Арабски халифат: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x1)
м „е“ вместо „се явява“. Ще има грешки, които ще оправя ръчно.
Ред 89:
От тези три халифата, абасидския халиф – дребен багдадски княз с титла, бил играчка в ръцете на тюркските си военачалници и месопотамски емири: при Ал-Ради (934 – 941 г.) била създадена специалната длъжност майордом ("емир-ал-умар â "). През 945 г. [[Буиди]]те превзели Багдад и го владели за над 100 години с титлата султани, като по това време ролята на номинални халифи там играели: Мустакфи (944 – 946 г.), Ал-Мути (946 – 974 г.), Ал-Таи (974 – 991 г.), Ал-Кадир (991 – 1031 г.) и Ал-Каим (1031 – 1075 г.). Макар заради политически сметки и за противовес на Фатимидите шиитските султани-Буиди се наричали васали ("емири ал-умар â ") на багдадския халифат, те всъщност третирали халифите като пленници, без уважение и с презрение, покровителствали философите и волномислещите сектанти и в самия Багдад процъфтявал [[шиити|шиизма]]. Абасидския халиф се превърнал в обикновен, при това друговерец първосвещеник, който нямал светска власт, а често дори и средства за препитание.
 
Лъч на надежда за освобождаване от поробителите се явявае пред халифите в лицето на новия завоевател, тюркския султан [[Махмуд Газневи]] (997 – 1030 г.), който създавайки вместо унищожената от него саманидска държава, със своя собствен огромен султанат, се откроява като ревностен [[сунит]] и въвежда правата вяра. Проблемът е обаче, че той отнема от владеещите сравнително малки територии Буиди [[Мидия]] и някои други владения, но избягвал стълкновения със силните Буиди. В културно отношение походите на Махмуд също се оказали пагубни за завоюваните от него страни, а през [[1036]] г. страшно нещастие поразило цяла мюсюлманска Азия: [[турки]]те – [[селджуки]] започнали опустошителните си завоевания и нанесли първия смъртен удар на азиатско-мюсюлманската цивилизация, потресена вече от тюрките-Газневиди.
 
Но за халифите настъпили положителни промени: през [[1055]] г. вождът на селджуките [[Тогрул-бек]] навлязъл в Багдад, освободил халифа от властта на еретиците-Буиди и станал султан вместо тях. През [[1058]] г. той тържествено приел от Ал-Каим [[инвеститура]]та и го почел с различни символични знаци. [[Ал-Каим]] (починал през 1075 г.), [[Мухтади II]] (1075 – 1094 г.) и [[Ал-Мустазхир]] (1094 – 1118 г.) живели в богатство и уважение, като представители на мюсюлманската църква, а на [[Ал-Мустаршид]] (1118 – 1135 г.) селджукът Мас’уд дарил за самостоятелно светско управление Багдад и по-голямата част от Ирак, които останали и за неговите приемници: [[Ар-Рашид]] (1135 – 1136 г.), [[Ал-Муктафи]] (1136 – 1160 г.), [[Ал-Мустанджид]] (1160 – 1170 г.) и [[Ал-Мустади]] (1170 – 1180 г.). [[Кордовски Халифат|Кордовския Халифат]] прекратил съществуването си през [[1031]] г. (останалите князе и главните сред тях, Севилските Абасиди, заради трудната борба с християнския боец [[Сид]], поканват през [[1086]] г. мароканската династия на [[Алморавиди]]те, която по-късно сменят крайно фанатичните [[Алмохади]], 1130 – 1269).