Стара планина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Uwarf (беседа | приноси)
м „в България“ вместо „у нас“.
Ред 230:
Стара планина е основната климатична преграда и природна граница в България. Северното подножие е с умереноконтинентални климатични черти, а южното ­ с преходни. Преходността на климата е особено характерна за източните части на планината. От подножието към билото се сменят характерът и стойностите на климатичните елементи. Средногодишната температура във височина намалява и при станция вр. Ботев достига ­0,7 °С (табл. 1). Средните януарски температури варират в широки граници: от около 0 °С в най-източните части до ­-5 °С за ст. Петрохан и ­-9,3 °С за ст. вр. Ботев. Средните юлски температури се колебаят между 8 и 20 °С в зависимост от надморската височина. Температурните амплитуди не са големи ­ 16-­18 °С.
 
Валежите се увеличават във височина и достигат до 1200­-1400 mm. Те са по-обилни по северните склонове, докато южните остават във валежна сянка и валежите там са около 550 mm. В най-източните части поради преходния характер на климата валежите достигат до около 600 mm. Снегозадържането е около 4­6 седмици в по-високите части и до 1­2 седмици на изток. Максимумът на валежите е пролетен, а минимумът ­ зимен, като в източните части се забелязва сезонно изравняване на валежите. Най-ветровити места ув насБългария са върховете Мургаш и Ботев, където средната годишна скорост на вятъра достига 10 m/s. За северното подножие на Стара планина са характерни проявите на фьон, а в района на Твърдица и ­Сливен ­студеният падащ вятър тип „бора“ (често наричан „сливенски вятър“). От неблагоприятните климатични явления са характерни мъглите, [[температурните инверсии]] в котловините, поледиците.
 
{| class="wikitable"