Едмънд Спенсър: Разлика между версии

Едмънд Спенсър е роден в [[Лондон]] през 1552 г. син на шивача Джон Спенсър и съпругата му Елизабет. Едмънд има поне една сестра и няколко братя. Той получава образованието си в училището Мърчънт Тейлър в Лондон, където изучава [[латински]]. Счита се, че някои от стихотворенията, публикувани в сборника ''Theatre for Worldings'' от фламандския бежанец Ян ван дер Нууд на 25 май [[1569]] г., са написани или преведени от младия Спенсър<ref>{{икона|en}} [http://www.luminarium.org/renlitt/spemser.htm The Life of Edmund Spenser]</ref>

 

През [[1572]] г. Спенсър следва в колежа Пембрук, [[Кеймбридж]] и получава бакалавърска степен, а през [[1576]] г. магистърска. Въпреки че трябва да работи и вероятно има здравословни проблеми Спенсър черпи полза от следването си. Там овладява [[древногръцки език|древногръцки]] и най-вероятно чете [[Платон]] в оригинал. В колежа Спенсър се запознава с Гейбриъл Харви, който го запознава с важни личности и потенциални покровители, като [[Робърт Дъдли]], граф на [[Лестър]]. След напускането си на Кеймбридж Спенсър живее известно време в Северна [[Англия]], където се влюбва в девойката Роуз, която нарича с [[анаграма]]та Розалинд. През [[1579]] г. Спенсър издава първия си том с поезия, посветеният на сър Филип Сидни ''Календарът на пастира'', състоящ се от 12 стихотворения, съответстващи на 12-те месеца. Творбата започва и завършва с жалбите на Колин Клаут през януари и декември. Останалите стихотворения са за любовта, поезията и религията. Април съдържа възхвала на кралицата на пастирите Елиза ([[Елизабет I]]). ''Календарът на пастира'' се счита за своеобразен пролог към най-голямата творба на Спенсър ''Кралицата на феите''.

 

В началото на 1590-те години Спенсър пише памфлет озаглавен ''Възглед върху днешното състояние на Ирландия''. Ръкописът е публикуван през [[1633]] г. Памфлетът твърди, че Ирландия никога няма да бъде напълно „омиротворена“ от англичаните докато местният език и обичаи не се унищожат, посредством насилие, ако е нужно. Спенсър препоръчва тактиката на изгорена земя, каквото е наблюдавал по време на [[Дезмъндови бунтове|Дезмъндовите бунтове]], за да се създаде глад. Спенсър изразява известна похвала на [[келти|келтската]] поетична традиция, но също така използва тенденциозен и неправдоподобен анализ, за да докаже, че ирландците са потомци на варварите [[скити]]. [[Оливър Кромуел]], който повече от който и да е друг английски държавник прилага предложенията на Спенсър, предоставя бившите владенията на Спенсър на внука му през 1657 г.<ref>{{икона|en}} [http://www.luminarium.org/renlitt/spemser.htm the Life of Edmund Spenser]</ref>

 

На [[11 юни]] [[1594]] г. Спенсър се жени за Елизабет Бойл, скоро след което е публикуван том със сонетите му ''Аморети'', посветени на ухажването на съпругата му и стихотворението ''Епиталамион'', посветено на сватбената му церемония. Според ''Аморети'' 80 поетът е завършил втората част на ''Кралицата на феите'' (книги IV-VI), когато се жени, макар да е публикувана през 1596 г. Спенсър е изгонен от дома си по време на [[бунт на Тайрон|бунта на Тайрон]] през [[1598]] г. Замъкът му в Килколман, близо до Донерейл, северен [[Корк]], е изгорен и се смята, че едно от невръстните му деца загива в пожара, а според местна легенда умира и съпругата му. Спенсър притежава друг имот, на юг в Рени, на скала над р. Блекуотър в северен Корк. Руините му са все още видими днес. Недалече е растял „Дъбът на Спенсър“, който е унищожен от светкавица през 1960-те години. Според местната легенда той пише част от или цялата ''Кралица на феите'' под дървото. На следващата година Спенсър отива в Лондон, където умира според [[Бен Джонсън]] от „липса на хляб“ на [[13 януари]] [[1599]] г. Графът на [[Есекс]] плаща за погребението му. Погребан е в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]] до своя учител [[Джефри Чосър]]. Ковчегът му е носен от други поети и те хвърлят писалки и стихове в гроба сред много сълзи.