Разлика между версии на „F/A-18 Hornet“

26 байта изтрити ,  преди 5 години
м
„е“ вместо „се явява“. Ще има грешки, които ще оправя ръчно.
м (→‎На въоръжение: -, replaced: SUI-флаг → флагче|Швейцария редактирано с AWB)
м („е“ вместо „се явява“. Ще има грешки, които ще оправя ръчно.)
== Варианти ==
=== F/A-18A/B Hornet ===
* '''F/A-18A''' е едноместният вариант на първото поколение Hornet. След като прототипният му предшественик YF-17 губи конкурса за нов лек изтребител за ВВС на САЩ от конкурентния YF-16, самолетът на Northrop-Grumann е преработен основно, за да покрие изискванията на военноморската авиация и [[Авиация на Корпуса на морската пехота на САЩ|Авиацията на Корпуса на морската пехота на САЩ]]. Това, което се явявае недостатък при конкурса за ВВС (недостатъчната простота на конструкцията) се явявае предимство за флотските авиатори. Преди всичко самолетът е двудвигателен, което му дава по-голяма живучест при по-продължителните полети над Световния океан. Има много документирани случаи на флотски изтребители, извършили аварийни кацания на самолетоносачи с един отказал двигател, докато при еднодвигателна машина загубата на силовата установка неминуемо води до загуба на машината. Освен това по-здравата конструкция понася по-добре силовите натоварвания от кацането на самолетоносач, популярно определяно от флотските авиатори като „контролирана катастрофа“. По-големите вътрешни обеми на конструкцията дават възможност за интегриране на по-сложно прицелно-навигационно оборудване. Така основна разлика между F/A-18A/B на ВМС и МП на САЩ и F-16A/B на ВВС на САЩ е, че още първите серийни самолети Hornet имат радар APG-65, даващ им възможност да използват ракетите с полуактивна глава за самонасочване AIM-7 Sparrow за въздушен бой на средни дистанции, както и да използват управляемо въоръжение „земя-въздух“ – противокорабни, противорадарни ракети, ракети AGM-65 Maverick, както и лазерноуправляеми авиобомби. Първите серийни F-16A/B са леки изтребители за маневрен въздушен бой без възможност за нанасяне на удари по наземни цели с управляемо въоръжение. При тях радарът е прост и служи основно за откриване на противника на малки дистанции и измерване на разстоянието до него, като поразяването му се извършва с ракети за близък въздушен бой AIM-9 Sidewinder с инфрачервено насочване, които нямат нужда от радарен подсвет. Едва F-16A/B Block 15 получават фабрично възможност да използват AIM-7 Sparrow, a възможностите за използване на управляемо въоръжение „въздух-земя“ са внедрени чак при F-16C/D.
* '''F/A-18B''' – двуместен. Тъй като основно противовъздушната отбрана на флотските групировки на САЩ се поема от забележителния тежък изтребител F-14A Tomcat, основното ударение при възможностите на новия тип военноморски изтребител пада върху ударните и разузнавателните задачи. В авиацията на ВМС и [[Авиация на Корпуса на морската пехота на САЩ|Авиацията на Корпуса на морската пехота на САЩ]] края на своята полезна експлоатация наближават няколко машини. Тъй като на по-малките американски самолетоносачи (от типа на „Ranger“ например (USS ''Ranger'' (CV-61)) не могат да бъдат базирани изтребители F-14 Tomcat, тяхната ПВО продължава да се осъществява от F-8 Crusader, което е компромисно решение. Това е морално остарял самолет, чието време е отминало. Възможностите на изтребител на F/A-18A са добре дошли за флота за замяната на Crusader-ите, но далеч по-важни са тези за нанасяне на наземни и морски удари, както и за разузнаване. Преди всичко в сферата на разузнаването RA-5 Vigilante на по-големите самолетоносачи и RF-8 Crusader (разузнавателният вариант на изтребителя) се нуждаят от спешна замяна. Тежките изтребители Tomcat имат възможност за извършване на разузнаване със специален контейнер, но това ги отклонява от основната им задача на въздушен страж на авионосните ударни групировки. Освен това по отношение на ударните задачи от замяна имат нужда F-4 Phantom (добър и доказал се като многоцелеви изтребител-бомбардировач самолет, но службата на авионосци оказва сериозно натоварване на флота от самолети от този тип), A-6 Intruder (също застаряващ тип самолет, който освен това е без никакви възможности за самозащита), А-7Е Corsair (добър щурмовик с широки възможности за нанасяне на удари по наземни и морски цели, но също силно ограничен в своята самозащита, а и освен това с тежкия недостатък да е еднодвигателен), A-4 Skyhawk (малък, непретенциозен самолет, доказал се като полезен, но който освен че също е морално остарял, той по начало е проектиран да е максимално прост, така че технологичното му изоставане става още по-осезаемо, а компактните му размери не позволяват по-сериозна модернизация. Също тежкия недостатък да е еднодвигателен самолет). И не на последно място голямата празнота във военноморската авиация на специализирани самолети за радиоелектронно подавяне. Тези функции могат да се изпълняват от A-6B Intruder и впоследствие от специализираните самолети, разработени на неговата база EA-6A и EA-6B Prowler. Но проблемът е, че те не са въведени на въоръжение в достатъчни количества и най-вече не са особено маневрени, което прави и без друго опасната задача по поразяването на противниковите зенитно-ракетни комплекси още по-опасна. Маневреността на изтребител на F/A-18A/B Hornet му дава много по-големи възможности за маневриране и полети на пределно малки височини. Но при всички тези задачи – нанасяне на удари по наземни и морски цели с високоточно въоръжение, непосредствена авиационна поддръжка, специализирано въздушно разузнаване и огнево подавяне на противниковата ПВО втори член на екипажа е голямо предимство, а в немалко случаи е и абсолютна необходимост. До появата на Hornet практиката е за бойните самолети, конструирани като едноместни, да се разработват учебно-тренировъчни двуместни варианти (спарки) със силно ограничени бойни възможности. Типичен пример за това са учебните варианти на F-104 Starfighter, F-8 Crusader, A-4 Skyhawk и A-7 Corsair, съответно TF-104, TF-8, TA-4 и TA-7. В такива случаи това е сериозен недостатък, защото двуместните варианти налагат същите експлоатационни разходи, без да повишават бойния потенциал на въздушните сили, които ги оперират. Когато двуместните самолети разполагат с пълни бойни възможности, това е сериозно предимство, тъй като това позволява да се използва целият авиопарк на съответния самолет за бойни задачи. Tака при Hornet двуместните самолети с пълни бойни възможности са означени F/A-18B, за да се подчертае тази характерна особеност. Задното пилотско място разполага с пълен набор от уреди за управление и пултове на прицелно-навигационната система, вместо специализирано работно място за щурман – оператор на въоръжението. Разполагането на второто пилотско кресло става за сметка на модифициране на отсека с прицелно-навигационното оборудване зад пилотската кабина и горивен запас, намален с 6%. Друга характерна особеност на Hornet е, че една и съща модификация разполага с пълноценни бойни възможности както на изтребител, така и на ударен самолет. Оттам идва и доста специфичното означение F/'''A'''-18A и F/'''A'''-18B.
 
43 645

редакции