Разлика между версии на „Бариерата (филм)“

м
„в България“ вместо „у нас“.
м (форматиране: 3x А|А(Б))
м („в България“ вместо „у нас“.)
 
== „Бариерата“ в контекста на времето си ==
До 1989-та година киното ув насБългария несъмнено е свързано със социалистическата идеология. След закона на кинокултурата от 1946 г. се налага пълен централизиран държавен контрол. В изкуството се прилага принципа на народността, като се типизират персонажите, а до някаква степен и сюжетите носят един и същи пролетарски маниер. През 70-те и 80-те този процес на политическа пропаганда още продължава. Политическата и обществена обстановка ув насБългария тогава е подходяща за появата на такива филми. В тях централна е личността на Тодор Живков и изграждането на един митологизиран негов образ. Така наречените „филми-образци“ са имали един вид образователна функция, организирали са се дори колективни посещения на кинопрожекции. През този период има висока производителност и жанрово разнообразие и извън социалистическата тематика. Екранизациите на романи са изключително популярни. Направени са филми върху “ [[Под игото (филм, 1976)|Под игото]]” , “ [[Тютюн (филм)|Тютюн]]” , “Железният светилник ”, “ Крадецът на праскови“ , “ [[Шибил (филм)|Шибил]] ”, „[[Бай Ганьо (филм)|Бай Ганьо]]“, „[[Козият рог (филм, 1972)|Козият рог]]“ и други. Като безспорен майстор се утвърждава '''[[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]]''', наред с [[Рангел Вълчанов]], [[Георги Дюлгеров]] и др. Сред филмовите адаптации „Бариерата“ се откроява със своя модерен поглед върху човека и неговия вътрешен свят. Спечеленият сребърен медал от фестивалът в Москва също допринася за привличането на интереса към филма. Образът на Доротея е новаторски женски образ, извън стереотипната редицата от домакини и съпруги, които обикновено са на заден фон, който е непроблематизиран. Героинята е в сблъсък с конформистките нравствени норми, социалното лицемерие и духовната ограниченост, тя полага усилия да превъзмогне наличното битие.
 
== Съпоставка между повестта и филма ==
43 088

редакции