Битка при Ощима: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м „е“ вместо „се явява“. Ще има грешки, които ще оправя ръчно.
Ред 26:
На 17 септември четата му, разположена между Писодерския манастир „Света Троица“ и Писодер, получава известие от желевчанина Илия Касдукис, че четата на Митре Влаха е между [[Търново (дем Преспа)|Търново]] и Ощима. Каудис разделя четата си на четири и прави засада, но Митре Влаха по друг път пристига в Ощима. На другия ден гърците навлизат в селото, за да дадат битка в него, но българите ги усещат и решават да излязат извън селото. Така се сблъскват лице в лице и гърците са принудени да отстъпят и да се укрепят в покрайнините. Българската чета се укрепява в къщите и поддържа стрелба по хората на Каудис като същевременно два отряда се опитват да ги обкръжат. Каудис усеща обкръжението и заповядва изтегляне извън селото и укперяване на хълма. Трима от четниците му обаче - Ставрос Зулис, [[Емануил Скундрис]] и Динас Стерьос не успяват да се изтеглят и са обградени в селото. Успяват да убият Костандо, заместника на Митре влаха, който с трима четници се опитва да овладее хълма. Каудис с половината от хората си прави три неуспешни опита да пробие българския обръч, но в крайна сметка под прикрието на огъня им - тримата му четници се укрепяват в една къща.
 
В това време в битката се намесва българска милиция от околните екзархийски села Търново, [[Кономлади]], [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]] и [[Бесвина]], както и гъркоманска милиция от Желево. Българите правят опит да нахлуят в Желево, но са отблъснати. В подкрепа на българска страна се явявае и милиция от преспанските села, а на гръцка около 12 часа - милиция от [[Писодер]], начело със [[Ставрос Цамис]] и турски войници. Българите успяват да запалят къщата, в която са се укрепили Зулис, Скундрис и Стерьос, но те се преместват в друга. След появата на аскера битката край селото затихва и продължава единствено обсадата на тримата гръцки четници в селото. При настъпването на тъмнината Каудис прави последен опит да спаси обградените, но е отблъснат и се прибира в Желево. При изтеглянето му тримата успяват да се измъкнат. Според спомените на Каудис българите губят девет четници, а от гръцка страна са ранени Йоанис Сейменис и Емануил Скундрис.
 
Българският неуспех да унищожат гръцката чета при Ощима повдига духа на гъркоманите в района и създава условия за увеличаване на подкрепата за следващите гръцки чети.<ref>Ευθύμιος Καούδης, Απομνημονεύματα (1903 - 1907), επιμέλεια ΄Αγγελος Χοτζίδης, Μουσείο Μακεδονικού Αγώνα, Θεσσαλονίκη 1996</ref><ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 51-52.</ref>