Ан дьо Божьо: Разлика между версии

Ана и нейният мъж Пиер дьо Божьо, идвайки на власт, се сблъскват с опозиционно движение на аристокрацията, оглавено от първия принц по кръв — [[Луи XII|Луи Орлеански]]. Един от членовете на тази групировка е и Филип дьо Комин, подробно описващ събитията от тези години в своите мемуари. Макар Ана дьо Божьо и нейният съпруг да са регенти по изрична устна предсмъртна воля на Луи XI, Луи Орлеански и неговите съратници считат предаденото регентство за съвършено незаконно. Филип дьо Комин слага акцент на това, че бунтът на аристокрацията е предизвикан не от недоволство към политиката на краля и е насочен не против краля. "Нима принцовете и поданиците са вдигнали оръжие против своя млад крал? Пожелали са някой друг? Или са поискали да му отнемат властта?…Всичко е направено заради точно обратното…". Комин подчертава, че причина за недоволството се явявае политиката, провеждана от регентите Пиер и Анна дьо Божьо, и именно против тях е застанала аристокрацията, поддържаща "законния" регент Луи Орлеански.

Когато умира херцог [[Франсоа II (Бретон)|Франсоа II Бретонски]], той е наследен своята дъщеря - единадесетгодишната [[Анна Бретанска|Анна Бретонска]]. Анна предлага ръката си на император [[Максимилиан I]], и той се жени за нея задочно. Но Ана дьо Божьо свиква събрание от богослови и юристи; те обявяват този брак за недействителен, и [[Шарл VIII (Франция)|Шарл VIII]] се явявае претендент за ръката на херцогинята на Бретон. Ана дьо Божьо съумява да привлече на своя страна бретонското дворянство и херцог Луи Орлеански: Ла Тремойл нахлува в Бретон с армия, и херцогиня Ана Бретонска е принудена да се съгласи на този брак.