Часовой". После работи във в. „Ден“ и „Земеделско знаме“. Главен редактор на детското списание „Кладенче“ (1947 – 1949), сътрудничи на всички детски периодични издания. Дълги години работи като заместник-главен редактор на сп. [[Славейче (списание)|„Славейче“]]. ====
Атанас Гаврилов Душков е роден на [[10 октомври|23 октомври]] [[1909]] г. в [[Копривщица]] като шесто дете в семейството на Анна Мандулова и учителя Гаврил Душков Бойдашек. Дядовците му участват в [[Априлското въстание]]. Семейството се мести във Фердинанд ([[Монтана]]), където баща му става учител в гимназията. От дете работи по строежи и тухларници, като хамалин и продавач. Учи в [[София]] от 1923 г., работи като словослагател в печатница, учи в ГрафическотоГрафическо училище, участва в литературния кръжок „Ученическа мисъл“. Като ученик издава в. „Зидари“ (1927), който сам списва, набира, печата и разпространява. Записва се във факултетафилологически по "Славянски филологии"факултет на [[Софийския университет|Софийския университет "Св. Климент Охридски"]]. Но неговите литературни интереси му осигуряват редовна журналистическа работа през 1930 година. Постъпва и в детското списание "Светулка", излизалоно презпоради 1933 -1934 г. Стиховетелипса на Атанассредства Душковне са в почти всяка читанка иго букварзавършва.
 
==== Работи във в. „Пладне“ като коректор и уредник на хумористичното приложение, като репортер и сътрудник на в. [[Заря (вестник)|„Заря“]] и [[Зора (вестник)|„Зора“]]. Участва като военен кореспондент и боец в двете фази на [[Втората световна война]]. Раняван в [[Унгария]] и награден с два ордена за храброст, бойни отличия, орден "Червено„Червено знаме"знаме“, орден "НРБ„НРБ I-ва степен"степен“, с много грамоти. Редактира вестник "Щурмовак"„Щурмовак“, сътрудничи във вестниците "Фронтовак"„Фронтовак“ и "Часовой"„Часовой“. После работи във в. „Ден“ и „Земеделско знаме“. Главен редактор на детското списание „Кладенче“ (1947  – 1949), сътрудничи на всички детски периодични издания. Дълги години работи като заместник-главен редактор на сп. [[Славейче (списание)|„Славейче“]]. ====
Почива на 4 юни [[2000]] г., на 91-годишна възраст.
 
Работи във в. „Пладне“ като коректор и уредник на хумористичното приложение, като репортер и сътрудник на в. [[Заря (вестник)|„Заря“]] и [[Зора (вестник)|„Зора“]]. Участва като военен дописник в двете фази на [[Втората световна война]]. Раняван в [[Унгария]] и награден с бойни отличия. После работи във в. „Ден“ и „Земеделско знаме“. Главен редактор на детското списание „Кладенче“ (1947 – 1949), сътрудничи на всички детски периодични издания. Дълги години работи като заместник-главен редактор на сп. [[Славейче (списание)|„Славейче“]].
 
Умира на [[4 юни]] [[2000]] г., на 91-годишна възраст.
 
== Творчество ==
Литературният му дебют е през 1926 г. – стихосбирката „Копачи“ в сп. „Ученическа мисъл“. Сътрудничи на „Обзор“, „Литературни новини“, „Мисъл и воля“, „Светлоструй“, „[[Литературен глас]]“ и др. Сам редактира хумористичните вестници „Гайда“, „Елаж“, „Смей се, Палячо“, „Девойче“, „Бодил“, литературния в. „Порой“, издава възпоменателни листове за [[Христо Ботев]], [[Христо Смирненски]], [[Гео Милев]] и др. Печата стихове, [[басня|басни]], [[епиграма|епиграми]] за възрастни и др. в периодичния печат.
 
Пише разкази, приказки, басни, епиграми, поеми, гатанки, но като творец е преди всичко детски поет. Съвместно с Жак Битев превеждат и издават книга със стихове на кубински поети – „Родина или смърт“ (НК, 1967). Маестро Илия Бешков илюстрира няколко книги на младия автор.
Line 51 ⟶ 63:
* „Гатанки“ (1981),
* „Чета от момчета“ (1985),
* „Песни от градината“ (1988),
* „Весела команда“ (1989) и др.
х „Весела команда“ (1989),"Слушайте, дечица" (2000 г., наградена на Националния литературен конкурс за детска литература в Пазарджик, "Избрани произведения" през 2015 година.
 
== Признание ==
Заслужил деятел на културата.
 
- Носител е на националната награда за детска литература [[Петко Р. Славейков (награда)|„Петко Р. Славейков“]] за 1989 г.
== Признания ==
- Заслужил деятел на културата; - Почетен гражданин на София и Копривщица; - Заслужил читалищен деятел. Дългогодишен председател на читалищата
"Владимир Заимов" и "Алеко Константинов". Лектор и общественик с близо 4500 сказки
в страната и близо толкова срещи с малките читатели - децата на България - по случай Седмицата на детската книга.
- НАГРАДЕН СЪС "ЗЛАТНОТО ПЕРО" - ОТ СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ.
- Носител на националната награда за детска литература [[Петко Р. Славейков (награда)|„Петко Р. Славейков“]] за 1989 г.
 
== Източници ==