Алваново: Разлика между версии

За село Алваново почти единствен източник, особено за по-ранните години от турското робство, представляват османските архивни документи. В турския регистър за овцевъди през 1573 г. е записано село Алваноглу („Алван“ — – вероятно собствено име, „оглу“ — – син) принадлежащо към Шуменската кааза, в свидетелството е споменат някой си Йомер Шахин с 50 овце, Хюсеин Мехмед с 25 овце.

{{цитат|Едва след свършването на тия предварителни изследвания на могилите се простих с хубавата долина на стария пазарен град и потеглих покрай лъкатушната река „Къркъ Гиджиг су“ по успоредното на нея шосе за Шумен. За безопасността на сравнително малкото разстояние до там бяха построени не по-малко четири [[беклеме]]та от черкезкото заселване насам. Първото от тях съвсем близко до турското село Каръкъшлъ служеше за един нов ориентиращ пункт към север. Празнотата на нашата карта ме накараха да направя една рекогницировка (разузнаване) в южно направление. С бързо яздене аз достигнах една поляна в дъбовата гора и от там погледнах долу в много разклонената разкошно обработена равнина, средна долина на „Акили Камчия до Кьотеш“ (сега село [[Кочово]], Шуменска област). Стълбове от пушек, минаретата и ярко осветените червени покриви свидетелстват за близостта на заможни села. Тази долина е страдала много през войните от реквизицията и разбойничество.

Ние се завърнахме при караула гдето беше останал драгоманина ми. Стражарите ни разказаха, че тук черказите — – разбойници на разбойника Аба, които сме срещнали в гората от няколко седмици върлували в околността. При беклемето се съединяват реката Къркъ Гиджиг су и река Врана. След като прекосихме реката, следваше българо-турското село Алванкьой, обкръжено от овощни дървета. След него иде село Пухлар (Бухлар), седалище на всяващи срах и ужас сега [[черкези]]-разбойници. Аз слязох пред дворището на Мутар, близо до джамията, чието изплетено от върбови пръчки минаре приличаше на гълъбарник. Конака на бея не се различаваше по нищо от тия на другите покрити с гниеща слама колиби. Бея ме посрещна в дълго тясно сукнено палто. Той носеше в пояса си един пистолет, патрони в красиви сребърни патрондаши на гърдите, къс боен нож на бедрото и кожен калпак. Той ме покани любезно в своята стая, която беше необикновено уютна с килими, възглавници по софите. Подаде ми полуизгорели папироси, а жените му донесоха мляко в сребърна паница. Тук пренощувах.}}

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Алваново е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912–19131912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.549 и 826.</ref>

Кметски наместник на с. Алваново е Христина Атанасова. В селото има и Aвтоматича метеорологична станция, която е първата пусната в село в област Търговище.адреса за данни е http://www.stamb.net/alvanovo/station/index.php

През 2010 година с дарителска кампания започна реставрацията на православният храм"Света Троица"Той е построен през 1896 година. Към него има Метох , в който преди години е имало и килийно училище. То е едно от първите в областта и запазено до днешни дни.

Населението е само българско. Най-много жители селото е имало през 1970-те и 1980-те години: до 600. Населението се занимава главно с овощарство и зеленчукопроизводство.

* Ритуал "Къпане„Къпане на зетьове"зетьове“ на [[Ивановден]], който се провежда в центъра на селото на голямата чешма.

* [[Асен Каваев]] (1895- – 1967), български общественик, публицист, адвокат и писател.

Пенсионерският клуб"Единство" има певческа група.

Транспортът до селото става с автобуси от [[Търговище]] и Шумен. На час път до с. [[Ловец (Област Търговище)|Ловец]] има на разположение и жп транспорт. На 2- – 3 километра североизточно е и летище Търговище, което в момента не работи.

* [http://btvnews.bg/article/bulgaria/obshtestvo/parvi-onlain-muzei-u-nas-na-malko-targovishtko-selo.html Първи онлайн музей ву България -нас – на малко Търговищко село (btvnews.bg)]