Уикипедия

Федерико да Монтефелтро: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 15:
| роден = [[7 юни]] [[1422]]
| място на раждане =
| починал = [[10 септември]] [[1482]]
| място на смъртта =
| погребан =
| предшественик = [[Одантонио да Монтефелтро]]
| потомство = Костанца,[[Агнеса де Мантефелтро|Агнеса]],[[Гвидобалдо да Монтефелтро]]
| наследник = [[Гвидобалдо да Монтефелтро]]
| съпруга = Гентиле Бранкалеони
Ред 28:
| шести брак =
| династия = [[Монтефелтро]]
| баща = [[Гуидантонио да Монтефелтро]] (1378–14431378 – 1443)
| майка =
| герб = Coat of arms of Federico and Guidobaldo da Montefeltro.svg
Ред 37:
[[File:Battista sforza.jpg|thumb|left|Батиста Сфорца, неговата втора съпруга]]
[[File:Federico montefeltro and son.jpg|thumb|Федерико да Монтефелтро и неговият син [[Гвидобалдо да Монтефелтро|Гвидобалдо]] от [[Педро Беругете]]]]
'''Федерико да Монтефелтро''' ({{lang-it|Federico da Montefeltro}}, * [[7 юни]] [[1422]] в [[Губио]], † [[10 септември]] [[1482]] във [[Ферара]]) е успешен [[Италия|италиански]] [[кондотиер]] и [[Урбино (херцогство)|херцог на Урбино]] (1444–14821444 – 1482) от фамилията [[Да Монтефелтро]].
 
== Произход ==
Той е извънбрачeнизвънбрачен син на [[Гуидантонио да Монтефелтро]] (1378–14431378 – 1443), граф на [[Урбино]]. През 1444 г. той наследява убития по-голям полубрат [[Одантонио да Монтефелтро]] (1427–14441427 – 1444) като херцог на Урбино.
 
== Борби ==
Ред 46:
 
== Култура и архитектура ==
При управлението на Федериго, Урбино придобива голямо културно значение.
През 1468 г. Федерико започва новия строеж на своята княжеска резиденция, [[Палацо Дукале]] в Урбино. ▼
Той кани архитектите Лучано Лаурано и Франческо ди Джорджо Мартини. Над украсата на „Палацо“ работят художниците: : [[Пиеро дела Франческа]], [[Паоло Учело]], [[Педро Беругете]], Джовани Бокати, Юстус ван Гент. ▼
 
▲През 1468 г. Федерико започва новия строеж на своята княжеска резиденция, [[Палацо Дукале]] в Урбино.
Колекционер на манускрипти,той събира обширна библиотека. Федериго не приема появилото се наскоро книгопечатане, нарича печатните книги „механическо изкуство“.▼
 
▲Той кани архитектите Лучано Лаурано и Франческо ди Джорджо Мартини. Над украсата на „Палацо“ работят художниците: : [[Пиеро дела Франческа]], [[Паоло Учело]], [[Педро Беругете]], Джовани Бокати, Юстус ван Гент.
 
▲Колекционер на манускрипти, той събира обширна библиотека. Федериго не приема появилото се наскоро книгопечатане, нарича печатните книги „механическо изкуство“.
 
През 2003 година профессор М. Симонета, разшифрова писмо на херцога на Урбино до свои представители при папския двор, и достига до извода, че организатор на заговора Паци против Медичи е не папа Сикст IV, а Федериго Монтефелтро.
Line 60 ⟶ 62:
Федерико се жени през 1437 г. за Джентилия Бранкалеони (* 1416, † 27 юли 1457), дъщеря и наследница на Бартоломео Бранкалеони († 1424), гувернатор на Маса Трабария, и на Джована Алидоси. От първия му брак с Джентилия Бранкалеони той няма деца.
 
След нейната смърт той се жени на 10 февруари 1460 г. за [[Батиста Сфорца]] (* 1446, † 6 юли 1472), дъщеря на [[Алесандро Сфорца]] (1409–14731409 – 1473), управител на Пезаро, и първата му съпруга Костанца да Варано (1428–14471428 – 1447). Тя е сестра на [[Констанцо I Сфорца]].
 
С втората си съпруга Батиста Сфорца Федерико има децата:
Line 66 ⟶ 68:
* Аура, умира млада;
* Джиролама († 1482);
* Джована (1463–15141463 – 1514), омъжва се 1474 за [[Джовани дела Ровере]] (1457–15011457 – 1501), ''Duca'' (херцог) на Сора и Арче, господар на [[Сенигалия]], племенник на [[папа]] [[Сикст IV]] [[дела Ровере]].
* Елисабета (1464–15101464 – 1510), омъжва се 1479 за Роберто [[Малатеста]], господар на Римини (1440–14821440 – 1482), монахиня в Урбино.
* Костанца (1466–15181466 – 1518), омъжва се 1483 за Антонело да Сансеверино, ''Principe di [[Салерно]] e Conte di Marsico'';
* [[Агнеса де Мантефелтро|Агнеса]] (1470–15231470 – 1523), омъжва се 1488 за [[Фабрицио Колона|Фабрицио I Колона]] ''Duca dei Marsi e di Paliano, Conte di Tagliacozzo e Celano'';
* [[Гвидобалдо да Монтефелтро]] († 1508), последен мъж от фамилията, херцог на Урбино ∞ 1486 [[Елизабета Гонзага]] (1471–15261471 – 1526), дъщеря на [[Федерико I Гонзага]] от [[Мантуа]].
 
Федерико да Монтефелтро има и четири извънбрачни деца:
* Бонконте (1442–14581442 – 1458), сеньор Кантиано;
* Антонио (1445–15081445 – 1508), сеньор Кантиано, жена (1475) — – Емилия Пиа;
* Елизабета (1445–15031445 – 1503), омъжва се (1462) за Роберто Сансеверино;
* Джентилия (1448—15131448 – 1513), омъжва се (1463) за Карло Малатеста, (1469) за Агостино Фрегозо.
 
== Източници ==
Line 87 ⟶ 89:
* Bernd Roeck, Andreas Tönnesmann: ''Die Nase Italiens. Federico da Montefeltro, Herzog von Urbino.'' Klaus Wagenbach Verlag, Berlin 2005, ISBN 3-8031-3616-4.
* Bernd Roeck: ''Mörder, Maler und Mäzene. Piero della Francescas „Geißelung“. Eine kunsthistorische Kriminalgeschichte.'' Verlag C. H. Beck, München 2006, ISBN 3-406-55035-5.
* Walter Tommasoli: ''La vita di Federico da Montefeltro. 1422–14861422 – 1486.'' Argalia, Urbino 1978.
* Klaus Schelle: Die Sforza. Stuttgart 1980 ISBN 3512005772.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Федерико_да_Монтефелтро“.