Езикознание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 3x А|А(Б) |
LordBumbury (беседа | приноси) м „в България“ вместо „у нас“. |
||
Ред 8:
== Историческо развитие и школи ==
Макар че изучаване на езика имаме още от времето на [[Аристотел]], съвременната наука за езика се развива от ренесансовия бум на хуманитарните науки, като тогава названието е било [[филология]], което
Основните принципи на съвременното езикознание започват да се изясняват още през 19 в. [[Ян Бодуен дьо Куртене]] изгражда първата теория за фонемата. Смята се, че [[Фердинанд дьо Сосюр]] е основател на системно-структурния подход и синхронизма в езикознанието. В първата половина на 20 в. е оформен сбор от много школи, представящи [[структурно езикознание|структурното езикознание]], което разчленява езика на слоеве, всеки от които се изучава от дадена дисциплина. Едно от основните негови направления е [[Функционална лингвистика|Функционалната лингвистика]] ([[Пражки лингвистичен кръжок]], [[Вилем Матезиус]], [[Андре Мартине]], [[Роман Осипович Якобсон]], [[княз Николай Сергеевич Трубецкой]]), която разглежда езиковите явления от гледна точка на функцията, която изпълняват, без да се пренебрегва смисловата им страна. [[Глосематика]]та ([[Копенхагенска школа]]) разглежда езика като система на „чисти отношения“, без оглед на материалната субстанция. Трето голямо направление е [[Американски структурализъм|американският структурализъм]], насочен утилитарно в своите езиковедски изследвания — [[дескриптивна лингвистика]] ([[Леонард Блумфийлд]]), [[генеративна граматика]] и транформационен анализ ([[Ноам Чомски]]). [[Лондонска лингвистична школа]] признава за функционално значимо само това, което има формално изразяване.
|