Трапецовидни ниши в България: Разлика между версии

Според минералога и геолога доц.дгн [[Руслан И. Костов]], (Минно-геоложки университет "[[Свети Иван Рилски]]"), скално-издълбаните паметници (вкл. нишите) и мегалитните паметници (главно [[долмен]]и), ув насБългария и на други места по света, са свързани с конкретни по състав и [[генезис]] скали - в първия случай това са вулкански и седиментни скали, а във втория случай - предимно кварц-съдържащи интрузивни или метаморфни скали (гранити, гнайси; с прилежащи бели кварцови жили; по-рядко пясъчници с по-високо съдържание на кварц).<ref>Костов, Руслан И., "ГЕОАРХЕОЛОГИЯ И АРХЕОМИНЕРАЛОГИЯ : АРТЕФАКТИ И ОБЕКТИ ОТ БЪЛГАРИЯ ( БИБЛИОГРАФИЯ )", ИК “Св . Иван Рилски” , София 2008</ref> Т.е. по някакви причини за праисторическото и древно население значение има не [[геоморфология]]та, а геологията на района на обитаване с нейните геолого-минералогични и геохимични фактори. По отношение на нишите се отбелязват няколко възможни хипотези, включително нови ("стандартна" ниша) и комбинирани или сходни с посочените. При участие на световен конгрес по минералогия в Унгария той се свързва с колеги-петрографи, които описват скали със същите по форма трапецовидни ниши в района на Националния парк Бюк в [[Унгария]]. Следователно, скалният феномен с конкретната форма - трапецовидни ниши освен от Източните Родопи е регистриран и в [[Унгария]].<ref>Костов, Руслан И. , "Археоминералогия на неолитни и халколитни артефакти от България и тяхното значение в гемологията", ИК “Св. Иван Рилски”, София 2007 г.</ref>