Отваря главното меню

Промени

м
„в България“ вместо „у нас“.
'''Капуй - царят на волетата'''
 
''Той е една от перлите на българския футбол преди Втората световна война. Неизменният № 10 на Левски и националния отбор от 1925 до 1935 г. оформя лявата част на нападението заедно с Асен Панчев. Не напразно Панчето казва: "Винаги знаех къде е той. МеждуМеждв насБългария цареше пълна хармония, всеки чувстваше другия като неизменна част от себе си." И докато Панчев е преди всичко моторът на атаката, то Асен Пешев - Капуй, е главният топчия на тима. Или просто - Господин Гол. ''
 
Футболната му биография започва през 1923 г. в малкия столичен клуб Владислав от квартал "Перловец". Още през следващата година вече е в юношеския отбор на Левски. А оттам до първия състав има само една крачка. Три години по-късно прави и своя дебют в националния тим на България.
Капуй е отличен техник с чувство за комбинативност, вроден инстинкт за пласиране, физическа мощ и поразяващ шут с левия крак. Особено ефектни са ударите му от въздуха, заради което публиката казва, че е "царят на волетата".
 
Комплексните качества на Пешев му помагат през 1931 г. да бъде определен за футболист № 1 на България в анкетата на най-популярното по онова време - вестник "Спорт". Това е първият подобен приз, учредяван ув насБългария. Върхът в кариерата му е сезонът 1932/33 г., когато Левски печели първата си титла държавен първенец. В шампионския марш Пешев участва в 13 от общо 17 мача. Четирите пропуснати срещи се дължат на фрактура, получена на турнира за Балканската купа в Букурещ. И все пак той отбелязва 27 гола в 13 срещи, което прави средно по 2,07 гола на мач.
Постижение, недостигнато досега! Забележително е, че той постига 4 хеттрика: срещу Спортклуб (Сф) - 7:2; Борислав (Сф) - 8:2; Раковски (Сф)- 8:1 и Ботев (Ямбол) - 4:2. В мача с Борислав (Кн) - 9:1, той отбелязва цели 5 гола.
 
За националния отбор на България Асен Пешев изиграва 41 мача и отбелязва 10 гола. Освен това е двукратен балкански шампион - през 1932 г. в Белград и три години по-късно в София. Не е лесно да повярваме, че подобно постижение може да бъде осъществено в днешно време.
 
През 1935 г. е студент в Бърно, където в местната политехника изучава земемерно инженерство. В това време Чехословакия е една от водещите футболни нации в света. През 1934-а е дори световен вицешампион. Пешев е добре известен на местната футболна общественост от Славянския турнир в Прага през 1932 г. В двата мача на Левски срещу пражките Бохемианс (1:2) и Спарта (1:1) той отбелязва и двете попадения на сините. Качествата му не остават незабелязани от първодивизионния Жиденице (Бърно), който го наема като професионалист. В продължение на две години Капуй играе футбол за да се издържа и да учи за инженер. От 1937 г. преминава в другия клуб на Бърно - Моравска Славия, който обаче е с непрофесионален статут. Съгласно тогавашните правила Пешев периодично се връща в България и облича синята фланелка в някои от по-важните мачове на отбора. След дипломирането си отново играе за Левски през сезона 1939/40. След 9 сепгември 1944 г. Капуй е изключен от физкултурното движение ув насБългария, защото е бил ... професионален футболист в Чехословакия! До края на дните си е проектант в "Агролеспроект" към Министерството на земеделието и по-късно в "Геопланпроект".
 
{{Футболист № 1 на България}}
43 088

редакции