През 1929 година заминава за [[Германия]] с Хумболдова стипендия, където през 1931 година защитава научната степен "Доктор по философия, социология и журналистика". Изявява се като последовател на големия български учен професор [[Димитър Михалчев]]. Председател е на академичното философско дружество и е технически уредник и редактор на първото ув насБългария философско списание "Философски преглед", издавано от проф. Михалчев. Подготвя и редактира библиотека "Научна философия", от която са издадени три тома — неговата книга "Проблемата за действителността" /София, 1935/ и преводите на два тома немска философска литература. След преврата от [[19 май]] [[1934]] година с група съмишленици създават българо-съветско дружество, на което става секретар. През [[1940]] година е избран за народен представител в XXV ОНС. По-късно го сполетява съдбата на всички народни представители от това народно събрание-осъден е на 15 години затвор. След излежаване на присъдата не е приет в средите на философите марксисти, защото е отричал марксистко-ленинската философия като я наричал утопия, която може да се наложи само чрез брутално насилие. След събитията в Унгария през 1958 година, отново е осъден на 3 години затвор, а след това е въдворен в Ново село (сега квартал в гр. [[Априлци]]), област Ловешка, където работи като дървосекач и събирач на гъби, горски плодове и билки. Починал е през 1991 година в София.
