Източнофранкско кралство: Разлика между версии

|colspan="2" style="background:#ffffff; text-align:center;"|<big>'''Източно франкско кралство{{Br}} (843 - – 919)'''</big>

С договора от Вердюн внуците на [[Карл Велики]] († 814), синовете на [[Лудвиг Благочестиви]]: [[Лотар I]], [[Карл II Плешиви]] и [[Лудвиг II Немски]]: приключват борбата за трона на [[Франкска империя|Франкската империя]]. Лотар получава централната, Карл западната, а Лудвиг източната част на империята, тоест на изток от река Рейн, която е най-изостанала в своето развитие. През 936 г. Отон I става крал на източната държава и разширява териториите и&#768; до невиждани дотогава размери. Под негово водачество Източното франкско кралство постига значителна победа над [[маджари]]те в [[Битка на Лехското поле|битката на Лехското поле]]. Кралството се превръща в приемник и продължител на [[Римската империя|римското]] държавно и политическо наследство. То стои в основите на бъдеща [[Германия]].

Основател на кралството е Лудвиг II Немски ([[804]]- – [[876]]), при чието управление това държавно образувание придобива суверенитет и конституционна цялост. Кралят успешно воюва на източната граница на държавата, подчинявайки [[ободрити]]те и установявайки сюзеренитет над [[Велика Моравия]], макар че опитите му да възстанови единството на империята на Карл Велики не се увенчават с успех. Войната със Западнофранкското кралство за наследяване на Лотар I завършва с подписването на [[Меерсенски договор|Меерсенския договор]] през [[870]] г., в съответствие с който към Източнофранкското кралство преминава източната част на Лотарингия. В края на управлението на Лудвиг, кралят, следвайки старинните традиции на Каролингите и отстъпвайки на подкрепените с оръжие искания на синовете си, разделя монархията на три части, като дава Бавария на най-големия си син, [[Карломан (крал на Бавария)|Карломан]]; Саксония — – на средния, [[Лудвиг III Младши|Лудвиг III]]; а Швабия с Лотарингия — – на най-младия, [[Карл III|Карл III Дебели]].