Беньо Цонев: Разлика между версии

Българската диалектология съставлява постоянен и траен интерес за Беньо Цонев. За него диалектите са и първоизточник в изясняване на историческия развой на езика, и средство, с помощта на което съвременният книжовен език може да се обогати и устрои. Голяма негова заслуга е съставянето на „Програма за изучаване на българските народни говори“, с която активизира диалектните проучвания ув насБългария. С тази програма той дава възможност на свои студенти и последователи да направят описания на диалектите на много селища и по такъв начин да дадат конкретни факти за младата българска диалектоложка наука. Сам той по време на многобройните си командировки из страната проучва редица особености на българската диалектна реч и пръв установява важни диалектни граници и класификации на говорите. По време на [[Първата световна война]], Беньо Цонев е поканен и участва в [[Научната експедиция в Македония и Поморавието]]. През годините [[1916]], [[1917]] и [[1918]], когато [[Поморавие]]то е в рамките на [[Моравска военноинспекционна област|Моравската военноинспекционна област]], той извършва проучвания на тъй наречените [[преходни говори]]. През 1918 г. излиза първо с обобщен доклад озаглавен „Резултати от моите изследвания на моравските говори през 1916 - 1917 г.“, а впоследствие излиза и книгата му „Произход, име и език на моравците“. Беньо Цонев след проучванията си на място, застъпва тезата, че моравския говор е краен западнобългарски говор както по [[етимология]], така и по езикови характеристики и особености. Според гласната, която е застъпник на старобългарската голяма [[носовка]] в българската езикова територия, той определя пет говорни групи : ''ъ'' - говори (''ръка, зъб, дъб, мъж''), ''а'' - говори (''рака, заб, даб, маж''), ''о'' - говори (''рока, зоб, доб, мож''), ''е'' - говори (''река, зеб, деб, меж'') и [[у-говори|''у'' - говори]] (''рука, зуб, дуб, муж''). Беньо Цонев очертава точно по селища и тъй наречената „[[ятова граница]]“, която по изговора например ''бял-бел'' разделя българското езиково пространство на две основни наречия - ''източнобългарско'' и ''западнобългарско''.