Розова долина: Разлика между версии

Още преди [[Освобождение на България]] ув насБългария е имало около 10 000 дка насаждения и количеството произве­дено розово масло е достигнало до 1000 кг годишно. Най-големи площи са засадени и отглеждани около Пър­вата световна война – около 90 000 дка. В следвоенните години розови­те полета намаляват с две трети. След голямата криза през 30-те го­дини на миналия век розовите насаж­дения са почти унищожени. С края на Втората световна война обаче пра­вителството приема държавна поли­тика за възстановяване и развитие на розовите градини в Розовата до­лина. През 1800 г. е документирано на­чалото на производството на розо­во масло в гр. Клисура<ref>[http://propackmagazine.bg/bg/Статии/Опаковъчни%20технологии/Производство-и-съхранение-на-розово-масло-в-България-в-началото-на-XX-век/126/ История на розовата промишленост]</ref>. Най-голяма популярност на производител на розово масло България получава в края на XIX и началото на XX век, когато парфюмерията, козметиката и фармацевтиката го откриват като незаменима съставка на продуктите, които произвеждат. Долината на розите обхваща трите големи розопроизводителни центъра – [[Карлово]], [[Казанлък]] и [[Калофер]], а няколко големи фамилии – Шипкови, Кидови и Бончеви са главни розопроизводители и търговци на розово масло. След налагането на комунистическия режим тези фирми престават да функционират<ref>[http://anthicosmetics.com/image/catalog/PDF_Bilka/2014_July.pdf История на розопроизводството]</ref>.