Балтийско море: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 11x параметри |
м форматиране: 19x тире, 8x тире-числа, 5 интервала, 6lokavica, кавички (ползвайки Advisor) |
||
Ред 34:
== Геоложка история ==
[[Файл:Baltic History 7500-BC.svg|thumb|left|300px|Анциловото
Участъкът от [[Континентална кора|континенталната кора]], на която лежи съвременното Балтийско море, е част от [[Източно-Европейска платформа|Руската тектонична плоча]]. Като единен масив той се образува преди около [[Статерийски период|1,8 милиарда години]] и оттогава е относително стабилен. Голяма част от територията, съответстваща на съвременното море, през по-голямата част от времето се е намирала над морското равнище, макар че южната и източната част дълго време са били покрити от плитководни [[шелф]]ови морета, за което свидетелства дебелият слой седименти в тези области. Балтийският [[кратон]] се образува в южното полукълбо, дрейфува на запад, през [[Едиакарий|едиакария]] се намира в района на [[Южен полярен кръг|Южния полярен кръг]], а после дрейфува на север, пресича [[екватор]]а преди около [[Девон|375 млн. г.]], а около [[палеогеновия период]] (преди 30 милиона години) вече се доближава до съвременното си положение. В различно време, той е съставна част на различни древни континенти ([[Нуна]], [[Нена]], [[Родиния]], [[Протолавразия]], [[Панотия]], [[Лаврусия]], [[Пангея]], [[Лавразия]] и [[Евразия]]), а за известно време и отделен континент
Преди около 40 милиона години, когато контурите на Северна, Централна и Източна Европа вече приблизително са оформени като съвременните, на бъдещето място на Балтийско море възниква долината на река
Тежестта на леда предизвиква съществени деформации на земната кора, част от която се оказва под морското равнище. C края на последния ледников период, тези територии се освобождават от леда, и образуваното пропадане на земната кора се запълва с вода. Днешното море преминава през следните етапи в образуването си:
* [[Балтийско ледниково езеро]]
* [[Йолдиско море]]
* [[Анцилово езеро]]
* [[Литориново море]] – образува се
* Самото '''Балтийско море''' – когато бреговата линия, режима на соленост и други параметри на Литориново море се доближават до съвременните – процесът започва преди около [[2 хилядолетие пр.н.е.|4 хил. години]]. Приблизително по това време възниква и река [[Нева]].
Ред 50:
Имената на Балтийско море се делят на 2 групи: названия, основани на географското положение на морето спрямо съответната страна (с едно изключение); и названия „Балтийско“. В „[[Начална руска летопис]]“ e наречено [[Варяги|Варяжко]] море.
* на [[Английски език|английски]]: ''Baltic Sea'' (Балтийско море)
* на [[Латински език|латински]]: ''Oceanus Sarmaticus'' (Сарматски океан)
* на [[Датски език|датски]]: ''Østersøen'' (Източно море)
* на [[Немски език|немски]]: ''Ostsee'' (Източно море)
Ред 56:
* на [[Литовски език|литовски]]: ''Baltijos jūra'' (Балтийско море)
* на [[Полски език|полски]]: ''Morze Bałtyckie'' (Балтийско море)
* на [[Фински език|фински]]: ''Itämeri'' (Източно море)
* на [[Шведски език|шведски]]: ''Östersjön'' (Източно море)
* на [[Естонски език|естонски]]: ''Läänemeri'' (Западно море)
* на [[древноскандинавски език|древноскандинавски]]: ''Eystrasalt'' или ''austan haf'' (Източно море)<ref>[http://norse.ulver.com/articles/jackson/vostok.html Татьяна Джаксон (Москва)
== История ==
По време на [[Римската империя]], Балтийско море е известно като ''Mare Suebicum'' или ''Mare Sarmaticum''. [[Тацит]] в своите творби ''Agricola'' и ''Germania'' описва ''Mare Suebicum''. Наречено е на племето [[свеби]], което обитава района на морето, чиито води са слабо солени и образува ледени блокове при замръзването си през зимата. По-късно свебите мигрират на юг и оставят името си в друг район на съвременна [[Германия]], наречен Швабия. В произведението „[[Гетика]]“, [[Йорданес]] го нарича Германско море. Първата употреба на името ''Балтийско море'' ({{Lang-la|mare Balticum}}) се среща при [[Адам Бременски|Адам от Бремен]] в трактата му ''Gesta Hammaburgensis ecclesiae pontificum''
През [[Ранно Средновековие|Ранното Средновековие]], [[викинги]]те от Скандинавия изграждат своя търговска империя около Балтийско море. По-късно, те водят войни за контрола над морето с [[венди|вендските племена]], живеещи на южния бряг. Викингите използват и реките на Русия за търговски пътища, като достигат дори до [[Черно море]] и южната част на Русия. Доминираният от тях период е известен още като ''Епохата на викингите''.
Ред 93:
=== Температурен режим ===
Температурата на повърхностните слоеве на водата през лятото във Финския залив е 15
Морският лед започва да се появява още през октомври и ноември, първо в заливите. Крайбрежието на Ботническия залив и значителна част от Финския залив се покрива от ледени блокове с дебелина до 65 сантиметра. Централната и южната част на морето нормално не замръзва през зимата. Ледът се размразява през април, но в Ботническия залив остава дрейфуващ лед дори до средата на юни.
{| class="wikitable" width="70%" align="center"
|+Средна температура на водата по хоризонти °C <br />(В центъра на Финския залив
|-
|width="10%"|'''Хоризонт''' (m)||width="7.5%"|'''Януари'''||width="7.5%"|'''Февруари'''||width="7.5%"|'''Март'''||width="7.5%"|'''Април'''||width="7.5%"|'''Май'''||width="7.5%"|'''Юни'''||width="7.5%"|'''Юли'''||width="7.5%"|'''Август''' ||width="7.5%"|'''Септември''' ||width="7.5%"|'''Октомври''' ||width="7.5%"|'''Ноември''' ||width="7.5%"|'''Декември'''
Ред 114:
{| class="wikitable" width="70%" align="center"
|+Средна температура на водата по хоризонти °C <br />(за точка с координати 56,5° с. ш. 19,5° и. д., данни за
|-
|width="10%"|'''Хоризонт''' (m) ||width="7.5%"|'''Януари''' ||width="7.5%"|'''Февруари''' ||width="7.5%"|'''Март''' ||width="7.5%"|'''Април''' ||width="7.5%"|'''Май''' ||width="7.5%"|'''Юни''' ||width="7.5%"|'''Юли''' ||width="7.5%"|'''Август''' ||width="7.5%"|'''Септември''' ||width="7.5%"|'''Октомври''' ||width="7.5%"|'''Ноември''' ||width="7.5%"|'''Декември'''
Ред 134:
Особеност на хидрологическия режим на Балтийско море се явява голямото количество на постъпващи пресни води в него. По-слабо солените води напускат морето през датските проливи повърхностно, докато в дълбочина постъпват по-солени от Северно море.
[[Соленост]]та на Балтийско море е много по-ниска от тази на океанската вода (която е средно 35 ‰). Това се дължи на изобилието от втичащи се в него сладководни води и съчетанието с плиткостта на самото море. Втокът на реките представлява една четиридесета част от обема на Балтийско море. Целият му обем е около 21 000 km³ като годишно в него постъпват около 500 km³ сладка вода. Повърхностните води на морето са със соленост от 6 до 8‰. В полузатворените заливи, където основния приток на вода идва откъм сушата като [[Фински залив|Финския залив]] в близост до вливането на река [[Нева]] и в [[Ботнически залив|Ботническия залив]] солеността е значително по-ниска. На дълбочина под 40
Потокът от прясна вода в морето от около 200 реки и встъпването на солени води от юг изгражда градиент на солеността в Балтийско море. Близо до датските проливи тя е близо до тази на [[Категат]], но въпреки това е по-ниска от океанската, поради факта, че тук преминава по-ниско солената вода към [[Северно море]]. Солеността постоянно намалява в посока север и изток. В северната част на Ботническия залив водата дори не е солена и много пресноводни видове живеят в морето. Кривата на соленост е паралелна с температурния градиент. Тези два фактора ограничават много видовото разнообразие на животни и растения които обитават Балтийско море.
Ред 142:
== Релеф на дъното ==
[[Файл:Baltic Sea (1).JPG|thumb|300px|Релеф на дъното на Балтийско море.]]
Балтийско море се намира в пределите на континенталния [[шелф]]. Средната дълбочина на морето е 51 m. В зоните на плитчини и подводни банки около островите има малки дълбочини (до 12 m). Има и няколко подводни котловини, при които дълбочината достига 200 m. Най-дълбоката котловина е Ландсортска ({{coord|58|38|N|18|04|E}}) с максимална дълбочина 470 m. В Ботническия залив, максималната дълбочина е 254 m, в Готландската котловина
Дъното на морето в южните части е равнинно, на север
== Население ==
В района на [[водосборен басейн|водосборния басейн]] на Балтийско море живеят около 85 милиона души. Около 15 милиона от тях живеят в радиус от 10 km около морето, а 29 милиона в радиус до 50 km от брега. От тях 22 милиона души живеят в населени места с население над 250 хил. души като 90% от населените места се намират в близост до морето. От народите живеещи по бреговете на Балтийско море най-голям дял се пада на [[поляци]]те. Те представляват 45% от 85 милиона души, [[руснаци]]те са 12%, [[шведи]]те
== Биология ==
Ред 161:
Една особена характеристика на фауната е, че тя съдържа редица [[реликт]]ни видове от периода на заледяване на планетата. Това са представители на арктически видове, които са останали в Балтийско море след последното заледяване. Типични представители са [[ракообразни|ракообразното]] ''[[Saduria entomon]]'', балтийския подвид на [[Пръстенов тюлен]] и попчето ''[[Myoxocephalus quadricornis]]''.
Сателитни снимки от юли 2010 г. на Балтийско море показват масивен цъфтеж на водорасли, обхващащ площ от 377 хил. km² от повърхността на морето. Гиганското петно се простира от Германия и Полша до Финландия. Изследователите на явлението посочват, че причините за цъфтежа на водораслите настъпват всяко лято в продължение на десетилетия. Той се дължи на постъпването на торове с
=== Природни ресурси ===
Ред 173:
Наличието на депа за [[химическо оръжие|химически оръжия]] (погребването на контейнери с токсични вещества се провежда след края на [[Втората световна война]]) силно се отразява на екологичното равновесие на Балтийско море. Учени-океанолози на борда на кораба за научни изследвания „[[Професор Щокман (кораб)|Професор Щокман]]“ картират намерените съдове с химическо оръжие, изследват ги с помощта на спускаеми апарати, вземат проби от водата и почвата и изучават теченията в района на потопените кораби. В резултат на тази работа е установено, че някои от корабите вече е започнало изтичане на отровни вещества.<ref>[http://www.helcom.fi/press_office/news_baltic/en_GB/BalticNews8570487/?u4.highlight=Professor%20Shtokman Helcom : Expedition to study the possible impact of sea-dumped chemical weapons on the Baltic marine ecosystem<!-- Заголовок добавлен ботом -->]</ref>
През 2003 г. в Балтийско море са регистрирани 21 случая на попадане на химическо оръжие в рибарски мрежи
През 2011 г.
== Морски транспорт ==
Поради малката дълбочина във Финския залив и в [[Архипелагово море|Архипелаговото море]] много места са недостъпни за кораби с голямо [[газене]]. Освен това, за най-големите круизни лайнери основен ограничителен фактор се явява моста „[[Голям Белт]]“.
Освен „Голям Белт“ (6 790 m, 1998 г., Дания), други големи мостове през проливите са „[[Малък Белт]]“ (1 700 m, 1970 г., Дания), „[[Eресунски мост|Eресун]]“ (16 km, 2000 г., Дания
== Вижте също ==
|