Ейми Уайнхаус: Разлика между версии

| картинка = Amy Winehouse f4962007 crop.jpg

Дебютният ѝ албум Frank (2003) е обявен за успешен по телевизията, одобрен от критиците във Великобритания и е номиниран за [[Mercury Prize]]. Следващият ѝ албум ''Back to Black'' (2006) достигна до шест номинации на награди [[Грами]] и печели пет, правейки нов рекорд за най-много спечелени награди Грами от жена в една нощ. ''Back to Black'' превърна Уайнхаус в първия британски изпълнител с пет награди, включително три от Големите четири: Най-добър нов изпълнител, [[Албум на годината]] и Песен на годината. На 14 февруари 2007 г. Ейми печели Brit Award за Най-добра британска изпълнителка, въпреки че е номинирана и за Най-добър британски албум. Печели Ivor Novello Award три пъти – първата през 2004 за Най-добра съвременна песен (музика и текст) за ''Stronger than me''; втората през 2007 г. отново за Най-добра съвременна песен с ''Rehab''; третата награда Ейми печели през 2008 г. за Най-добра песен (музика и текст) с ''Love is a losing game''. Този албум е на трето място по продажби в Обединеното кралство.

Отличителният стил на Уайнхаус се е превърнал в муза за модни дизайнери като [[Карл Лагерфелд]]. Проблемите на певицата с наркотиците и алкохола, също така и самоунищожителното ѝ поведение, се превъръщат в редовна тема за таблоидите от 2007 г. насам. Тя и бившият ѝ съпруг [[Блейк Фийлдър]] - – Сивил имат проблеми със закона, което допринася за неговия престой в затвора. През 2008 г. Ейми се сблъсква и със здравословни проблеми, които застрашават не само кариерата, но и живота ѝ.

== Ранен живот ==

Уайнхаус е родена в северен Лондон в еврейско семейство, което споделяло любовта си към джаза. Отгледана е в четиричленно семейство: баща ѝ Мичъл (шофьор на такси), майка ѝ Джанис (фармацевт) и по-големият ѝ брат Алекс. Мичъл често си припявал вкъщи, още по-често пеел Франк Синатра на малката Ейми, което се превърнало в толкова голямо хоби за малкото момиче, че на учителите им било доста трудно да я накарат да спре да пее в час.

Когато става на девет години, баба ѝ Синтия предлага на Ейми да се запише в театралното училище Susi Earnshaw за допълнителни тренировки. На десет години Ейми сформира рап група, наречена Sweet 'n' Sour с приятелката си Джулиет Ашби. Уайнхаус посещава театралното училище четири години, след което се насочва към друго такова — – Sylvia Young Theatre School, от където се твърди, че е изключена (на четиринайсет години) поради това, че “не„не съсредоточава усилията си към себе си”си“ и си слага обеца на носа. С други деца от Sylvia Young Theatre School тя се появява в шоуто The Fast Show през 1997 г. След това започва да посещава BRIT School в Селхърст, Кройдън, както и Southgate School and Ashmole School.

== Кариера ==

=== Ранна кариера ===

=== Първи значителни постижения ===

Дебютният албум на Уайнхаус, “Frank“ е пуснат на 20 октомври 2003. Издаден е главно от Салаам Реми. Много от песните са вдъхновени от джаза. Освен двата кавъра в него, всички песни са написани от Уайнхаус. Албумът получава положителни отзиви и комплименти за “съвременния„съвременния критичен поглед” поглед“ на текстовете. Frank доведе до сравнения на гласа на Ейми с гласове като тези на [[Сара Вон]] и [[Мейси Грей]]. Албумът достига до много високо ниво в UK Album Chart през 2004, когато е и номиниран за BRIT Awards в категориите за Британска соло изпълнителка и за най-добър клип. Франк дори достига платинени продажби. По-късно, през 2004 Ейми печели Ivol Novello Award за Най-добра съвременна песен (Stronger Than Me), за която получава помощ от Салаам Реми. През същата година Ейми участва във фестивала в Гластънбъри, в Jazzworld Stage и V Festival. След пускането на албума, Уайнхаус коментира, че е “само„само 80% зад албума”албума“ заради някои миксирани рекорди, които тя не харесва.

=== Международен успех ===

В контраст с повлияния от джаза първи албум, Уайнхаус се фокусира върху момичешките групи от 50-те и 60-те години. Тя наема дългогодишната банда на нюйоркската певица Шарън Джоунс — – Dap-Kings като иска от тях да са с нея в студиото и на изпълнения на живо. През Май 2006 демо парчетата на Ейми Уайнхаус — – You Know I’m No Good и Rehab се появяват в радио шоуто на Марк Ронсън (East Village Radio). Това са били първите нови песни пуснати в радио ефира след пускането на Pumps и са били предназначени за втория ѝ албум. Единайсет траковият аблум е направен изцяло от Салаам Реми и Ронсън. Не след дълго рекламите на Back to Black започват и в началото на октомври 2006 официалният сайт на Ейми е обновен с неиздавани песни.

Back to Black е издаден във Великобритания на 30 октомври 2006. Той достига до първо място в UK Album Chart много пъти и до седмо място в Billboard 200 в САЩ. До 25 октомври албумът се доближава 5 пъти до платинени продажби и става най-продаваният албум за 2007. Марк Ронсън, който издава албума, казва в интервю от 2010 година, че Ейми е помагала с откровените си мнения относно работата му по албума.

Албумът съдържа няколко песни. Първото парче е Rehab и излиза на 23 октомври 2006 изцяло с помощта на Ронсън. Песента отива на седмо място във Великобритания, а след това и на девето място в Billboard Hot 100 малко след като Ейми я изпълнява на наградите на MTV. Списание Time обявява песента за една от Десетте най-добри песни за 2007, като я поставя на първо място. Писателят Джош Тайрънгил благодари на Уайнхаус за доверието и добавя: “Тя„Тя е бъбрива, забавна, огнена и дори малко луда. Невъзможно е човек да не бъде прелъстен от оригиналността ѝ.”“ През 2007 Джей Зи миксира песента, като добавя ново звучение.

Второто парче от албума е You Know I’m No Good. То излиза на 8 януари 2007. То автоматично отива на 18-то място във Великобританския чарт. Песента Back To Black излиза на 30 април 2007 и достига до 25-то място. На 10 декември 2007 излиза последното парче от Back to black – Love Is A Losing Game.

Турнето на Уайнхаус обаче не минава добре. През ноември 2007 точно първата вечер на 17-дневното турне е съсипана. Музикалните критици от Birmingham Mail споделят, че “това„това беше една от най-тъжните вечери в живота ми. Видях извънредно талантливата певица обляна в сълзи да крещи към публиката, препъвайки се на сцената”сцената“. Останалите концерти минават по същия начин, докато Ейми накрая съобщава на 27 ноември 2007, че изпълненията ѝ са отменени до края на годината по съвет на лекар.

До края на годината Ейми Уайнхаус печели много признания и награди. Тя печели Грами през 2008 в категориите за Рекърд на годината, Песен на годината и Най-добро женско представяне за сингъла Rehab. Албумът и Back to Black беше номиниран за Албум на годината и спечели награда за Най-добър поп вокал. Продуцентът Марк Ронсън, който работи с Ейми печели награда за Продуцент на годината. Певицата също печели Грами за Най-добър нов артист. Това спечелва на Уайнхаус място в книгата на Рекордите на Гинес за най-много спечелени Грами от британска певица. Тя изпълнява You Know I’m No Good и Rehab на церемонията по сателит, понеже визата ѝ пристигнала много късно. Номинациите през декември водят до 48%-тово повишаване на продажбите на албума Back to black в САЩ.

На 13 януари 2008 Уайнхаус изпълнява Valerie на BRIT Awards, а след това и Love Is A Losing Game. Тя призова тълпата “извикайте„извикайте за моя Блейк”Блейк“.

Amy Winehouse – The Girl Done Good: A Documentary Review – 78 - – минутно DVD излиза на 14 април 2008. Документалният филм включва интервю с хора, които познават Ейми от малка, хора които са ѝ помогнали да успее, джаз експерти, както и музикални и поп специалисти.

== Личен живот ==

През последните няколко години папараците не спират да публикуват снимки на Ейми. Певицата дори се сдоби със заповед да стоят далеч от нея. Съдът забрани на агенция за папараци да я следят. Фотографите също имат забрана да я снимат на по-малко от 100 метра от дома ѝ, също ѝ да правят снимки на дома ѝ, както и на дома на приятелите и семейството ѝ.

== Смърт ==

На 23 юли 2011 г. Ейми е открита мъртва в апартамента си в Лондон.<ref>http://www.dailymail.co.uk/tvshowbiz/article-2018020/Amy-Winehouse-dead--Found-dead-London-flat.html</ref> След аутопсията не са дадени причини за смъртта. На 23 август 2011&nbsp; г. излизат резултатите от направените токсикологични тестове. Според тях в кръвта на певицата няма следи от наркотици, а от алкохол. Бащата на Ейми&nbsp;— – Мич Уайнхаус, откровено споделя, че дъщеря му все още е имала проблеми с алкохола и не е успявала да контролира страстта си към него след няколкоседмично въздържание.

== Дискография ==

[[Дискография на Ейми Уайнхаус{{Основна|''Дискография на Ейми Уайнхаус'']]}}

== Видеоклипове ==

| Body and soul || 2011 || Lioness: Hidden treasures

== Източници ==

== Външни препратки ==