Владайско въстание: Разлика между версии

На [[14 септември]] [[Антантата]] започва настъпление на [[Солунски фронт|Южния фронт]]. На [[18 септември]] след кръвопролитни боеве фронтът е пробит и в българската отбрана зейва пролука от стотина километра. Претърпелите поражение войски при [[Пробив при Добро поле|Добро поле]] отстъпват към старите предели на [[България]]. Недоволството на войниците е голямо. На 24- – 25 септември част от тях образуват първите бунтовнически отряди. Сред тях се заражда идеята за поход към София с цел да се свали правителството и да се накажат виновниците за войната. На 24 септември един въстанически отряд достига [[Кюстендил]] и арестува офицерите от установената в града главна квартира на Действащата армия. На път за [[Радомир]] се събират около 4000- – 5000 въстаници. В София цар [[Фердинанд I Български|Фердинанд]] и правителството търсят изход от създаденото положение.

На [[25 септември]] водачите на [[БЗНС|Българския земеделски народен съюз]] [[Райко Даскалов]] и [[Александър Стамболийски]] са освободени от затвора. На следващия ден, заедно с военния министър генерал [[Сава Савов]] и социалиста [[Никола Сакаров]], те заминават за Радомир, за да се опитат да разрешат конфликта с мирни средства. Идеята е да се използва тяхната популярност сред войниците, за да се спре отстъплението и да се стабилизира фронтът. Райко Даскалов обаче решава да оглави тяхното въстание. След известно колебания променя своята линия на поведение и Александър Стамболийски. На [[27 септември]] пред ликуващите войници е обявено, че монархията е свалена и [[България]] става [[република]] (т.нар. Радомирска република). За неин [[председател]] въстаниците провъзгласяват [[Александър Стамболийски]], а за [[главнокомандващ]] - – [[Райко Даскалов]]. Въстаническото ръководство бързо и трескаво подготвя настъплението срещу София. Неговите основни сили се придвижват по шосето от Радомир през [[Перник]] за село [[Владая]].

По същото време правителството организира своите сили за съпротива. Към [[25 септември]] то разполага в София с 11 пехотни роти с 12 картечници, 2 батареи с общо 6 оръдия и един и половина конни ескадрона, повечето от тях юнкери от [[Военно училище|Военното училище]]. През следващите дни пристигат подкрепления, сред които и една германска батарея и четири германски роти. Частите са разположени между склоновете на [[Витоша]] при [[Княжево]] и района на [[Захарна фабрика]].<ref name="ph">{{cite book | last = Хаджииванов | first = Петър | authorlink = Петър Хаджииванов | year = 2006 | title = Спомени (1900- – 1944 г.) | publisher = Военно издателство | location = София | isbn = 978-954-509-346-3}}</ref>

На следващия ден [[Райко Даскалов]] иска ултимативно до 6 часа да му бъде предадена властта. На [[29 септември]], след изтичане на дадения срок, въстаниците в три колони настъпват към столицата. Средната колона, в която се придвижва Райко Даскалов, с бой превзема село [[Княжево]]. Лявата колона се спуска през билото на [[Люлин (планина)|Люлин]], отхвърля прикриващите правителствени войски при [[Горна баня]]. Към 17 часа бунтовниците от дясната колона обхождат [[Бояна|Боянския]] редут и го атакуват от всички страни с удар „На нож“.<ref>Пенков, Стоян. За някои военни проблеми на Войнишкото въстание 1918 година, Военноисторически преглед, кн. 5, 1988, с. 52- – 53.</ref> Привечер настъплението е спряно.

Забавянето дава възможност на правителствените части да се организират и подготвят по-добре. Рано на [[30 септември]] те преминават в контранастъпление. Тяхното превъзходство в артилерия и картечници се оказва решаващо. Въстаналите войници са разгромени. На [[2 октомври]] е превзет Радомир, с което въстанието е окончателно потушено. Общият брой на жертвите сред бунтовниците е около 400 души, а от страна на правителствените части - – 30 убити и 98 ранени.<ref name="ph"/>