Производство на компютри в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м „в България“ вместо „у нас“. |
|||
Ред 142:
Приемането през 1969 г. на Единната Система (ЕС) определя рамката за развитие на отрасъла във всички страни членки на СИВ и насоките на съвместимост – IBM съвместимост и DEC съвместимост. Устройствата извън тази рамка нямат бъдеще за пазарна реализация и тяхното производство е спряно (например ЗИТ 151 е спрян от производство през 1971). ЕС поощрява копирането на готови изделия като практика в СИВ, която не нарушава законите за интелектуална собственост на всички страни членки на СИВ, спестява време и средства за изследователска и развойна дейност и улеснява планирането. Тази политика се оправдава със следните аргументи: 1) патентните права са териториални; 2) [[СИВ]] е затворена икономическа система с незначителен стокообмен със западните страни; 3) броят на защитените западни патенти в източните страни, както и обратно, е много малък 4) когато не се търгува на общ пазар, патентните права нямат значение и 5) до 1980 г. програмните продукти не са изрично защитени.
В края на 70-те и началото на 80-те години започва да си пробива път идеята, че е по-добре да се копира напълно. По онова време водещата компютърна компания в света е [[IBM]] и нейните машини и софтуер (в частност [[операционна система|операционната система]] [[DOS/360]]) се ползват навсякъде. Американските компютри според предназначението и размера си са: [[Мейнфрейм компютър|големи машини]], [[Миникомпютър|мини машини]] и [[Микрокомпютър|микро машини]]. Според съвременници България купува машина на IBM, инженерите от ЦИИТ я разглобяват и правят подобна с електронни елементи, социалистическо производство, но с логиките и със софтуера на IBM. Продуктът се нарича с [[Евфемизъм|евфемизма]] „''аналог“''. Особеното в българския подход е, че цялата изследователската и развойна дейност започва да се свежда до копиране, за да може „бързо да настигнем западните фирми“.<ref name = "Srebrev">{{cite book |title= История на създаването на българските миникомпютри и системите с тях |last= Сребрев|first= Сребрьо|year= 1996|location= София|url= http://bbaeii.webnode.com/bylg-electronica-i-inormatika/}}</ref> На секретен пленум на ЦК на БКП Тодор Живков съобщава, че 57% от приложния научен продукт в българската икономика е зависим от УНТР на ДС, при което икономическият ефект от работата на УНТР на ДС за периода 1981 – 1985 г. се изчислява в размер на 580 милиона долара годишно. <ref name = "Argirov"> Аргиров Г. „С носна кърпичка наш разузнавач задига най-модерния пеницилин“ </ref> При изброяване в <ref name = "Zarkov"> Зарков И., „Развитие на микроелектрониката
Почти всички български административни ръководители от стопанската и научна сфера от този период демонстрират в мемоарите си не само липса на знания, но и пълно неразбиране на проблема. Например Боянов твърди, че не може да се говори за копиране в случаите, когато липсват прототипи и оригинални градивни елементи (ембаргови) и само от 3 до 5% от влаганите детайли са западно производство{{hrf|Боянов|2014|20}}, като напълно игнорира основните критерии за патентна чистота – наличие на „новост“ и липса на „очевидност“. Според него по-правилно било да се каже, че са се търсели български ''аналози'' на определени изделия и в резултат понякога параметрите на българските аналози се оказвали дори по-добри, като за пример дава [[Изот 1036C]]. Примерът е неподходящ, защото архитектурата на Изот 1036C и особено модификацията му не представляват ''аналог'', въпреки че са съвместими с ІВМ РС.
| |||