Атанас Душков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3:
| портрет= dot.png
| описание=български писател
| роден-място=[[Копривщица]], [[Царство България]], 10 октомври /23 стар стил/ 1909 г.
 
| починал-място=[[?]]София, [[?]]04 юни, 2000 година
 
Атанас Гаврилов Душков''' е български детски писател. Един от създателите и класиците на съвременната българска детска литература. Негови творби са включвани често в букварите и читанките.<ref>Напр. Попов. Читанка за 2. клас на СОУ. София: Просвета, 2001.</ref> Писал е и в детското списание [[Светулка (списание)|„Светулка“]], излизало през 1933 – 1934 г.<ref>[http://children.libruse.bg/bio/details.php?id_bio=207 Биография на Атанас Душков на сайта на Детски отдел при Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе]</ref> {{източник|. Творбите му се изучават в учебниците на Факултета по славянски филологии в катедрата по "Детска литература" към Софийския университет "Св. Климент Охридски".|2016|10|26}} Той е и сред инициаторите на Националния събор на българското народно творчество, провеждан на всеки пет години в Копривщица.
 
== Биография ==
Атанас Гаврилов Душков е роден на [[10 октомври]] [[1909]] г. в [[Копривщица]] като четвърто дете в семейството на Анна Мандулова и учителя Гаврил Душков Бойдашек. Дядовците му участват в [[Априлското въстание]]. Семейството се мести във Фердинанд ([[Монтана]]), където баща му става учител в гимназията. От дете работи по строежи и тухларници, като хамалин и продавач. Учи в [[София]] от 1923 г., работи като словослагател в печатница, учи в Графическото училище, участва в литературния кръжок „Ученическа мисъл“. Като ученик издава в. „Зидари“ (1927), който сам списва, набира, печата и разпространява. ЗаписваУчи сеславянска във филологическия факултет нафилология в[[Софийския университет].
През 1930 година постъпва на редовна журналистическа работа.
 
Работи във в. „Пладне“ като коректор и уредник на хумористичното приложение, като репортер и сътрудник на в. [[Заря (вестник)|„Заря“]] и [[Зора (вестник)|„Зора“]]. Участва като военен кореспондент и боец в двете фази на [[Втората световна война]]. Раняван в [[Унгария]] и награден с два ордена за храброст, бойни отличия, орден „Червено знаме“, орден „НРБ I-ва степен“, с много грамоти. Редактира вестник „Щурмовак“, сътрудничи във вестниците „Фронтовак“ и „Часовой“. После работи във в. „Ден“ и „Земеделско знаме“. Главен редактор на детското списание „Кладенче“ (1947 – 1949), сътрудничи на всички детски периодични издания. Дълги години работи като заместник-главен редактор на сп. [[Славейче (списание)|„Славейче“]]. ====
Почива на 4 юни [[2000]] г., на 91-годишна възраст в София.
 
Работи във в. „Пладне“ като коректор и уредник на хумористичното приложение, като репортер и сътрудник на в. [[Заря (вестник)|„Заря“]] и [[Зора (вестник)|„Зора“]]. Участва като военен дописник в двете фази на [[Втората световна война]]. Раняван в [[Унгария]] и награден с бойни отличия. После работи във в. „Ден“ и „Земеделско знаме“. Главен редактор на детското списание „Кладенче“ (1947 – 1949), сътрудничи на всички детски периодични издания. Дълги години работи като заместник-главен редактор на сп. [[Славейче (списание)|„Славейче“]].
 
Работи във в. „Пладне“ като коректор и уредник на хумористичното приложение, като репортер и сътрудник на в. [[Заря (вестник)|„Заря“]] и [[Зора (вестник)|„Зора“]]. Участва като военен дописник в двете фази на [[Втората световна война]]. Раняван в [[Унгария]] и награден с бойни отличия. После работи във в. „Ден“ и „Земеделско знаме“. Главен редактор на детското списание „Кладенче“ (1947 – 1949), сътрудничи на всички детски периодични издания. Дълги години работи като заместник-главен редактор на сп. [[Славейче (списание)|„Славейче“]].
Умира на [[4 юни]] [[2000]] г., на 91-годишна възраст в София.
Атанас Душков е активен читалищен деятел с близо 4500 лекции из цялата страна, срещи с детската публика.
УмираПочива на [[4 юни]] [[2000]] г., на 91-годишна възраст в София.
 
== Творчество ==
Литературният му дебют е през 1926 г. – „Копачи“със встихосбирката сп. „Ученическа мисъл“„Копачи“. Сътрудничи на „Обзор“, „Литературни новини“, „Мисъл и воля“, „Светлоструй“, „[[Литературен глас]]“ и др. Сам редактира хумористичните вестници „Гайда“, „Елаж“, „Смей се, палячо“, „Девойче“, „Бодил“, литературния в. „Порой“, издава възпоменателни листове за [[Христо Ботев]], [[Христо Смирненски]], [[Гео Милев]] и др. Печата стихове, [[басня|басни]], [[епиграма|епиграми]] за възрастни и др. в периодичния печат. Редактор е на вестник "Дружба", списанията "Сердика", "Народен страж".
 
Пише разкази, приказки, басни, епиграми, поеми, гатанки, но като творец е преди всичко детски поет. Съвместно с Жак Битев превеждат и издават книга със стихове на кубински поети – „Родина или смърт“ (НК, 1967). Маестро Илия Бешков илюстрира първите няколко книги на младия автор.
 
== Библиография ==
Line 67 ⟶ 68:
== Признание ==
Заслужил деятел на културата.
Почетен гражданин на родния си град Копривщица и на град София.
 
Носител е на националната награда за детска литература [[Петко Р. Славейков (награда)|„Петко Р. Славейков“]] за 1989 г.
Отличен със специалната награда на Първия национален конкурс за поезия за деца "Стоян Дринов" - гр. Панагюрище и за цялостно творчество през 1999 година.