Тодор Павлов: Разлика между версии

'''Тодор Димитров Павлов''' е [[българи|български]] [[марксист]]ки [[философ]], [[политик]] и [[журналист]], виден деец на [[Българската комунистическа партия]], регент на България (9 септември 1944 - – 15 септември 1946).

Тодор Павлов е роден на [[14 февруари]] [[1890]] г. в [[Щип]] (тогава [[Османската империя]]) в семейството на учителя [[Димитър Павлов (общественик)|Димитър Павлов Грозданов]]. През [[1914]] г. завършва висше образование в [[Софийския университет]] по специалност [[философия]] и [[педагогика]], след което преподава като учител в [[Казанлък]] (1914- – 1919), [[Лом]], [[Ихтиман]] и [[Бяла черква]].

През [[1919]] г. става член на [[БКП]]. През 1922–19231922 – 1923 г. е главен редактор на прокомунистическия вестник „Младеж“. През лятото на 1923 г. е арестуван, но по-късно е освободен. През 1924 г. е избран в ръководството на легалната [[Партия на труда (България)|Партия на труда]] и в Централния комитет на нелегалната комунистическа партия.

След [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата в църквата „Света Неделя“]] от [[16 април]] [[1925]] г. е арестуван и осъден на 12 г. затвор. През [[1929]] г. е амнистиран и освободен. Участва в Учителската професура и в Антивоенната лига. През [[1932]] г. емигрира в [[СССР]] и става професор по [[диалектически материализъм]] в Института за червена професура в [[Москва]]. През [[1936]] г. се завръща в България е се отдава на публицистична дейност. В периода 1941- – 1943 г. е интерниран в концлагери.

През януари 1945 г. е избран за почетен председател на [[Македонския научен институт]] заедно с [[Димитър Влахов]]. Участва в списването на „[[Македонска мисъл]]“ и защитава проюгославски и промакедонистки идеи<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 - – 1947), МНИ, София, 2006, стр.375, 377, 386.</ref>.

През 1945 г. е избран за [[академик]]. Павлов е професор в Софийския университет в периода 1946 - – 1948 г. Народен представител от 1946 до 1976 г.<ref>[http://www.archives.bg/politburo/component/content/article/48-chlenovenapb/148-2012-01-05-22-25-01 Кратка биография на сайта на българския държавен архив]</ref>

Член на Централния комитет на [[БКП]] от 1957 до 1977 г., член на Политбюро на ЦК на БКП от 1966 до 1976 г., 2 пъти член на Президиума на [[Народното събрание]] (1947- – 1954 и 1962- – 1971).

Председател е на [[Българската академия на науките]] в периода 1947- – 1962 г.<ref>[http://www.bas.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0018&g= Исторически раздел] на страницата на БАН.</ref>, директор на Института по [[философия]] на БАН (1949- – 1952 и 1960- – 1977), почетен председател на [[Съюза на българските писатели]].<ref>„Речник на българската литература“, 3 том, ИК на БАН, София, 1982, стр. 8- – 9.</ref> Два пъти пъти е „Герой на социалистическия труд“ (1960 и 1965) и веднъж „Герой на Народна република България“ (1970). Лауреат е на Димитровска награда, има пет ордена „Георги Димитров“, два ордена „Ленин“ и златен медал „Карл Маркс“.<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 403</ref>

* Ташев, Т., „Българската войска 1941-1945 – -1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1