7262
редакции
редакция без резюме
Редакция без резюме |
|||
Ред 21:
=== Ранна кариера ===
Ференц Деак произхожда от аристократичен род от западната унгарска област [[Зала (област)|Зала]], по това време част от [[Австрийската империя]]. Получава юридическо образование и работи като [[адвокат]] и [[нотариус]] до 1833 година, когато е избран за депутат в заседаващия в [[Пресбург]] унгарски парламент.<ref name="eb11-deak">The Encyclopaedia Britannica. A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11<sup>th</sup> Edition. Том 7 (Cambridge University Press, 1910), с. [https://archive.org/stream/encyclopaediabrit07chisrich#page/894/mode/2up 895]
=== По време на Революцията от 1848 година ===
{{Вижте също|Унгарска революция (1848 – 1849)}}
След революцията в Пеща през 1848 година Деак получава депутатски мандат и допринася за изработването на [[Мартенски закони|Мартенските закони]], с които Унгария получава широко самоуправление и правителство, отговорно пред парламента. През април влиза в състава на правителството, оглавено от [[Лайош Батяни]], като министър на правосъдието. Подава оставка същата есен, след като не успява да предотврати разрива между радикалните националисти, предвождани от [[Лайош Кошут]], и австрийските власти. В последвалата война Деак е част от делегацията, която прави последен опит за помирение, но е отхвърлена от имперския фелдмаршал [[Алфред Виндишгрец|Виндишгрец]] през януари 1849 година. Оттегля се в имението си Кехида и не участва в последвалите събития, завършили с потушаването на революцията от войските на император [[Франц Йосиф]] и установяване на немска администрация в Унгария.<ref name="blsoe-deak"/>
=== Начело на движението за конституционен компромис ===
{{Вижте също|Аусглайх}}
Деак остава в самоналоженото си изгнание пет години, отказвайки сътрудничество с австрийските власти. През 1854 година той се премества в [[Пеща]] и от този момент започва да привлича патриотите в Унгария около идеята за пълно възстановяване на правдините от 1848 година с мирни средства. В парламента, свикан от Франц Йосиф през пролетта на 1861 година, Деак сплотява мнозинството от депутатите зад обръщение към императора, в което отхвърля частичните конституционни отстъпки. Той е унгарският водач в преговорите за конституционен компромис, които се проточват повече от пет години. Непосредствено след австрийското [[Битка при Садова|поражение при Кьониграц]] Деак успява да издейства от Франц Йосиф възстановяване на унгарското самоуправление. Резултат от усилията му е формирането на отговорно пред парламента унгарско правителство начело с [[Дюла Андраши]] през февруари 1867 година. При пренията в унгарския парламент през пролетта на същата година, Деак защитава успешно така постигнатия [[Аусглайх|компромис]] от нападките на крайните националисти и левицата.<ref name="eb11-deak"/>
== Източници ==
| |||