Бранимир Орманов: Разлика между версии

=== Родители и детски години, 1914- – 1930 г. ===

Бранимир Орманов е роден на [[30 септември]] [[1914]] г. в град [[Омуртаг]]<ref>Тук, и за много други текстове: Биография на Бранимир Орманов, предоставена от сина му - – Чавдар Орманов.</ref> Родителите му са [[Иван Орманов]] и [[Ружа Орманова]], Бранимир е третото дете, има брат [[Пламен Орманов|Пламен]] и сестра Искра.

Баща му [[Иван Орманов]] е всестранно надарена личност, голям педагог за своето време, от рано прегърнал социалистическата идея и виден функционер на [[БКП(т.с.)]] Той е основател на партията в Стражица и е председател на кооперация „Освобождение“, чрез която се изпращат храни за гладуващите в Поволжието, [[Съветски Съюз|Съветския съюз]]. За да организира предаването на храните на съветското правителство заминава за [[Одеса]], където посреща корабите. За революционната му дейност е уволнен от учителска длъжност за цяла България. След [[Деветоюнски преврат|преврата от 1923 г.]] става политически [[емиграция|емигрант]] в [[СССР]]. Започва живот на професионален [[революционер]], [[публицист]], кооперативен деец, [[научен работник]] – крупен специалист по аграрните въпроси, [[доктор на икономическите науки]] в [[Съветския съюз]], чийто гражданин] става под името [[Иван Орманов|Михаил Горов]]. В България се пази паметта за [[Иван Орманов]] – в Стражица<ref>"Протокол на Политбюро на ЦК на БКП № 81 от 26 март 1963 г. " - – http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1960-1969/3888---81--26--1963--</ref> и Омуртаг<ref>Документ на Общинската администрация, Омуртаг "„Първа копка” по проект „Разширяване на административен център гр. Омуртаг ІІ-ри етап”етап“" от 06.08.2014 г. - – http://www.omurtag.bg/bg/aktualno_/parva_kopka_proekt_rzshiryavane_administrativen_centar</ref> са изградени негови паметници, а училището в Стражица до септември [[1990]] год г. носи неговото име<ref>"Образованието„Образованието през вековете" -вековете“ – http://www.soustrajica.hit.bg/istoria.html</ref>.

=== Съветски съюз, 1923-1946 – год1946 г. ===

==== Обучение във ВВМУ „Фрунзе“, 1930- – 1936 г. ====

През октомври [[1930]] год г. под името Бранимир Михайлович Горов, след като е учил в техникум по електротехника, е приет в подготвителните курсове на [[Висшето Военноморско училище „Фрунзе“]] в [[Ленинград]] (сега [[Санкт Петербург]]), което е приемник на [[Морския кадетски корпус]], възпитал много видни моряци, в това число и българи. По това време в училището цари атмосферата на елитно [[военно учебно заведение]]. Високо се ценят високата обща и професионална култура, знаенето на чужди езици, преди всичко английски, познаване на морската практика.

През май [[1936]] год г. Горов завършва военноморското училище като [[отличник]] и предсрочно е произведен в първо [[военно звание|офицерско звание]].

Бранимир Горов започва офицерската си служба в [[Балтийски флот (Русия)|Балтийския ВМФ]], [[Кронщат]], назначен за [[щурман]] на [[подводница]] тип „Л“. В дивизиона подводни лодки инженер-механик е друг голям българин – [[Гечо Кокилев]] (в СССР с името Георгий Кокулев<ref>"Подводники„Подводники – жертвы «Большого„Большого террора»террора“ конца 1930-х гг." -“ – http://wap.warsubmarine.forum24.ru/?1-6-0-00000076-000-0-0</ref>), учил в [[ВВМУ|Морското машинно училище]] и завършил [[Военноморската академия]]<ref>Статията "Гечо„Гечо Кокилев"Кокилев“ във Facebook - – https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%87%D0%BE_%D0%9A%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2Гечо_Кокилев</ref> в [[Ленинград]], при когото младият Горов е чест гост. Кокилев има бурна революционна биография – механик на партийната яхта „Иван Вазов“, участник в [[Септемврийско въстание|септемврийското въстание 1923-та год.]], един от организаторите на бунта и бягството на 43-та от [[Света Анастасия (остров)|о-в Св. Анастасия]]. През втората половина на 1936 год г. подводницата, на която служи щурманът Горов, е изпратена да помага на републиканското правителство на [[Испания]]. Но е върната от района на [[Датски проливи|Балтийските проливи]], понеже изходът на [[Гражданска война в Испания|войната в Испания]] е бил вече предрешен.

==== Репресиран от НКВД, 1936- – 1937 г. ====

Когато вълната на недоверието и [[голяма чистка|сталинските репресии]] обхваща и военните специалисти, [[Гечо Кокилев]], спасил се от полицейските куршуми в България, ще загине от куршум на [[КГБ]]. На [[10 септември]] [[1937]] год г. и ст.лейт. Бранимир Горов е арестуван като „[[враг на народа]]“<ref>"Подводники„Подводники – жертвы «Большого„Большого террора»террора“ конца 1930-х гг." -“ – http://wap.warsubmarine.forum24.ru/?1-6-0-00000076-000-0-0</ref>. Вината му е била, че имал приятел [[евреи]]н, чиито родители са в лагер, а и той също по-късно е [[арест]]уван. И офицера Бранимир Горов е [[арест]]уван, защото имал приятел „изменник на родината“ и го посещавал в дома му. И по кратката процедура Горов е осъден на смърт от „тричленката“. Половин година е в килията на смъртниците, но след това ненадейно е пуснат на свобода. Има различни версии за освобождаването му. Най-вероятната е, че за това е изиграла роля намесата на [[Георги Димитров]], който е бил близък с родителите на Бранимир Горов. Към този момент баща му вече е бил починал, но среща с Димитров си е извоювала майка му [[Ружа Орманова|Ружа]].

==== Отново във ВМФ СССР, 1938- – 1947 г. ====

Случайна среща с негов бивш командир от [[Ленинград]], състояла се в [[Москва]] през [[1938]] год г., връща Бранимир Горов в строя като [[офицер]] от съветския военноморски флот. На [[27 юни]] [[1939]] год г. той е назначен за [[преподавател]] по [[навигация]] и мореходна [[астрономия]] в [[Каспийско военноморско училище|Каспийското Военноморско Училище]]<ref>"Апшеронский„Апшеронский меридиан"меридиан“ от Курочкин А. П., Татаренко В. Т., ГЛАВА 1 "У ИСТОКОВ"„У -ИСТОКОВ“ – http://www.kvvmku.ru/index.php?go=Page&id=16</ref> в [[Баку]]. В този град Бранимир Горов се среща с жената, с която той ще бъде до края на дните си – [[Евгения Орманова|Евгения]], тук се ражда и дъщеря им [[Елена Гиндева|Елена]].

На тази длъжност го заварва началото на [[война]]та с [[Германия]]. Рапортите му за изпращане в действащия [[флот]] остават без последици. Той продължава да обучава офицери за [[кораб]]ите. През [[1942]] год г. е изпратен на курсове в [[Самарканд]], където се подготвя за изпълнение на задачи, свързани с посрещането и съпровождането на американските корабни [[конвой|конвои]], които доставят през [[Тихия океан]] помощи по договора „[[заем-наем]]“ за воюващия Съветски съюз. След курсовете той заминава за [[Далечен изток|Далечния изток]], където изпълнява такава задача.

През [[1943]] год г. се завръща в [[Баку]] и продължава преподавателската си дейност в [[Каспийско военноморско училище|КВВУ]]. След вдигане на [[Блокада на Ленинград|блокадата на Ленинград]] в началото на [[1944]] год г. и възстановяването на занятията във [[висшето военноморско училище „Фрунзе“]], неговата популярност на високо ерудиран, с подчертани качества на преподавател и педагог го отвеждат в това елитно училище за преподавател по [[навигация]] и [[астрономия]]<ref>"Подводники„Подводники – жертвы «Большого„Большого террора»террора“ конца 1930-х гг." -“ – http://wap.warsubmarine.forum24.ru/?1-6-0-00000076-000-0-0</ref>. Но през [[1945]] год г. е принуден по семейни причини да напусне [[Ленинград]] и да се премести да работи в [[Одеса]] – отново преподавател в съществувалото тогава [[Одеско военно-морско училище]].

През [[1946]] год г. на кап.-лейт. Бранимир Горов е предложено, както и на много други българи-[[емиграция|политемигранти]], да се завърне в България за продължаване на службата си в [[Военноморски сили на България|Българските военноморски сили]]. Макар 23 години да е далеч от своята родина България, тя е оставила незаличими спомени в съзнанието му. И той не престава да мечтае да се завърне в нея. Животът му в емиграция в продължение на 16 години е изпълнен с непрестанен стремеж да израсне и се реализира в избрания от него път като добре подготвен морски командир и специалист. И затова той посреща с голяма радост разрешението да се завърне в България. В началото на [[1947]] год г. се връща в България.

=== България, 1947- – 1985 г. ===

==== Народно военноморско училище, 1947- – 1948 г. ====

Със завръщането му той е изпратен във [[Варна]], присвоено му е званието „[[капитан II ранг]]“ и под неговото си име Бранимир Иванов Орманов на [[10 април]] [[1947]] год г. е назначен за инспектор на класовете в [[ВВМУ|Народното Военноморско училище]]<ref>"„ дните след деветосептемврийската победа"победа“, спомен на адм. Орманов в юбилейното издание по случай 100 години Морско училище "Огнище„Огнище на морска наука и култура" -култура“ – http://www.naval-acad.bg/100godini-MU/slides/MU100-str104.html</ref>. Осемте години преподавателска и командирска работа в трите съветски висши военноморски училища изиграват своята роля. Със знанията си и опитът си той се включва активно в работата на колектива офицери в НВМУ. И веднага кап. II ранг Орманов констатира отсъствието на съвременна организация на [[учебния процес]], [[учебните програми]] са общи без разчет на часовете, липсват каквито и да е било планове. Орманов се заема активно с решаването на тази задача, където опитът му като преподавател му помага изключително много. Въпреки съпротивата на по-голямата част от преподавателите се въвежда планирането на учебния процес. Едновременно с това кап. II ранг Орманов е особено е взискателен към бъдещите офицери и е особено строг при прояви на нарушение на [[дисциплина]]та. Кап. II ранг Орманов влиза в конфликт с някои от по-буйните [[кадет]]и и много строго наказва няколко бивши [[партизани]] за самоволно напускане на училището<ref>"Стихия„Стихия морска ни призва"призва“, мемоарна книга на кап. I ранг Йото Йотов - – http://www.naval-acad.bg/avmu/Vip-43-48/index.html</ref>. Но той се налага и в Морско училище се възстановява воинската дисциплина. Неговите знания и опит не остават незабелязани и през есента на същата година е назначен за временно изпълняващ длъжността [[Началник]] на НВМУ. Тук се ражда и синът на Бранимир Орманов – [[Чавдар Орманов|Чавдар]].

==== Черноморски флот, 1948- – 1950 г. ====

През 1947 год г. флотът получава от Съветския Съюз значителна бойна сила<ref>Статията "Военноморски„Военноморски сили на България"България“ във Facebook - – https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8FВоенноморски_сили_на_България</ref> – старият, но изпитан в боевете [[ескадрен миноносец]] „Железняков“, 12 [[преследвача на ПЛ]] от 3 проекта, [[полк]] [[торпедоносна авиация]] ТУ-2 (в състава на [[ВВС]], но оперативно подчинена на ВМФ). В [[Одеса]] се подготвят [[екипаж]]ите за получаване на [[подводница|ПЛ]] тип „М“ и [[торпеден катер|ТК]] тип ТМ-200. Толкова бойни кораби не са съществували и в мечтите на морските офицери. И в началото на [[1948]] год г. кап. II ранг Орманов е назначен за началник [[щаб]] и първи заместник на командира на Черноморския военен флот на Република България. Орманов е удовлетворен от доверието, че му е предоставена възможността да се реализира като морски специалист, за което дълги години упорито се е готвил.

През есента на [[1948]] год г. кап. II ранг Орманов е изпратен като [[експерт]]<ref>"THE„THE CORFU CHANNEL CASE, REPORTS OF JUDGMENTS, ADVISORY OPINIONS AND ORDERS, APRIL 9th, 1949" -1949“ – http://www.icj-cij.org/docket/files/1/1645.pdf</ref> по морските въпроси от албанска страна в [[международния съд]] в [[Хага]], където се гледа [[дело]] за вината на [[Албания]] при подривяването на [[морска мина|мини]] през [[октомври]] [[1946]] год г. на 2 ескадрени миноносеца на [[Великобритания]] в пролива до [[Корфу|остров Корфу]] („Saumarez“ G-12 и „Volage“ R-41) В продължение на половин година кап. II ранг Орманов защитава блестящо интересите на Република Албания, въпреки че се среща с непознати за него до този момент неща: непозната страна, морското [[международно право]], досега непознати немски морски мини и ред други неща, които затрудняват работата му. Съгласно думите на Орманов делото има благоприятен ход за Албания, „защото и аз като албанците бях честен.“ Неговата работа дава решителен принос за удовлетворителното решението на съда за Албания. Професионализмът на българския [[експерт]] е оценен от французина [[Пиер Кот]] (съдебен експерт, [[професор]] в правния факултет на [[Франция]], помощник на албанския официален представител в съда)<ref>"THE„THE CORFU CHANNEL CASE, REPORTS OF JUDGMENTS, ADVISORY OPINIONS AND ORDERS, APRIL 9th, 1949" -1949“ – http://www.icj-cij.org/docket/files/1/1645.pdf</ref>, който заявява, „...това е първата победа на българският флот над флота на Великобритания...“. Заслугата му за благоприятния изход от процеса е оценена от Албания и албанското [[правителство]] награждава кап. II ранг Орманов с високия [[орден]] „[[Скендербег]]“. Тази командировка продължава до пролетта на [[1949]] год г.

След завръщането си кап. II ранг Орманов заварва извършването на реорганизация на военноморските сили, при която длъжността началник щаб на Черноморския флот е закрита. Той е назначен за командир на [[бригада]]та надводни [[кораби]] от Черноморския военен флот<ref>"Хора„Хора, пагони, лампази"лампази“, книга от Рангел Златков, военен журналист</ref>. По думите на адм. Орманов за него това е било поредното сериозно изпитание – без да е командвал кораб, в този момент му се поверява да ръководи бойната подготовка и да отговаря за бойната готовност не само на един кораб, а за цяло [[съединение бойни кораби]]. Тогава се поставя началото на водене на бойната подготовка по нови методи, което за командира на съединението изисква прелом в съзнанието и психиката му. И той преустроява дейността и мисленето си от офицер-изпълнител в офицер-ръководител.

В края на 1949 г. НЩ на ВМФ кап. I ранг Валентин Паспалеев е наклеветен и арестуван. И след поредната реорганизация на военноморския флот на [[12 декември]] [[1949]] год г. Орманов е назначен за ВРИД началник щаб и през [[февруари]] [[1950]] год г. му е присвоено званието [[капитан I ранг]]. Длъжността началник щаб е важен етап в изграждането му като бъдещ командващ. По това време в щаба на флота се формират отделите и службите, създават се условия за неговото нормално функциониране, поставя се началото на водене на бойната подготовка по нови методи. Но не достигат подготвени кадри. В основните отдели и служби на щаба на флота получават назначения на отговорни длъжности наред с по-опитни офицери и току-що завършили НВМУ, чиято подготовка далеч не съответства на високите изисквания към длъжностите, които заемат. Наред с усилената работа в щаба и в поделенията на флота, те заедно със своя началник се учат и усвояват военно-морската наука и изкуство. И след първата голяма „чистка“ през [[1946]] год г. в цялата армия, във флота не уволняват веднага останалите „[[царски офицери]]“, те са били добре подготвени специалисти, те са уволнени последни в сравнение с другите видове [[Въоръжени сили]]. Голяма роля за това играе и началника на щаба на ВМФ, кап. I ранг Орманов, който разбира че не е достатъчна верността към [[Партията]] за да се управляват кораби и сложното [[военно-морско оръжие]]. По-късно Орманов казва, че освен всичко друго, той се е учел и на [[обноски]] от тях. Неоценима тогава и в следващите години е помощта, която оказват съветските военно-морски специалисти – „съветниците“. Орманов не се стеснява да се учи и от своите подчинени, но и от своя командващ, участника в [[Гражданска война в Испания|испанската гражданска война]] кап. I ранг [[Кирил Халачев]].

==== Командващ Военноморския флот, 1950- – 1962 г. ====

Но в [[култ|култовските времена]] кап. I ранг Халачев е наклеветен, проверен от поредната комисия и снет от длъжност. И през [[юли]] [[1950]] год г. Орманов приема изпълнението на длъжността командващ Военноморските сили на България, като е назначен на тази длъжност на [[08 август]] с.г. Месец по-късно му е присвоено званието [[контраадмирал]]. Това събитие се посреща с радост и задоволство от офицерския [[корпус]] на флота. Той е негов [[флагман (пояснение)|флагман]] в продължение на 10 години. Контраадмирал Орманов поема с присъщото си чувство на висока отговорност новите задължения и съдбите на целия флот. За повишаване на своята подготовка за този висок пост адм. Орманов заминава в началото на [[декември]] [[1954]] год г. във ВАК на [[Военноморската академия „Ворошилов“]] в [[Ленинград]] (днес [[Санкт Петербург]]), който завършва в края на [[януари]] [[1956]] год г.

Като командващ ВМФ той счита за най-важни задачи укрепването му по пътя на нарастването на количествения и качествен състав на корабите, запазването на най-добрите специалисти, независимо от това, че е критикуван за „недостатъчен класово партиен подход“. Но Орманов продължава да настоява за работа с така наречените „царски офицери“. Основно внимание адм. Орманов обръща на професионализма и високата подготовка на [[офицери]]те, [[старшини]]те и [[матроси]]те. През тези години ВМФ се попълва с нови кораби: новия [[ескадрен миноносец]] „Георги Димитров“, 2 бр. [[стражеви кораби]], нови [[противолодъчни кораби]], 3 бр. подводници тип „М“, торпедни катери ТМ-200 и други. През 1957 год г. са доставени нови 8 бр. [[торпеден катер|торпедни катери]] пр. 123-К „Комсомолец“, а през 58 год г. [[подводница|подводниците]] са заменени с 2 бр. подводници пр. 613, като по този начин се възстановяват традициите на първите български подводничари. След получаването в българския ВМФ на най-големия и модерен за времето си кораб – ЕМ „Г. Димитров“, Орманов го посещава често и заедно с екипажа на кораба започва да го изучава. Той е бил изключително удовлетворен от присъствието на есминеца във ВМФ, защото само на кораб от такъв клас е възможно да се въплъти в пълна степен организацията на кораба в съответствие с [[Корабния устав]], това е мястото за пълно изграждане на морските офицери – строеви и механици, това е средата за изграждане и съхраняване на морските [[традиции]]. И кораб от такъв ранг е пригоден за „[[демонстрацията на флага]]“ на една морска държава.

През [[1957]] год г. е начело на групата офицери на ЕМ „Г. Димитров“ при [[поход]]а му до Албания с правителствената [[делегация]], водена от [[министър-председател]]я [[Антон Югов]]. През [[1958]] год г. на Бранимир Орманов му е присвоено званието [[вицеадмирал]]. Младият командващ твърдо отстоява интересите на флота, за неговото изграждане като боеспособен и балансиран вид ВС. Особено внимание се отделя на подготовката на военно-морските [[кадри]], за тяхното изграждане, развитие, усъвършенстване на подготовката им в курсове и [[военни академии]]. Под негово ръководство се изгражда нов съвременен военен флот, способен да посрещне достойно предизвикателствата на тогавашното време.

През септември [[1960]] год г. е изпратен да учи в [[академията на Генералния щаб на Съветската армия]] в [[Москва]]. Завършва я през [[1962]] год г. със златен медал, като блестящо защитава [[дипломна работа|дипломната си работа]]. В нея той демонстрира отличните си познания не само по въпросите за провеждане на [[морска операция|морските операции]], но също и в управлението на взаимодействащите с ВМФ [[сухопътни войски]]. Ръководството на Академията му предлага да разшири работата си и да защити [[научна степен]]. Но от [[генерален щаб|ГЩ]] на [[БНА]] не му дават разрешение за това.

==== Заместник-началник на ГЩ-БНА, 1962-1973 – год1973 г. ====

==== Заместник-министър и началник на ГО, 1973- – 1983 г. ====

През [[1973]] год г. е назначен за Заместник Министър в [[МНО]] и Началник на „[[Гражданска отбрана]]“, отговорна работа и все пак още по-далеч от флота. Присвоено му е званието [[адмирал]]. Независимо от всичко той се залавя с жар да работи в новото направление, със свойствената си енергия той започва да усвоява новата за него [[специалност]]. Изучава националния опит, но усвоява и опита на други страни за опазване живота на хората при екстремни ситуации и по време на [[война]]. Завършва с отличие специален курс към [[Академията за Гражданска отбрана]] на [[СССР]] през [[1974]] год г. Полага огромни усилия за да подобри разяснителната работа за ролята и мястото на Гражданската отбрана на страната не само във [[война|военно]], но и в [[мир]]но време. По негово предложение се изгражда съвременна [[оперативна служба]] на щаба на Гражданска отбрана и са формирани щатните подразделения – първите редовни [[роти]] и [[батальон]]и на гражданска отбрана, за обучението на които полага големи грижи. Адм. Орманов отдели голямо внимание и на изграждането на развита [[комуникационна система]] за [[оповестяване]]. Голямо внимание отделя на формированията на гражданска отбрана в [[промишлените предприятия]]<ref>"90„90 години от рождението - – Пример за всеотдайна служба на Отечеството"Отечеството“, всп. "Военен„Военен глас"глас“ № 10/2004 год</ref>. Лично присъства при ликвидацията на разрушенията в Свищов при [[Вранчанско земетресение|земетресението във Вранча]] през [[1977]] год г. и отделя голямо внимание на извършването на анализ на причините, довели до разрушенията в града с привличане на специалисти от различни институти. Въз основа на този опит са направени анализи и разработени препоръки за допълнителни изисквания към строителството на сгради.

==== Председател на НОК, 1983- – 1985 г. ====

През 1983 год г. адм. Орманов получава предложение от председателя на [[Държавен комитет за наука и технически прогрес|ДКНТП]] [[Начо Папазов]] да поеме поста председател на [[Националния океанографски комитет]]. Той подава рапорт, излиза в [[запас]] и веднага получава назначението. Независимо от това, че тази длъжност е на [[обществени начала]], той се захваща за работа с особено желание и стръв, защото най-после неговата служебна дейност отново е свързана с морето. Прави огромни усилия за сплотяване на всички [[институти]] и [[организации]], свързани с морето, за обединяване на усилията им и постигане на най-добри резултати. Работи за установяване на контакти с други [[океанографски организации]] извън пределите на страната, за издигане престижа на българската [[океанографска наука]]. В същото време издава статии по въпросите на международното морско право. Негова заслуга е приемането на България за [[редовен член]] на [[Международната морска организация]] (IMO). През този период адм. Орманов работи активно за издигане нивото и статута на националните институти, работещи в областта на изследване на морето. Постоянните му връзки с [[Института по океанология]] и [[Геологическия институт]] на [[БАН]], [[Института по рибни ресурси]], [[Софийския университет]], ВМФ, [[Министерство на транспорта|Министерството на транспорта]] с [[Параходство БМФ]] и други морски организации дава възможност да се концентрират усилията им за издигане на авторитета на България като морска държава и получаване на максимална изгода за икономиката на страната от използването на морските ресурси.

В това време адм. Орманов успява да постигне договореност с [[Норвегия|норвежката]] [[фирма]] “GECO“ за продажба на България на научно-изследователския кораб “Geco„Geco Kappa”Kappa“, брегови [[изчислителен център]] и методика за провеждане на морски геофизични изследвания на световно ниво за символичната сума от 3 милиона долара. Тази фирма в началото на 80-те години провежда около 60% от световните морски геофизични изследвания. Изгодната за страната оферта не се осъществява поради неразбиране от страна на ръководството на страната. Въпреки всичко по настояването и със съдействието на адм. Орманов е закупен и преустроен през [[1984]] год г.<ref>"„Академик”: ЧЕТВЪРТ ВЕК ФЛАГМАН НА БЪЛГАРСКАТА МОРСКА НАУКА", в сайта Морски Вестник - – http://morskivestnik.com/compass/news/2009/062009/062009_59.html</ref> за научна работа един кораб – [[научно-изследователския кораб „Академик“]] на [[Института по океанология]] на БАН, който плава и до днес. С неговото съдействие е започнато търсене и на изследователска [[подводница]] за нуждите на института, но такава подводница е закупена и въведена в действие през [[1987]] год г.<ref>В сайта на Института по океанология „Фритьоф Нансен“: "Изследователска„Изследователска Подводница РС-8" -8“ – http://www.io-bas.bg/submursible_bg.html</ref>

Силно привързан към семейството си, заедно със съпругата си Евгения отглеждат 3 деца: Елена – артистка и кинорежисьор, Чавдар – офицер и учен и Мирослава – художничка. Синът им продължава делото на баща си, което носи някаква утеха на адмирала: съветският гражданин [[Чавдар Орманов]] (покрай майка си) учи във [[Висшето военноморско училище по радиоелектроника „А.С. Попов“]] в [[Ленинград]], завършва го през [[1970]] год г. и става офицер от съветския Черноморски флот – плава 3 години на БПК пр. 61 ([[големи противолодъчни кораби]])<ref>Спомен на Мандель В.Е. «О службе на БПК «Комсомолец„Комсомолец Украины» -Украины“ – http://cruiser.patosin.ru/story/mandel/index.html</ref>, два пъти излиза в [[Средиземно море]] на бойна служба. В края на [[1973]] с активната намеса на баща си и връзките му с командващия съветския ВМФ [[адмирал Горшков]] и министрите маршал [[Андрей Гречко]] и арм. ген. [[Добри Джуров]] ст. лейт. Чавдар Орманов със същото звание се завръща в България и продължава службата си като дивизионен специалист в [[дивизион]] [[подводница|подводни лодки]]. Завършва военната си кариера като научен работник – отначало в научния институт на ВМФ (филиал на [[ВНТИ]], София), по-късно в Института за перспективни изследвания на отбраната. Сега доц. д-р кап. I ранг (р) Чавдар Орманов е преподавател и ръководител на катедра в [[Технически университет - Варна|Техническия университет]] във [[Варна]]<ref>Резюме на данните за Чавдар Орманов в сайта на ТУ-Варна - – http://www.tu-varna.bg/tu-varnakut/index.php?option=com_content&task=view&id=37&Itemid=29</ref>.