Солфеж: Разлика между версии

До 9 септември 1944 г. в софийската музикална академия не е имало специализирани кадри в областта на солфежа. Този предмет се водел от преподавателите по други специалности и това е било пречка да се обхванат и разработят проблемите на слуховото обучение. Обучението продължително време е протичало предимно в тоналността до мажор (C-Dur). Солфежирането от пръв поглед („прима виста“) е било почти единствена форма на работа за развитието на слуха. Нов етап открива през 40-те години педагогическата работа на проф. [[Камен Попдимитров]]. Той поставя дисциплината на нов нова основа и прави задълбочени музикалнопедагогически изследвания в трудовете: „Музикални проблеми ув нас“България“ (1937 г.) и „Как да придобием музикален слух“ (1940 г.). След 9 септември 1944 г. реформата на музикалното образование му дава възможност да разработи и внедри в практиката основните форми на работа, които трябва да залегнат в предмета солфеж, а именно: отгатване (музикалнослухов анализ), музикална диктовка, интонационни упражнения и солфежиране, както и работа върху едноглас, двуглас, упражнения за овладяване на тоналностите и ритъма, упражнения за свързване на тоновите имена с клавиатурата на пианото.

Подемът в работата завладява постепенно и всички новооткрити средни музикални училища в станата: [[Варна]], [[Плевен]], [[Русе]], [[Стара Загора]], [[Бургас]], [[Котел]] и [[Широка лъка]], както и в детските музикални школи към тях. В тях като преподаватели се включват възпитаниците на [[Национална музикална академия „Панчо Владигеров“|Националната музикална академия „Панчо Владигеров“]] (НМА) в София и на [[Академия за музикално и танцово изкуство|Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство]] (АМТИИ) в град [[Пловдив]], завършили теоретичния факултет със специалността музикална педагогика, влагайки всичките си знания и умения. На този етап на възраждане и обновление става отпечатването на редица издания, които обобщават основните положения на солфежната методика ув насБългария: сборниците „Начални солфежи“ – от част първа до част осма на авторския колектив проф. [[Иван Пеев]], проф. [[Асен Диамандиев]] и проф. [[Здравко Манолов]], същите се ползват с голяма популярност и до днес, 60 години след първото им издаване, "Солфежи – мелодии от стари майстори и „Солфежи от творчеството на [[Хайдн]], [[Моцарт]] и [[Бетовен]]“, съставени от [[Камен Попдимитров]] и [[Константин Константинов (музиколог)|Константин Константинов]] и мн. др.<ref name="МС">Методика на солфеж, Йонова, Звезда, Музика, 1990 Развитие на солфежа в България, с.14 – 20</ref>

Друг възлов момент в системата на обучение по солфеж ув насБългария е [[музикална диктовка]]. Методиката на музикалната диктовка е разработена в следващите пособия: „Курс по изучаване на двугласна диктовка“ от [[Иван Пеев]], Здравко Манолов и Светла Кръстева, „Курс за изучаване на тригласна диктовка“ от [[Иван Пеев]] и [[Здравко Манолов]], „Курс за изучаване на едногласна диктовка“ от [[Иван Пеев]] и [[Здравко Манолов]].<ref name="МС">Методика на солфеж, Йонова, Звезда, Музика, 1990 Развитие на солфежа в България, с.14 – 20</ref>