История на Европа: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м кор., форматиране: 44x заглавие-стил, 34x тире-числа, 18x нов ред, 5x число+г., 20 интервала, 6lokavica, тире (ползвайки Advisor)
Ред 2:
 
== Име ==
Името „Европа“ произлиза от атическата старогръцка дума ''Εὐρώπη'' (''Eurṓpē''), чието произношение е [e͜ʊrɔ͜ɔ́pɛ͜ɛ]. Дорийската старогръцка дума е ''Εὐρώπα'', което название е възприето и в българския език. Предполага се, че думата е съставена от ''εὐρύς'' – „широк“, и ''ὤψ/ὠπ-/ὀπ'' — „очи, поглед, взор“, сиреч „този, който има широк поглед“. Има и предположения за семитския произход на думата.
 
Европа е наречена на [[Европа (митология)|Европа]], дъщеря на финикийския цар [[Агенор]] от [[древногръцката митология]].
Ред 14:
По време на [[неолит]]а в различни части на Западна и Южна Европа се изграждат [[мегалит]]ни паметници, като [[Стоунхендж]].
 
=== Европа през Бронзовата епоха (3200 пр. Хр. – 600 пр. Хр.) ===
{{Основна|Бронзова епоха}}
{{Вижте също|Егейски цивилизации|Цикладска цивилизация|Еладска цивилизация|Минойска цивилизация|Микенска цивилизация|Китион}}
Ред 26:
Културното развитие на Италийския полуостров и в земите на днешна Гърция довежда до класическата [[Античност]].
 
== Антична Европа (600 пр. Хр. – 600 сл. Хр.) ==
{{Основна|Античност|Гръко-римски свят}}
{{Вижте също|Древна Гърция|Древен Рим|Галско нашествие на Балканите|Римска република|Римска империя|Криза в Римската империя}}
 
=== Древна Македония и завоеванията на Александър Македонски (640 пр. Хр. – 148 пр. Хр.) ===
{{Основна|Древна Македония|Боспорско царство}}
 
=== Елинистичен период (323 пр. Хр. – 31 сл. Хр.) ===
{{Основна|Елинизъм|Митридатови войни|Въстание на Спартак}}
 
=== Разпространение на християнството в Европа ===
{{Вижте също|Гонения на християните по време на Римската империя|Диоклецианови гонения|Милански едикт}}
 
=== Късна Античност (300- – 600) ===
{{Основна|Късна Античност}}
{{Вижте също|Едикт за толерантността на Галерий}}
Line 45 ⟶ 46:
Когато през 312 г. император Константин превзема Рим под знака на кръста, скоро след това, през 313 г., издава [[Милански едикт|Миланския едикт]], с който обявява законността на християнството в Римската империя. В допълнение, столицата е преместена от [[Рим]] във [[Византион]], която самият той именувал ''Nova Roma'', сиреч Нов Рим, а впоследствие станал известен като Константинопол, сиреч градът на Константин. През 395 г. християнството става държавното вероизповедание на Римската империя, но това е и моментът, в който се слага край на обединеното ѝ съществуване. Тя е разделена на две части: западна – с център [[Равена]], и източна – с център [[Константинопол]]. През 476 г. е завладяна от [[Херули|херулския]] владетел [[Одоакър]].
 
== Велико преселение на народите (21- – 700) ==
{{Основна|Велико преселение на народите}}
{{Вижте също|Англосаксонска Англия}}
 
=== Упадък на Римската империя ===
{{Вижте също|Вестготско кралство}}
 
== Средновековие (395- – 1453) ==
{{Основна|Средновековие|Феодализъм}}
{{Вижте също|Средновековен топъл период|Епоха на викингите|Готика}}
 
Различават се два вида Средновековие: латинско (западноримско) и византийско (източноримско) поради присъщите особености на събитията в двете половини на Европа.
 
=== Ранно Средновековие (ок. 500 – 1050) ===
{{Основна|Ранно Средновековие}}
{{Вижте също|Тъмни векове на Средновековието|Генуезка република|Франкска империя|Вердюнски договор|Западнофранкско кралство|Меерсенски договор|Първа българска държава|Папска държава|Лангобардско кралство|Италианско кралство|Епоха на викингите}}
 
=== Развито Средновековие (ок. 1001 – 1300) ===
{{Основна|Развито Средновековие}}
{{Вижте също|Норманско нашествие в Англия|Готическа архитектура|Кръстоносен поход|Кръстоносни държави|Ханза|Милионът}}
 
През времето на Развитото Средновековие се осъществяват Кръстоноснитекръстоносните походи като ответ на предходните четиривековни мюсюлмански завоевания на Светите земи и други християнски земи като Северна Африка, Египет и Сирия.<ref>Фалачи, Ориана. ''Силата на разума''. Издателска къща „МаК“, 2008. </ref> Създават се и много от известните християнски братства, известни като ордени„ордени“. Сред тях са Орденът на хоспиталиерите и Орденът на тамплиерите (1099), Тевтонският орден (1190), Францисканският орден (1208), Доминиканският орден (1214).
 
Възникват и занаятчийските сдружения, известни като гилдии, от които след време ще се появят [[Масонство|свободните зидари]]. [[Готическата архитектура]] се заражда през XII век във Франция и до началото на Ренесанса е известна като „франкски произведения“ (''Opus Francigenum'').
 
Между 1271 г. и 1292 г. венецианският търговец и пътешественик [[Марко Поло]] осъществява своето пътуване до Далечния Изток, следвайки [[Пътя на коприната]], което става предпоставка за последващо засилване на обмена между Китай и Европа.
 
=== Късно Средновековие (ок. 1301- – 1500) ===
[[Файл:Europe 1360.jpg|мини|350п|Карта на Европа в 1360 г.]]
{{Основна|Късно Средновековие|Стогодишна война|Падане на Константинопол (1453)}}
{{Вижте също|Великият глад (1315- – 1317)|Черната смърт|Хуситски войни|Османски войни в Европа|Война на розите}}
{{Вижте също|Византийско-османски войни|Българо-османски войни|Варненски кръстоносен поход|Орден на Христос}}
 
В Югозападна Европа се върви към край на [[Реконкиста]]та, докато в Югоизточна Европа се случват обратните събития: обширни земи са завоювани от мюсюлмани в лицето на османските турци. В Западна Европа се води [[Стогодишна война|Стогодишната война]] (1337- – 1453): военен сблъсък, в който основни действащи лица са [[Кралство Англия]] и Кралство Франция. Основната цел на англо-норманите е да си върнат [[Нормандия]]. В същата година, в която приключва Стогодишната война, византийският град Константинопол, след двумесечна обсада, пада в ръцете на османските турци. Според някои историци това е и краят на Късното Средновековие, други го поставят в 1492 г., когато е открита Америка, а трети дори в 1789 г., когато феодализмът окончателно е пред своя край, а във Франция е вече унищожен.
 
[[Файл:Pestilence_spreading_1347-1351_europe.png|280п|мини|Разпространение на чумата в Европа между 1347 и 1351 г.]]
 
Между [[1346]] г. и [[1353]] г. (7 години) от Южна към Северна Европа се разпространява пандемия, която бързо обхваща целия континент и според различни източници покосява между 1/3 и 1/2 от населението на Европа – [[Черната смърт]]. Според съвременните учени по всяка вероятност става въпрос за бактерията ''Yersinia pestis'', която причинява няколко разновидности на [[чума]]та, сред които и бубонната чума. Смята се, че в световно измерение през XIV век Черната смърт е намалила населението на света от ок. 450 милиона души до 350- – 375 милиона души и то не може да се възстанови на равнищата си преди пандемията чак до XVII век. Освен демографски, обаче, тази епидемия предизвиква и редица резки верски, обществени и стопански промени със силно влияние върху хода на европейската история. Евреите са подложени на гонения и обвинявани за разпространението на пандемията чрез отравяне на източниците на питейна вода за населението. През февруари [[1349]] г. в [[Страсбург]] са убити 2 000 евреи, през август същата година в [[Майнц]] и [[Кьолн]] еврейските общности са унищожени. През [[1351]] г. 60 по-големи и 150 по-малки еврейски общности са разрушени.<ref>19 години по-късно, през 1370 г., цялата еврейска общност в Белгия е прогонена.</ref> Поради невъзможността на тогавашните лекари да обяснят произхода на болестта и да предложат лечение, европейците се обръщат към астрологията, земетресенията и въпросното отровителство от страна на евреите. Съвременникът им [[Джовани Бокачо]], обаче, подлага на съмнение подобни обяснения.<ref>Прочутото произведение на Бокачо „Декамерон“ е издадено през 1353 г. – годината, в която Черната смърт утихва и изчезва.</ref>
 
ВПрез [[1448]] г., в немския град [[Майнц]] е направено съдбоносно изобретение. Печатницата, която създава немецът [[Йоханес Гутенберг]], от една страна позволява усиленото печатане на индулгенции, което се превръща в основен заряд на Реформацията и срещу което остро ще възрази [[Мартин Лутер]] през [[1517]] г., а от друга, позволява на лютеранските и калвинистки проповедници бързо да разпространят новите си идеи и да се противопоставят на римския епископ.
 
През [[1478]] г. е създадена Испанската инквизиция, която е официален държавен орган, пряко подчинен на владетеля. Първоначално тя има за цел да покръсти всички мюсюлмани и евреи в земите на Арагон и Кастилия, но по-късно бива използвана за борба срещу Реформацията.
 
== Ранномодерна Европа (1492- – 1789) ==
{{Основна|История на ранномодерна Европа|Велики географски открития|Научна революция|Просвещение|Капитализъм}}
{{Вижте също|Колумбов обмен|Договор от Тордесиляс|Осемдесетгодишна война|Златен век на пиратството|Еврейски пирати|Малък ледников период}}
{{Вижте също|Испанска империя|Португалска империя|Британска империя|Велико херцогство Тоскана}}
За начало на този период се приема 1492 г., когато е открита Америка от Колумб, който смята, че е достигнал Индия, пътувайки на запад, защото това е била целта, която си е поставил.<ref>Според възприетата периодизация в Уикипедия на английски.</ref> През този период се осъществява и преместването на стопанския център на Европа от Южна Европа към Западна Европа, който процес немският социолог [[Вернер Зомбарт]] разглежда подробно в своята книга [[Евреите и икономическият живот|„Евреите и модерният капитализъм“]]. Според Зомбарт самият [[Христофор Колумб|Колумб]] е бил евреин. През същата 1492 г. [[Фердинанд II Арагонски]] и [[Изабела I Кастилска]] издават [[Алхамбрийски декрет|Алхамбрийския декрет]], с който евреите са прогонени от [[Арагон]] и [[Кастилия]]. Според Зомбарт именно предизвиканото мащабно движение на евреите от юг и изток на северозапад (към тогавашните Франция, Англия, Холандия и западните части на Свещената римска империя) измества стопанския център на Европа и дава облика на модерния капитализъм. В Ранномодерна Европа се случва и друго важно събитие – [[Реформация]]та, за което друг немски социолог – [[Макс Вебер]], твърди, че допринася за зараждането на капитализма.
 
Краят на Ренесанса обикновено се датира към 1550 г., която пък се възприема за начало на Епохата на абсолютизма<ref>През която епоха се създават колониалните империи на европейските държави.</ref>, чийто упадък започва с Френската революция от 1789 г. и към 1800 г. вече е в своя край, отстъпвайки място на националните държави.
=== Ренесанс (ок. 1200 – ок. 1550) и Реформация (ок. 1450 – ок. 1600)===
 
=== Ренесанс (ок. 1200 – ок. 1550) и Реформация (ок. 1450 – ок. 1600) ===
{{Основна|Ренесанс|Реформация|Трентски събор|Аугсбургски мир|Контрареформация|Пуританство}}
{{Вижте също|Райнхайтсгебот|Английски Ренесанс}}
Ренесансът е период, който бележи прехода от Средновековието към Новото време и освобождаването от догматизма на Католическатакатолическата църква. В Източна Европа Църквата продължава да има авторитет, защото една част от народите се намират под теократичната власт на османските султани. Въпреки това, стенописи от Боянската църква в София, свидетелстват за ренесансово мислене, поне що се отнася до изображенията в изкуството и по-точно в стенописта. Видни представители на Ренесанса са [[Данте Алигиери]] и [[Франческо Петрарка]].
 
За най-широки граници на Реформацията може да се приемат [[1419]] г., когато започват [[Хуситски войни|Хуситските войни]], и [[1648]] г., когато е подписан Вестфалският мирен договор. Обикновено, обаче, началото се слага по-късно – през [[1517]] г., когато [[Мартин Лутер]] оповестява своите [[95 тезиса]] във [[Витенберг]].
 
През [[1534]] г. възниква и [[Йезуитски орден|Йезуитският орден]] като реакция спрямо започналата Реформация на [[Мартин Лутер]] и опит да се спаси католицизмът. Техните постижения достигат отвъд първоначалната цел за борба с Реформацията: завземат позиции в мюсюлманския свят и Новия свят.
 
=== Колонизация (1492- – 1820) и меркантилизъм (XVI в. – XVIII в.) ===
{{Основна|Велики географски открития|Колониализъм|Меркантилизъм}}
{{Вижте също|Нов свят|Испанска колонизация на Америка|Конкистадор|Война за Тунис|Берберски пирати|Триъгълна търговия|Нидерландски владения в Индия|Нидерландски Антили|Елизабетинска епоха}}
Поредица от технологични подобрения създават условия за осъществяването на търсенето на нови земи и богатства. Испанците и португалците взаимстватзаимстват от арабите устройството на плавателен съд, известен под името [[каравела]], който позволял по-добро управление от страна на моряците. Две от трите му мачти са с триъгълни платна, като с времето фок-мачтата приема квадратно платно.
 
=== Тридесетгодишната война (1618- – 1648) ===
{{Основна|Тридесетгодишна война|Вестфалски мирен договор|Шведска империя|Английска революция|Английска република}}
[[Файл:Herman_Moll_Map_of_Europe.jpg|мини|350п|Карта на Европа от 1708 г. След Вестфалския мир от 1648 г. няма съществени промени в границите на тогавашните европейски държави.]]
 
=== Голямата турска война (1667- – 1700) ===
{{Основна|Голяма турска война|Деволюционна война}}
 
=== Просвещение (1715- – 1800) ===
{{Основна|Просвещение}}
Просвещението е мощно движение за всеобща обществена промяна. В центъра е поставен човекът с неговите способности да изучава и да мисли разумно. С това просвещенците се противопоставят на суеверието и свръхестественото, което е особеното за религиите, в частност християнството в Европа.
 
=== Епохата на абсолютизма (ок. 1610 – ок. 1789) ===
{{Основна|Просветен абсолютизъм|Седемгодишна война|Хубертусбургски мир|Война за баварското наследство|Велика северна война|Война за австрийското наследство|Шведско-руска война (1741 – 1743)|Якобитизъм|Славна революция}}
{{Вижте също|Класицизъм}}
Епохата на абсолютизма бележи отрязък от европейската история, в който властта и богатството на страната са съсредоточени във владетеля. Това се олицетворява от известния израз на френския крал [[Луи XIV]]: ''„L'etat, c'est moi!“'', или ''„Държавата, това съм аз!“''. Основната причина да се водят войни вече не е вярата, а равновесието на силите. Това се обуславя и от властващата икономическа доктрина, а именно тази на [[Меркантилизъм|меркантилизма]]. Според някои историци този период започва през 1550 г., когато се счита, че приключва Ренесансът, а според други началото му е около 1610 г.
 
=== Индустриалната революция (1760- – 1820) ===
{{Основна|Индустриална революция}}
 
== От революции към създаване на империи (1789- – 1871) ==
{{Вижте също|Гръцки проект}}
 
=== Френската революция от 1789 г. (1789- – 1793) ===
{{Основна|Френска революция}}
Френската революция е преломно събитие за хода на европейската история, което сваля Стариястария ред във Франция, отменя съсловното делене, разделя Църкватацърквата от Държаватадържавата и отваря път на републиканизма в Европа. Полагат се основите на всички съвременни политически течения, възникват политическите идеи за „ляво“ и „дясно“.
 
=== Френски революционни войни (1792- – 1802) ===
{{Основна|Революционни войни|Война на Първата коалиция|Втора антифренска коалиция}}
{{Вижте също|Френска революционна армия|Битка при Хоенлинден|Амиенски договор|Австрийска Нидерландия}}
 
Във военно отношение Френскитефренските революционни войни водят до възраждането на професионалните армии и появяването на [[Тотална война|тоталната война]], която определя облика на всички последващи военни сблъсъци.
 
=== Въздигане на Наполеон Бонапарт и начало на Наполеоновите войни (1799- – 1815) ===
{{Основна|Наполеонови войни|Първа френска империя}}
{{Вижте също|Виенски конгрес|Великата армия}}
 
=== Испанската война за независимост (1808- – 1814) ===
{{Основна|Полуостровна война|Война на Шестата коалиция}}
Испанската война за независимост е епизод от Наполеоновите войни. В 1807 г. Испания и Френската империя са съюзници и заедно нахлуват в Португалия, но година по-късно Френската империя се обръща срещу испанците, след което впрез 1808 г. Испания влиза в съюз с Обединеното кралство на Великобритания и Ирландия и Кралство Португалия, насочен срещу [[Наполеон Бонапарт]]. Войната продължава шест години, като последният ѝ етап, между 1812 и 1814 г., е част от [[Война на Шестата коалиция|Войната на Шестата коалиция]]. Наполеон е победен и заточен на средиземноморския остров [[Елба (остров)|Елба]], между [[Корсика]] и [[Тоскана]] в [[Италия]].
 
=== От Рисорджименто към Обединена Италия (1815- – 1871) ===
{{Основна|Рисорджименто|Кралство Италия}}
 
=== Войни за обединението на Германия (1864- – 1871) ===
{{Основна|Германски обединителни войни (1864 – 1871)|Обединение на Германия (1871)}}
{{Вижте също|Северногермански съюз}}
През 1815 г. е създаден [[Германски съюз|Германският съюз]] (на немски: ''Deutscher Bund''), който се разпада през 1866 г. след войната с Австрия. През 1867 г. е създаден [[Северногермански съюз|Северногерманският съюз]] (на немски: ''Norddeutscher Bund''), който включва всички немски княжества на север от река [[Майн]].
 
Под водачеството на [[Прусия]] и със съдействието на немското благородничество безброй многото немски държавици са обединени в обща държава, известна като [[Германска империя]] (на немски: ''Deutsches Reich''). Съществена роля изиграва и пруският министър-председател [[Ото фон Бисмарк]]. Това немско обединение изключва Австрия и с това е преодолян австро-пруския дуализъм. За да постигне тези цели, Прусия води войни последователно с Дания, Австрия и Франция.
 
== Belle Époque: Хубавото време (1871- – 1914) ==
{{Основна|Бел епок}}
{{Вижте също|Втора индустриална революция|Санстефански мирен договор|Берлинска конференция}}
 
От [[Френско-пруска война|Френско-пруската война от 1871г1871 г.]] до избухването на [[Първа световна война|Първата световна война]] в Европа се наблюдава период на дълготраен мир без войни и революции. Това се отнася предимно за централните и западните части на континента, като в югоизточните му части все пак има военни действия като [[Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878)|Босненското въстание]] и [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война от 1875г1875 г.]], [[Априлско въстание|Априлското въстание]] в българските земи и последвалата [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турска война от 1877-78г – 78 г.]], [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война от 1885г1885 г.]] и [[Гръцко-турска война (1897)|Гръцко-турската война от 1897г1897 г.]] Но тези конфликти са с ограничено влияние за континента и настъпилият мир способства за бързо икономическо и научно оживление. Засилва се търговията между отделните региони на континента, бурно се разраства мрежата от железници и мостове, промишлените мощности и индустриализацията достигат нови области. Технологичният прогрес претърпява силен тласък с нови научни достижения в металургията, химията, прохождащата електрификация. В културния живот на големите европейски градове също натъпва оживление. Строят се все повече и повече театри и опери, пишат се все повече литературни произведения, драматургични постановки, опери и оперети, възникват нови стилове в изобразителното изкуство. Големите европейски държави се ориентират във външната си политика към колонизирането на нови региони на световната карта. В политическия живот на континента господстващите до тогавадотогава либерализъм и консерватизъм са изправени пред силната конкуренция на бурно набиращия популярност сред растящата работническа класа радикален социализъм. В началото на ХХ-ти век колониалните противоречия и преразпределението на международните пазари започва да генерира отново политическо напрежение напрежение като [[Мароканска криза|Мароканската криза]] например и евентуално това довежда до формирането на военно-политическите блокове на [[Антанта|Сърдечната Антанта]] и [[Троен съюз|Тройния съюз]] и до избухването на [[Първа световна война|Първата световна война]].
 
=== Викторианска епоха (1837- – 1901) ===
{{Основна|Викторианска епоха}}
 
== Първата половина на ХХ век: От регионални към световни войни (1912- – 1945) ==
Балканите продължават да тлеят, през 1908 г. Царство България вече е обявило независимост от Османската империя, създават се съюзи, които първоначално имат за цел да изтласкат османците от Балканите, но после обстоятелствата обръщат тези кроежи срещу България. Междувременно искри се разгарят и в други части на Европа и също се образуват съглашения между различните държави. Между 1914 и 1918 г. се води Първата световна война, а от нея най-важната последица е установяването на болшевиките на власт в Русия и три години по-късно създаването на СССР, първата държава на работническата класа, устроена според постановките на марксизма-ленинизма. Версайската система от договори, с която са уредени границите и взаимоотношенията между европейските държави след 1918 г., обаче, заплашва още веднъж да разклати Европа и просто трябва да се налее повече масло в огъня. Поради непремерени действия на Федералния резерв на САЩ, започва поредица от борсови и стопански сривове, които биват означени като Голямата депресия (1929- – 1933). През 1933 г. на власт в Германия идва [[Адолф Хитлер]], който в следващите 6 години системно ще поставя под съмнение Версайската система и ще отменя една по една разпоредбите на договорите, които Германия е подписала в 1918 г. В същото време в Италия е установен режимът на [[Мусолини]], чиято идеология е известна под името [[фашизъм]]. През 1939 г. започва [[Втората световна война]], най-кръвопролитната в история на човечеството.
 
=== Първа и втора балканска война (1912- – 1914) ===
{{Вижте също|Балканска криза (1908 – 1909)|Балкански съюз}}
 
=== Първата световна война (1914- – 1918) ===
{{Основна|Първа световна война}}
{{Вижте също|Парижка мирна конференция|Германска революция (1918 – 1919)|Февруарска революция (1917)|Октомврийска революция}}
 
=== Междувоенният период и Голямата депресия (1918- – 1939) ===
{{Вижте също|Гръцко-турска война (1919 – 1922)|Турска война за независимост|Лозански договор}}
 
=== Втората световна война (1939- – 1945) ===
{{Основна|Втора световна война|Съветско-финландска война (1939 – 1940)}}
{{Вижте също|Мюнхенско споразумение|Атлантическа харта|Бретън-Удска система}}
Най-важната последица от Бретън-Уудската конференция е превръщането на американския долар в равна по значение на златото тъкмо защото доларът е със закотвен обменен курс спрямо тройунция злато, а всяка друга валута е конвертируема в долар, а оттам и в злато. Обвързването на долара със златото ще трае до 1971- – 73 г., когато след поредица от петролни кризи Бретън-Уудската система ще се разпадне и ще бъде заменена от петродолара[[петродолар]]а.
 
== Втората половина на ХХ век: Студена война (1945- – 1991) ==
{{Основна|Студена война|Желязна завеса|План „Маршал“}}
{{Вижте също|Гражданска война в Гърция}}
 
=== Обособяване на лагерите и разделяне на света на сфери на влияние ===
{{Основна|Западен блок|Социалистическа система}}
{{Вижте също|Ялтенска конференция|Потсдамска конференция|Процентно споразумение|Операция „Кламер“|Денацификация|Люксембургско споразумение}}
От 17 юли до 2 август 1945 г. се провежда Потсдамската конференция, на която са взети решения от страните победителки за следвоенната съдба на Германия. Германия е лишена от голяма част от земите си на изток, които преминават в ръцете на Полша, [[РСФСР]] и [[Литовска съветска социалистическа република|Литовската ССР]] като съставни части на [[СССР]]. Германия губи и второто си по важност средоточие на тежката промишленост – [[Горна Силезия]].
 
Във връзка с нуждата от нов ред в света и нарастващото противопоставяне между САЩ и СССР, през 1946 г. в Кралство Гърция избухва гражданска война, която се води между Гръцката комунистическа партия, подкрепяна от СССР и съюзните му страни, включително и България, и законната власт в Кралството, подкрепяна от САЩ и Великобритания. През 1949 г. комунистите са победени и Кралство Гърция става част от НАТО, с което действие отбранителният съюз се разпростира и в Егейско море.
 
През 1949 г., след като въпросите за съдбата на [[Германия]] вече са решени, е създаден отбранителният съюз на Северноатлантическия договор ([[НАТО]]) с основна цел да сдържа [[СССР]]. През същата година, от другата страна на Желязната завеса, е създаден [[СИВ]]. През 1955 г., в отговор на НАТО, е подписан [[Варшавски договор|Варшавският договор]].
 
През 1953 г. в ГДР избухва въстание срещу комунистическата власт, не без помощта на тайните служби на страните на запад от Желязната завеса, който опит обаче се оказва неуспешен, защото с помощта на съветските власти е потушен. Въстанието в ГДР от юни, при което [[Щази]] успява да залови 218 агенти на Организациятаорганизацията „Гелен“, предвестник на западногерманското външно разузнаване ''BND'', е започнато от строителни работници, които тана 16 юни обявяват стачка и започват поход към правителствените сгради, тъй като ръководителите им са им заявили, че възнагражденията им ще бъдат орязани, ако не изпълнят зададените нормативи. За събитията бързо е съобщено по радиото в Западен Берлин, поради което и на много други места в Източна Германия започват стачки, като в определен момент въвлечените достигат 1 000 000 души.
Три години по-късно, през 1956 г., в Унгария също избухва въстание, насочено срещу комунистическата власт.
 
Три години по-късно, през 1956 г., в Унгария също избухва въстание, насочено срещу комунистическата власт.
През 1954 г. е започват сбирките на обществото на [[Билдърбъргска група|Билдербергите]], които имат за цел да насърчават евроатлантизма, връзките САЩ-ЕС, запазването на западния пазарнонасочен капитализъм.
 
През 1954 г. е започват сбирките на обществото на [[Билдърбъргска група|Билдербергите]], които имат за цел да насърчават евроатлантизма, връзките САЩ-ЕС, запазването на западния пазарнонасоченпазарно ориентиран капитализъм.
===Войни в Далечния изток (1950-1973)===
 
=== Войни в Далечния изток (1950- – 1973) ===
{{Основна|Корейска война|Виетнамска война}}
 
=== Проектът за Обединена Европа (1957-днес) ===
{{Основна|Европейски съюз}}
{{Вижте също|Декларация на Шуман}}
Line 205 ⟶ 217:
С [[Римски договори|Римските договори]] от 1957 г. са положени основите на Европейската общност от [[Белгия]], [[Западна Германия]], [[Италия]], [[Люксембург]], [[Нидерландия]] и [[Франция]].
 
=== 60-те години на ХХ век в Европа: на поход за социален либерализъм ===
{{Вижте също|1960-те|ОПЕК|Кубинска ракетна криза|Контракултура на 1960-те|Пацифизъм|Хипи|Свободна любов|Сексуална революция|Пражка пролет|Апартейд}}
{{Вижте също|Лятото на любовта|Правете любов, а не война|Май 68 във Франция}}
{{Вижте също|Втори ватикански събор}}
Шестото десетилетие на ХХ век е изпълнено с много напрежение и опасности от започване на нова световна война. При тези условия както в Западна Европа, така и в Източна Европа се задвижва процес на изискване на повече граждански права, демократизация, разбиване на старите порядки и преосмисляне на обществените отношения. В САЩ и Западна Европа се осъществява сексуалната революция, раждат се пацифизмът, хипи културата, политическо влияние придобиват идеите на Франкфуртската школа и възниква движение, наречено Новата левица, което в значителна степен ще повлияе на ЕС. Подобно на Просвещението от XVIII и XIX век, авторитетът на християнството и Църквата е поставен под въпрос. През 60-те години започва и масовата емиграция на хора от Африка, предимно Северна Африка, и Азия, но най-вече от Близкия изток, във връзка с недостига на работна ръка сред западноевропейските страни. В Източна Европа, в Чехословакия, се ражда идеята за изграждане на „социализъм с човешко лице“, но Пражката пролет е потушена от СССР и неговите съюзници.
 
В стопанско отношение сред най-важните събития е създаването на петролния картел [[ОПЕК]] през 1960 г., който в следващите 50 години, и до днес, ще продължи да оказва силно влияние.
 
=== 70-те години на ХХ век в Европа: петродоларът като елемент на световния ред ===
{{Вижте също|1970-те|Петролна криза от 1973 година}}
Събития като разпадането на Бретън-Уудската парична система, петролната криза от 1973 г. и войната от деня Йом Кипур и създаването на [[петродолар]]а с влиянието си не подминават и Европа – пряко или косвено.
 
=== 80-те години на ХХ век в Европа: от Перестройка към край на Студената война ===
{{Вижте също|Гласност|Перестройка||Венденска революция|Декларация за суверенитета на Естония|Падане на комунистическите режими в Източна Европа|Нежна революция|Румънска революция (1989)}}
В [[Източна Европа]] на върханачело на [[СССР]] застава [[Михаил Горбачов]], който предприема действия за реформиране на болшевишкия комунизъм, които стават известни като [[Перестройка]].
 
=== 90-те години на XX век в Европа ===
{{Вижте също|Обединение на Германия (1990)|Разпадане на Съветския съюз|Война в Босна и Херцеговина||Дейтънско мирно споразумение|Договор за обединение на Германия|Договор „Две плюс четири“|Югославски войни}}
ГФР и ГДР се обединяват във ФРГ, което е сред най-важните геополитически събития в началото на 90-те, най-вече заради водещата стопанска роля на ФРГ, която ще се очертае в следващите две десетилетия.
 
В Източна Европа започва преходът от социализъм към капитализъм и демокрация. Ще бъде извършено и част от разширението на [[ЕС]].
 
На Западните Балкани разпадът на [[Югославия]] протича по болезнен начин, който достига до етнически конфликти.
 
== Европа в XXI век ==
{{Вижте също|История на Европа през XXI век|Война срещу тероризма}}
В началото на новото хилядолетие Европа претърпява стопански подем до 2008 г., когато Световната финансово-икономическа криза започва да се отразява на стопанската деятелност и заетостта, а към това се добавя и дълговата криза, засегнала правителствата на страните от [[Южна Европа]] ([[Португалия]], [[Испания]], [[Италия]], [[Гърция]], [[Кипър]], отчасти [[Франция]]) и [[Ирландия]]. В [[Демография на Европа|демографско отношение Европа]] се бори с ниска [[раждаемост]] и коефициенти на заместване под нужния минимум от 2.,1 деца на жена, засилена имиграция, която от 2015 г. вече са определя и като нашествие. В политическо отношение традиционните партии са поставени под въпрос и набират сила националистически партии като отговор на властващия социален [[либерализъм]] в ЕС.
 
социален [[либерализъм]] в ЕС.
=== Европейска дългова криза ===
{{Основна|Дългова криза в еврозоната}}
 
=== Украинска криза ===
{{Основна|Евромайдан|Война в Донбас}}
 
=== Европейска мигрантска криза ===
{{Основна|Европейска мигрантска криза}}
 
=== Напускане на ЕС от страна на Обединеното кралство ===
{{Основна|Брекзит}}
 
Line 245 ⟶ 261:
 
== Литература ==
* ''Handbuch der europäischen Geschichte.'' Theodor Schieder. 7 Bände. Stuttgart 1968–19871968 – 1987.
 
* ''Handbuch der europäischen Geschichte.'' Theodor Schieder. 7 Bände. Stuttgart 1968–1987.
* ''Handbuch der Geschichte Europas.'' Peter Blickle. 10 Bände, Stuttgart 2000 ff.
* ''Penguin History of Europe''. David Cannadine. London 2001 ff.
Line 260 ⟶ 275:
* Ferdinand Seibt: ''Die Begründung Europas. Ein Zwischenbericht über die letzten tausend Jahre.'' S. Fischer, Frankfurt am Main ²2002, ISBN 3-10-074421-7.
* W. Schmale: ''Geschichte Europas.'' Wien 2001.
* Bernd Schneidmüller: ''Grenzerfahrung und monarchische Ordnung: Europa 1200–15001200 – 1500.'' Beck, München 2011, ISBN 978-3-406-61357-9 ([http://hsozkult.geschichte.hu-berlin.de/rezensionen/id=16441&count=10779&recno=14&type=rezbuecher&sort=datum&order=down Rezension]).
* Gerhard Schulz: ''Europa und der Globus. Staaten und Imperien seit dem Altertum.'' DVA, Stuttgart/München 2001, ISBN 3-421-05349-9.
* Andreas Wirsching: ''Der Preis der Freiheit. Geschichte Europas in unserer Zeit.'' Beck, München 2012, ISBN 978-3-406-63252-5.
Line 278 ⟶ 293:
* [http://ehq.sagepub.com/ European History Quarterly] (mit umfangreichem Artikelarchiv, PDF)
 
== Бележки и източници ==
<references />