Иван Романов: Разлика между версии

След около 2-3 г. от управлението на Иван Романов започват и големите неприятности за българската католическа църква. Още през есента на 1945 г. започват да проучват възможностите за отнемане „за държавни и обществени цели“ на покритата недвижима собственост на тази църква. До 1948 г. й позволяват да събира наемите от собствените си имоти, а след това и тези приходи са прекратени. Законът за трудовата поземлена собственост от 1948 г. посяга на един от най-доходните й източници – земята. Църквата бива лишена от своите училища, болници, сиропиталища и други благотворителни заведения.<ref name=":0" />

 

 

От началото на 1951 г. държавата установява строг финансов контрол върху приходите и разходите на Католическата църква. По силата на чл. 13 от [[Закон за изповеданията|Закона за изповеданията]] тя се третира като обществена организация, задължена да има [[бюджет]], който да се декларира и утвърждава в Дирекцията на изповеданията.