Балтийско море: Разлика между версии

[[Файл:Baltic History 7500-BC.svg|thumb|left|300px|Анциловото eзероезеро преди около 8,7 хил. години. По върховете на Скандинавските планини все още има останали ледници. С червено са отбелязани границите на съвременните държави. С бяло е отбелязана днешната брегова линия.]]

Участъкът от [[Континентална кора|континенталната кора]], на която лежи съвременното Балтийско море, е част от [[Източно-Европейска платформа|Руската тектонична плоча]]. Като единен масив той се образува преди около [[Статерийски период|1,8 милиарда години]] и оттогава е относително стабилен. Голяма част от територията, съответстваща на съвременното море, през по-голямата част от времето се е намирала над морското равнище, макар че южната и източната част дълго време са били покрити от плитководни [[шелф]]ови морета, за което свидетелства дебелият слой седименти в тези области. Балтийският [[кратон]] се образува в южното полукълбо, дрейфува на запад, през [[Едиакарий|едиакария]] се намира в района на [[Южен полярен кръг|Южния полярен кръг]], а после дрейфува на север, пресича [[екватор]]а преди около [[Девон|375 млн. г.]], а около [[палеогеновия период]] (преди 30 милиона години) вече се доближава до съвременното си положение. В различно време, той е съставна част на различни древни континенти ([[Нуна]], [[Нена]], [[Родиния]], [[Протолавразия]], [[Панотия]], [[Лаврусия]], [[Пангея]], [[Лавразия]] и [[Евразия]]), а за известно време и отделен континент - – [[Балтика]].

Преди около 40 милиона години, когато контурите на Северна, Централна и Източна Европа вече приблизително са оформени като съвременните, на бъдещето място на Балтийско море възниква долината на река [[Еридан (геология)|Еридан]], която тече в югозападна посока, паралелно на [[Скандинавски планини|Скандинавските планини]] - – тоест почти по същия начин, по който по-късно ще се разположи Балтийско море: изворът ѝ е в [[Лапландия]], а чрез силно разклонена [[делта]] се влива на мястото на съвременна [[Холандия]] в древното [[Северно море]]. В областта на днешния Фински залив, реката има голям [[приток]]. С настъпването на [[кватернер]]ното заледяване, около преди 700 хил. години, Еридан престава да съществува, тъй като нейната долина, както и останалата част от Северна Европа, изчезва под ледената покривка.

* [[Балтийско ледниково езеро]] — – образува се на мястото на съвременна южна Балтика преди около [[12 хилядолетие пр.н.е.|14 хил. години]], след оттеглянето на ледниците.

* [[Йолдиско море]] — – образува се преди около [[9 хилядолетие пр.н.е.|10 300 години]], след като морските води нахуват в Балтийското ледниково езеро през пролив в район на днешна централна Швеция.

* [[Анцилово езеро]] — – съществува в периода преди около [[7 хилядолетие пр.н.е.|9]]—[[6 хилядолетие пр.н.е.|7,5]] хил. години, когато Йолдиско море губи връзката си с океана в резултат на издигане на сушата.

* [[Литориново море]] – образува се в резултат на издигането на нивото на световния океан и появата (преди 7,5 хил. години на [[Датски проливи|Датските проливи]],<ref>{{из БСЭ|http://slovari.yandex.ru/балтийское%20море/БСЭ/Балтийское%20море/}}</ref>, които отново съединяват Анциловото езеро с океана).

* на [[Латински език|латински]]: ''Oceanus Sarmaticus'' (Сарматски океан) - – по данни от „[[География (Птолемей)|География]]“ на Птолемей (кн.3, гл.5, 1): {{lang-el|Σαρματικων}}.

* на [[Фински език|фински]]: ''Itämeri'' (Източно море) — – изключение; името е [[заемка]] от шведското название (всъщност Балтийско море се намира на запад и юг от Финландия)

* на [[древноскандинавски език|древноскандинавски]]: ''Eystrasalt'' или ''austan haf'' (Източно море)<ref>[http://norse.ulver.com/articles/jackson/vostok.html Татьяна Джаксон (Москва) «Восток»„Восток“ в картине мира древних скандинавов]</ref>

По време на [[Римската империя]], Балтийско море е известно като ''Mare Suebicum'' или ''Mare Sarmaticum''. [[Тацит]] в своите творби ''Agricola'' и ''Germania'' описва ''Mare Suebicum''. Наречено е на племето [[свеби]], което обитава района на морето, чиито води са слабо солени и образува ледени блокове при замръзването си през зимата. По-късно свебите мигрират на юг и оставят името си в друг район на съвременна [[Германия]], наречен Швабия. В произведението „[[Гетика]]“, [[Йорданес]] го нарича Германско море. Първата употреба на името ''Балтийско море'' ({{Lang-la|mare Balticum}}) се среща при [[Адам Бременски|Адам от Бремен]] в трактата му ''Gesta Hammaburgensis ecclesiae pontificum'' — – „[[Деяния на архиепископите на Хамбургската църква]]“.<ref>Дини П. Балтийские языки. М: ОГИ. 2002 г. стр.30</ref>

Температурата на повърхностните слоеве на водата през лятото във Финския залив е 15- – 17 °C, в Ботническия залив — – 9- – 13 °C, в централната част на морето — – 14- – 17 °C. С увеличение на дълбочината, температурата бавно се понижава до [[термоклин]]а (на 20- – 40 метра), където рязко спада до 0,2- – 0,5 °C и после расте, достигайки при дъното 4- – 5 °C.

|+Средна температура на водата по хоризонти °C <br />(В центъра на Финския залив — – 60,15° с. ш. 26,96° и. д., данни за 1900–20041900 – 2004 г.)<ref>{{cite web|url=http://data.oceaninfo.info/atlas/Balt/3_watertemp_gridfields_mon1_hor0.html|title=ЕСИМО|archiveurl=http://www.webcitation.org/616J6heNC|archivedate=2011-08-21}}</ref>

|+Средна температура на водата по хоризонти °C <br />(за точка с координати 56,5° с. ш. 19,5° и. д., данни за 1900–20041900 – 2004 г.)<ref>{{cite web|url=http://data.oceaninfo.info/atlas/Balt/3_watertemp_stats_table_8621569TWMR.html|title=ЕСИМО|archiveurl=http://www.webcitation.org/616J7FIlz|archivedate=2011-08-21}}</ref>

[[Соленост]]та на Балтийско море е много по-ниска от тази на океанската вода (която е средно 35 ‰). Това се дължи на изобилието от втичащи се в него сладководни води и съчетанието с плиткостта на самото море. Втокът на реките представлява една четиридесета част от обема на Балтийско море. Целият му обем е около 21&nbsp;000&nbsp;km³ като годишно в него постъпват около 500&nbsp;km³ сладка вода. Повърхностните води на морето са със соленост от 6 до 8‰. В полузатворените заливи, където основния приток на вода идва откъм сушата като [[Фински залив|Финския залив]] в близост до вливането на река [[Нева]] и в [[Ботнически залив|Ботническия залив]] солеността е значително по-ниска. На дълбочина под 40 - – 70&nbsp;m, солеността се покачва и е между 10 и 15‰, по-висока е и в близост до Датските проливи.

Балтийско море се намира в пределите на континенталния [[шелф]]. Средната дълбочина на морето е 51 m. В зоните на плитчини и подводни банки около островите има малки дълбочини (до 12 m). Има и няколко подводни котловини, при които дълбочината достига 200 m. Най-дълбоката котловина е Ландсортска ({{coord|58|38|N|18|04|E}}) с максимална дълбочина 470 m. В Ботническия залив, максималната дълбочина е 254 m, в Готландската котловина — – 249 m.

Дъното на морето в южните части е равнинно, на север —– неравно и скалисто. В крайбрежните райони сред седиментите има пясъци, но по-голямата част от морското дъно е покрита с отлагания на глина, зелена, черна или кафява на цвят с произход от ледниковия период.

В района на [[водосборен басейн|водосборния басейн]] на Балтийско море живеят около 85 милиона души. Около 15 милиона от тях живеят в радиус от 10&nbsp;km около морето, а 29 милиона в радиус до 50&nbsp;km от брега. От тях 22 милиона души живеят в населени места с население над 250 хил. души като 90% от населените места се намират в близост до морето. От народите живеещи по бреговете на Балтийско море най-голям дял се пада на [[поляци]]те. Те представляват 45% от 85 милиона души, [[руснаци]]те са 12%, [[шведи]]те - – 10%, а за останалите нации се пада дял под 6% за всяка.

Сателитни снимки от юли 2010 г. на Балтийско море показват масивен цъфтеж на водорасли, обхващащ площ от 377 хил. km² от повърхността на морето. Гиганското петно се простира от Германия и Полша до Финландия. Изследователите на явлението посочват, че причините за цъфтежа на водораслите настъпват всяко лято в продължение на десетилетия. Той се дължи на постъпването на торове с оточнитеотточните води в морето.<ref>{{cite news|title=Satellite spies vast algal bloom in Baltic Sea|url=http://www.bbc.co.uk/news/science-environment-10740097|accessdate=27 July 2010|newspaper=BBC News|date=23 July 2010}}</ref>

През 2003 г. в Балтийско море са регистрирани 21 случая на попадане на химическо оръжие в рибарски мрежи —– всички те представляват сгъстени парчета [[иприт]] с общо тегло от 1 005 кг.<ref>[http://www.helcom.fi/press_office/news_helcom/en_GB/chemical_munitions_incidents/?u4.highlight=mustard%20gas Helcom : 25 incidents of chemical munitions caught by fishermen in the Baltic Sea were reported in 2003<!-- Заголовок добавлен ботом -->]</ref>

През 2011 г. в морето произтича разлив на парафин, който се разпространява по цялата му територия —– туристите по плажовете намират големи парчета, изхвърлени на брега.

Освен „Голям Белт“ (6 790 m, 1998 г., Дания), други големи мостове през проливите са „[[Малък Белт]]“ (1 700 m, 1970 г., Дания), „[[Eресунски мост|Eресун]]“ (16 km, 2000 г., Дания — – Швеция)<ref name="7days_2000">[http://www.7days.ru/w3s.nsf/Archive/2000_147_news_text_zubko1.html 7days.ru, Датчанам понравилось строить мосты, 8 июля 2000]</ref>, планира се [[Фемарнбелтски мост|Фемерски]] (19 km, 2018 г., Дания — – Германия).<ref name="7days_2000"/><ref>[http://www.interfax.ru/r/B/politics/2.html?id_issue=11780028 Интерфакс, Данию и Германию соединит 19-километровый мост через Балтийское море, 29 июня 2007 года]</ref>