Боеве за Созопол (1829): Разлика между версии

През декември 1828 година при разузнавателен рейд в [[Бургаски залив|Бургаския залив]] руският [[контраадмирал]] [[Михаил Кумани]] оценява значението на [[Созопол]] като сигурно пристанище на юг от [[Стара планина|Балкана]] и в относителна близост до [[Босфор]]а.<ref name="smyik332">Смык, А. А. [http://archive.nbuv.gov.ua/portal/Soc_Gum/drzb/2012_5/Smik_A.pdf Черноморский флот в русско-турецкой войне 1828-1829 годов]. Дриновський збiрник. Том V. 2012, стр. 332-333</ref> Два месеца по-късно Кумани се явявае отново пред града начело на ескадра от 8 кораба (3 линейни, 2 крайцера и 3 канонерски лодки) с близо 1 200 войници на борда<ref>Краснознаменный Черноморский флот. Москва, Воениздат, 1987. [http://militera.lib.ru/h/chernomorskiy_flot/03.html Стр. 32-33]</ref>. След отказа на турския комендант да се предаде, на 16 февруари руските кораби бомбардират града, а на брега е стоварен десант. Същата нощ по-голямата част от гарнизона дезертира, а остатъкът му се предава в плен на атакуващите ги руски моряци от десанта и въоръжено местно население.<ref name="smyik332"/><ref>Боевая летопись Русского флота. Под редакцией Н. В.Новикова. Воениздат. 1948. с. 204</ref>