Анархизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без right/дясно в картинки (x3); форматиране: 2x А|А(Б) |
LordBumbury (беседа | приноси) м „е“ вместо „се явява“. Ще има грешки, които ще оправя ръчно. |
||
Ред 122:
{{основна|Макс Щирнер}}
За най-крайната<ref>Goodway, David. Anarchist Seeds Beneath the Snow. Liverpool University Press, 2006, page 99</ref> форма на анархистския индивидуализъм се счита ''[[егоизъм|егоизмът]]'',<ref>Ibid.</ref> — учение, разработено от Макс Щирнер, един от най-ранните и известни поддръжници на индивидуалистическия анархизъм (макар че, както и [[Уилям Годуин]], самият той не се нарича анархист).<ref>''Курчинский М. А.'' Апостол эгоизма: Макс Штирнер и его философия анархии. Критический очерк. — М.: Издательство ЛКИ, 2007</ref> Книгата на Щирнер "Der Einzige und sein Eigentum" („Единственият и неговата собственост“) е издадена през 1844 г., и
{{quote|„Децата нямат право на пълнолетие, защото са непълнолетни: тоест защото са деца. Хора, които не са се сдобили с пълноправие, нямат това право: излизайки от състоянието на безправие, тогава придобиват пълноправие. С други думи: това, което станеш със сила, на това имаш ''право''. Всички права и всички пълномощия аз черпя в ''самия себе си''. Аз ''имам право'' на всичко това, което мога да подчиня. Аз имам право да низвергна [[Зевс]], [[Йехова]], Бог и т.н., ако мога да го направя, а ако не мога, то тези богове завинаги ще останат спрямо мен прави и силни, аз ще трябва да се преклоня пред тяхното право и тяхната сила в безсилен „страх [[Бог|Божий]]“, ще трябва да съблюдавам заповедите им и ще считам себе си в правото си на всичко, което не върша съгласно ''тяхното'' право, както руската погранична стража счита себе си в правото си да застреля бягащите от нея подозрителни хора, действайки по заповед на „висшето началство“, тоест убивайки „по право“. Аз самият си давам правото да убивам, докато самият аз не си забраня; докато самият аз не ще избегна убийството, няма да се боя от него като „нарушение на правото“. Подобна мисъл има в стихотворението на [[Аделберт фон Шамисо|Шамисо]] „Долината на убийствата“, където побелял убиец, индианец, предизвиква благоговейно чувство у европееца, чиито приятели е убил. Само на това нямам право, което не правя напълно свободно и съзнателно, тоест на това, за което аз самият не се упълномощавам.“<ref>''Штирнер М.'' [http://avtonom.org/lib/theory/stirner/the_one_and_its_ego.html Единственный и его собственность.] - Харьков: Основа, 1994. С. 176-177</ref>}}
| |||