Арта: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 24:
 
== История ==
Името ''Арта'' е споменато за първи път през [[1082]] г., като преди това на негово място се е намирала [[коринт]]ската [[Древна Гърция|древногръцка]] [[колония]] [[Амбракия]]. Административен център на ''[[ном]] [[Арта (ном)|Арта]]''.
 
Арта е известна със своите архитектурни и културни забележителности, сред които се открояват знаменития [[Артенски мост]], старата [[крепост]] и църквата „[[Църква "Света Теодора" (Арта)|църквата "Света Теодора"]]. В Арта имае ''техническиразположен [[университет]]''Епирски -технологичен [[Епирскиинститут|Епирският технологичен институт]]. В областта на Арта и южен Епир се отглеждат много [[цитрус]]ови насаждения.
 
В античността областта на Арта - Амбракия е известна като столицата на [[Пир (Епир)|Пир]], отличил се с [[Пирова победа|пировата си победа]] над [[римляни]]те. През [[146 г. пр.н.е.]] Амбракия е завоювана от [[Римска империя|Рим]] и става център на [[Римска провинция|римската провинция]] [[Стар Епир]], което име следва да отличава Амбракия от завоюваните земи на север и изток от нея, които са обособени в провинция [[Нов Епир]].
 
През [[средновековие]]то Арта е ''[[Византия|византийски]] град'' с известни прекъсвания до [[1204]] г., като за кратко по времето на [[Симеон I]] и сина му [[цар]] [[Петър I (България)|Петър I]] е в границите на [[Първа българска държава|Първата българска държава]], ведно с южните райони на [[Акарнания]] и [[Етолия]].
 
След [[превземане на Константинопол (1204)|превземането на Константинопол (1204)]] от участниците в [[Четвърти кръстоносен поход|четвъртия кръстоносен поход]] на територията на Епир, Арта и южните Акарнания и Етолия се образува [[Епирско деспотство|Епирското деспотство]]. През [[14 век]] тези територии са включени в [[Душаново царство|Душановото царство]], а след разпадането му, Арта става център на самостоятелен деспотат - [[Деспотат Арта]], до завоюването ѝ от [[Османска империя|Османската империя]] през [[1449]] г. [[Османци]]те преименоват Арта на ''Нарда''.