Трявна: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 60:
Забележителни като композиции са двете църкви на града. В Тревненския проход в 1185 г. българските царе Асен и Петър разгромяват войските на император Исак II Ангел ([[Въстание на Асен и Петър]]), който решил отново да заличи България и предприел мащабен поход, безславно завършил след неуспешна обсада на Търново малко преди този разгром. В чест на гръмката победа е изградена най-старата църква в Трявна – храмът „Св. Архангел Михаил“. Черквата е неделим елемент от композицията на старинния площад с часовниковата кула. Датата на изграждането ѝ не е известна. През 1798 г. църквата е опожарена от кърджалиите и е повторно възобновена от тревненци през 1819 г. В план представлява трикорабна, едноапсидна псевдобазилика с притвор. Иконите на храма и иконостаса са изработени от представители на Витановската фамилия, в периода 1820 – 1821 г.
 
Другата градска църква е „Св.„[[Свети Георги“Георги (Трявна)|Свети Георги]]“. Църквата е разположена в „Долната“ махала на града. Построена е в периода 1848 – 1852 г. от първомайстор Димитър Сергюв. Иконостасът на храма е изработен от Димитър Дойковчето – един от най-талантливите тревненски майстори резбари. Представители на Витановската фамилия изписват иконите, а стенописите са дело на зографи от Захариевската фамилия и фамилията на поп Димитър Кънчов.
 
За уменията на тревненци в строителството може да се убеди всеки посетител на града, като дръзне да се разходи из живописните му улици, или като посети околните живописни селища [[Боженците]] (Боженци), [[Скорците]], [[Веленци]], [[Куманите]], Войниците, Поповци (Черновръх), [[Генчовци (община Трявна)|Генчовци]], [[Енчовци]], Божковци, Бижевци, Раданци, [[Плачковци]]. Характерният за балканджиите хумор прави областта около Габрово и Трявна център на най-зевзешки селищни имена в България, тук са: Дупините (Николаево), Сърбогъзите, Гъзурниците (Любово), Пръдлевци и Дупелите (съседни на предходното), Търсигъзи (Търсиите, Андреево), [[Торбалъжи]], [[Хитревци]], [[Креслювци]], Бърборци [5], [[Киселковци]], [[Мръзеци]], [[Трапесковци]], [[Свирци]], [[Кисийците]], [[Малчовци (Област Габрово)|Малчовци]], [[Бахреци]], [[Къртипъня]], [[Пържиграх]], [[Бангейци]], [[Чакалите]], [[Бърдени]], [[Побък]], [[Врабците]] и т.н.[6] Наблизо са Върховете Голям Бедек и Малък Бедек, параклисите и екопътеките към връх Бъзовец и връх Голям Кръстец, има екопътека и за с. Боженци, пещерите Змеюва дупка [7] (Змеева, змейова дупка) до самия град Трявна и Марина (Парова) дупка при с. Генчовци, в Национален природен парк „Българка“ с местностите Виканата скала и Студения кладенец, там се намира хижа „Българка“. Географският център на България – местността [[Узана]] в централна Стара планина също не е особено далеч.