Едмънд Спенсър: Разлика между версии

Едмънд Спенсър е роден в [[Лондон]] през 1552 г. син на шивача Джон Спенсър и съпругата му Елизабет. Едмънд има поне една сестра и няколко братя. Той получава образованието си в училището Мърчънт Тейлър в Лондон, където изучава [[латински]]. Счита се, че някои от стихотворенията, публикувани в сборника ''Theatre for Worldings'' от фламандския бежанец Ян ван дер Нууд на 25 май [[1569]] г., са написани или преведени от младия Спенсър<ref>{{икона|en}} [http://www.luminarium.org/renlitt/spemser.htm The Life of Edmund Spenser]</ref>

 

През [[1572]] г. Спенсър следва в колежа Пембрук, [[Кеймбридж]] и получава бакалавърска степен, а през [[1576]] г. магистърска. Въпреки че трябва да работи и вероятно има здравословни проблеми Спенсър черпи полза от следването си. Там овладява [[древногръцки език|древногръцки]] и най-вероятно чете [[Платон]] в оригинал. В колежа Спенсър се запознава с Гейбриъл Харви, който го запознава с важни личности и потенциални покровители, като [[Робърт Дъдли]], граф на [[Лестър]]. След напускането си на Кеймбридж Спенсър живее известно време в Северна [[Англия]], където се влюбва в девойката Роуз, която нарича с [[анаграма]]та Розалинд. През [[1579]] г. Спенсър издава първия си том с поезия, посветеният на сър Филип Сидни ''Календарът на пастира'', състоящ се от 12 стихотворения, съответстващи на 12-те месеца. Творбата започва и завършва с жалбите на Колин Клаут през януари и декември. Останалите стихотворения са за любовта, поезията и религията. Април съдържа възхвала на кралицата на пастирите Елиза ([[Елизабет I]]). ''Календарът на пастира'' се счита за своеобразен пролог към най-голямата творба на Спенсър ''Кралицата на феите''.

 

Приятелят на Спенсър Харви го убеждава да се върне на юг, където го запознава със сър [[Филип Сидни]], който го представя в двора и с когото обсъждат поезия. През [[1577]] г. Спенсър посещава [[Ирландия]], а през същата година или през следващата влиза на служба при графа на Лестър. През [[1580]] г. отива в Ирландия, вероятно на служба при новоназначеният заместник-лорд Артър Грей (модел на героя от ''Кралицата на феите'' Артегал, олицетворение на справедливостта<ref>[http://www.luminarium.org/renlitt/spemser.htm the Life of Edmund Spenser]</ref>). Скоро след пристигането си Спенсър придружава Грей в известния изнурителен поход до Мюнстър, където англичаните обсаждат и по-многобройна и по-добре снабдена папска и испанска войска при Смеруик. След което екзекутират 600 от пленниците.<ref>{{икона|en}} [http://www.english.cam.ac.uk/spenser/biography.htm The Edmund Spenser Home Page:Biography]</ref> Когато земите на осъдения на смърт граф на Дезмънд са разпределени Спенсър получава 3028 акра близо до [[Донерейл]], включително стария замък в [[Килколман]]. Сред познатите му от района е [[Уолтър Рали]], съ-колонист.

 

Спенсър се надява чрез поезията си да си намери място в кралския двор, където заедно с Роли занася първите три книги от ''Кралицата на феите'' и получава аудиенция при кралицата. Той обаче дръзко се противопоставя на основния секретар на кралицата, [[Уилям Сесил]] и единственото, което получава за работата си е пенсия през 1591 г. Когато е предложено да получи 100 лири стерлинг годишно за своята поема Сесил отвръща „Какво, всичко това за една песен?“. Вместо това получава 50. Спенсър пише памфлет против Сесил, който веднага е иззет.

 

В началото на 1590-те години Спенсър пише памфлет озаглавен ''Възглед върху днешното състояние на Ирландия''. Ръкописът е публикуван през [[1633]] г. Памфлетът твърди, че Ирландия никога няма да бъде напълно „омиротворена“ от англичаните докато местният език и обичаи не се унищожат, посредством насилие, ако е нужно. Спенсър препоръчва тактиката на изгорена земя, каквото е наблюдавал по време на [[Дезмъндови бунтове|Дезмъндовите бунтове]], за да се създаде глад. Спенсър изразява известна похвала на [[келти|келтската]] поетична традиция, но също така използва тенденциозен и неправдоподобен анализ, за да докаже, че ирландците са потомци на варварите [[скити]]. [[Оливър Кромуел]], който повече от който и да е друг английски държавник прилага предложенията на Спенсър, предоставя бившите владенията на Спенсър на внука му през 1657 г.<ref>{{икона|en}} [http://www.luminarium.org/renlitt/spemser.htm the Life of Edmund Spenser]</ref>

 

На [[11 юни]] [[1594]] г. Спенсър се жени за Елизабет Бойл, скоро след което е публикуван том със сонетите му ''Аморети'', посветени на ухажването на съпругата му и стихотворението ''Епиталамион'', посветено на сватбената му церемония. Според ''Аморети'' 80 поетът е завършил втората част на ''Кралицата на феите'' (книги IV-VI), когато се жени, макар да е публикувана през 1596 г. Спенсър е изгонен от дома си по време на [[бунт на Тайрон|бунта на Тайрон]] през [[1598]] г. Замъкът му в Килколман, близо до Донерейл, северен [[Корк]], е изгорен и се смята, че едно от невръстните му деца загива в пожара, а според местна легенда умира и съпругата му. Спенсър притежава друг имот, на юг в Рени, на скала над р. Блекуотър в северен Корк. Руините му са все още видими днес. Недалече е растял „Дъбът на Спенсър“, който е унищожен от светкавица през 1960-те години. Според местната легенда той пише част от или цялата ''Кралица на феите'' под дървото. На следващата година Спенсър отива в Лондон, където умира според [[Бен Джонсън]] от „липса на хляб“ на [[13 януари]] [[1599]] г. Графът на [[Есекс]] плаща за погребението му. Погребан е в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]] до своя учител [[Джефри Чосър]]. Ковчегът му е носен от други поети и те хвърлят писалки и стихове в гроба сред много сълзи.

 

 

== Структура на Спенсъровата строфа и сонет ==

Спенсър използва специфична поетична форма, наречена Спенсърова строфа, в няколко творби, включително ''Кралицата на феите''. Състои се от осем реда ямбичен пентаметър, а последният ред е хекзаметър, известен като [[александрин]]. Римата е следната: ababbcbcc.

 

[[Категория:Ренесансови писатели]]

[[Категория:Хора от Тюдоровата епоха]]

[[Категория:Родени в Лондон]]

[[Категория:Починали в Лондон]]