Август фон Розентал: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м „е“ вместо „се явява“. Ще има грешки, които ще оправя ръчно.
Ред 15:
Ранни сведения за Август Розентал могат да се намерят в стиховете на [[Николай Добролюбов]] “К Розенталю”. През 1855 года, след като завършва [[Киевски университет|Киевския университет]], където е и член на “Кирило-Методиево дружество”, той дава свобода на своите крепостни селяни. Той прави прокламация в която заявява, че свободата на селячеството не е работа на царя и на централната власт, а може да се даде и индивидуално от полската [[шляхта]]. За тази си дейност той е бил наказан с изпращане в [[Сибир]]. Какво се случва двайсет години след изпращането му в Сибир и неговото освобождение, информация за това може да се намери в съвременния печат на Сърбия, където той се появява като лекар кинезитерапевт, учил в [[Пекин]], но без лекарски диплом. Спрямо него е било повдигнато обвинително дело в [[Кралство Сърбия]], на 23 август 1882, за практикуване на лекарска практика без разрешение и с последвало наказание от 100 гулдена и иск за екстрадиране от страната. Пред съда той се защитава,че правата за практиката са му отнети още в [[Киев]] и преди да бъде изпратен в Сибир и че той не е мошеник и евреин, а поляк и католик и в допълнение руски благородник.
 
След като негови последователи заплащат глобата, Август Розентал заедно със съпругата си и шестте си деца, три момчета и три момичета се мести в новоосвободеното [[Княжество България]]. Розентал е поклонник на “свободната мисъл” и там той се явявае като един от основателите на [[анархизъм|анархизма]] в страната, заедно със [[Спиро Гулабчев]], последовател и на [[сиромахомилство]]то. Покрай приятелството му с д-р [[Николай Судзиловски]], който е руски анархист и е близък другар на [[Ботев]], още от Одеската гимназия, той прави опит да се свърже в България и с останалите живи Ботеви съратници. Те след Освобождението на България заедно с д-р Август фон Розентал и [[Спиро Гулабчев]] поставят началото на организираното анархистическо движение. След кратко спречкване с тогавашния министър председател [[Стамболов]], Август Розентал е изселен от София в град [[Враня (град)|Враня]] където намира и смъртта си при борба с разразилата се там тифусна епидемия.
 
Единият от синовете му [[Август Розентал]] е български художник и поет, а другият - [[Юли-Цезар Розентал]] е поет и деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].