Тектоника на плочите: Разлика между версии

Идеите за нея започват да се оформят след изследването на [[Океанско дъно|океанското дъно]] през 1950-те год., които запълват голяма празнина в знанията за геоложкия строеж на земната повърхност. Това довежда до установяване на глобалната система на срединоокеанските хребети - – [[Срединокеански хребети|СОХ]] и детайлно изучаване на строежа и [[морфология]]та им. Също така посредством тези изследвания категорично се доказва младата възраст на утайките в леглото на [[Световен океан|Световния океан]] и неговата подвижност. Установява се, че най-старите [[седимент]]и са с възраст J₃ ([[Късна юра]]). Изясняват се особеностите на дълбоководните бразди и връзката им с островните дъги, а разнообразни геофизични изследвания дават много данни за вътрешния строеж на [[Земя]]та, свързан с разслояването на [[Земна кора|земната кора]], [[Земна мантия|мантията]] и [[Земно ядро|ядрото]], с [[Земно магнитно поле|земното магнитно поле]] и [[еволюция]]та му, също и много данни за изясняване на съвременната сеизмична активност и механизма на земетресенията. С решаване на проблемите в геологията започват да се занимават специалисти с добра физико-математическа подготовка, които използват нови методи и имат нов начин на мислене.

Тя от идея вече е станала теория и позволява създаването на теоретичен модел на всички обвивки на планетата. Преосмислят се наличните геоложки, геофизични и геохимични данни с цел разработване на точна теория на земната еволюция. Тази теория обединява идеи, появили се в миналите столетия: идеите за дрейф на континентите - – [[Алфред Вегенер|Вегенер]], 1915 и др.

Като обща хипотеза теорията е изложена през периода 1967- – 1968 г. в серия публикации с осъзнаването ролята на реологичното разслояване във вътрешните обвивки на Земята и обособяването на астеносферата и литосферата. За пръв път в цялостен вид хипотезата е изложена от Морган (1967) на геоложка конференция на Американския геофизичен институт.

* В основата и стои идеята за '''реологична стратификация на мантията''' - – представата за ясен слоест строеж на вътрешните обвивки на Земята (литосфера и мантия). В техния обхват се обособяват 3 слоя съществено различаващи се по физико-механични свойства, състав и режим на движение. Това са '''[[литосфера]]''', '''[[астеносфера]]''' и '''долна мантия ([[Мезосфера (мантия)]])''' :

На Земята от 2,5 млрд. г. досега тектонските процеси се определят от движението на [[литосферни плочи|литосферните плочи]]. С изключение на спътника [[Йо (спътник)|Йо]] на останалите планети не се наблюдават движения на плочи и подпъхване ([[субдукция]]) на кората в мантията. На Земята и вероятно на Йо имаме такива тектонски процеси. Останалите планети [[Марс (планета)|Марс]], [[Венера (планета)|Венера]], [[Меркурий (планета)|Меркурий]] се предполага, че представляват планети, изградени от една плоча. Тоест една дебела и неподвижна литосфера покрива цялата планета. Тези планети са еволюирали през два етапа в своето развитие - – един етап на разширение, който се свързва с все още горещата планета и един етап на свиване по време на последвалото изстиване на планетата.

Етапът на разширение се характеризира с широко разпространен базалтов [[вулканизъм]] и разломяване, а етапът на свиване се характеризира с намаляване на вулканизма или изцяло прекратяването му и компресионна разломна тектоника. Предполага се, че Марс и Венера съвсем скоро са преминали в етапа на свиване. На [[Луна]]та повечето от тектонските структури са локализирани в лунните морета и са свързани с вертикални движения. Най-добре изразени са линейно ориентираните хребети, които се срещат в лунните морета и вероятно представляват компресионни разломни структури, свързани със свиването на кората. Тези хребети пресичат по-младите вулкански скали. Предполага се, че Луната е била в стадий на разширение в първите 1 млрд.г. от своето развитие, след което преминава в етапа на свиване. Ако са съществували плейттектонски процеси на Луната те вероятно са били между 4,5 - – 4,4 млрд. год. Етапите на разширение с последвалото свиване за планетата Меркурий са се извършили по същото време, както и на Луната. Повърхността на Марс е изградена от много по-разнообразни тектонски структури и топографски форми в сравнение с Луната и Меркурий. На Марс досега не са установени тектонски структури на свиване, а само такива, които показват разширение на кората. Наличието на много големи гравиметрични аномалии показват, че марсианската кора има значителна дебелина. На повърхността на Марс се наблюдават [[рифтова система|рифтови системи]], които се дължат на магмени процеси от [[Земна мантия|мантията]] и с тях е свързан широко разпространения базалтов вулканизъм.