Василий I Български: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м „ѝ“ вместо „й“ |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Василий I български''' е първият глава (1186-1232) на възстановената самостоятелна българска църква след освобождението от византийско владичество. Възприеман е като български патриарх и след сключването на [[Калоянова уния|уния]] с Рим в 1204 г. се подписва така, но канонически има статут на архиепископ и [[примас]] т.е. [[екзарх]].<ref>[http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/patriarsi_prez_srednovekovieto.htm pravoslavieto.com]</ref>▼
▲'''Василий I български''' е първият глава (1186-1232) на възстановената самостоятелна българска църква след освобождението от византийско владичество. Възприеман е като български патриарх и след сключването на [[Калоянова уния|уния]] с Рим в 1204 г. се подписва така, но канонически има статут на архиепископ и [[примас]] т.е. [[екзарх]].
В 1186 г. в освободените вече български земи между Дунав и Балкана Асен и Петър основават новата архиепископия със седалище в главния град Търново. При освещаването на новопостроената църква св. Димитър в края на 1185 или началото на 1186 г. според канона трима митрополити - Видинският и още двама ромеи, докарани от Асеневци за случая канонично помазват и ръкополагат новият български архиепископ Василий I и го обявяват за глава на самостойната българска църква в освободените земи. В диоцеза на Търновската архиепископия влизат Дръстърска епархия, която дотогава зависи от цариградския патриарх и Видинската, подведомствена на охридския архиепископ.
Line 7 ⟶ 6:
Прекъсването на унията става през последните месеци на 1231 г. и началото на 1232 г. Тогава два западнобългарски престола - Белград и Браничево отказват да се смятат за свързани с римския първосвещеник. Започва завой към сближение с вселенската патриаршия. Тази стъпка е подкрепена и от търновският архиепископ Василий, който по това време вече се е оттеглил на Атон. Екзарха на вселенския патриарх за западновизантийските земи Митрополит Христофор, който играе главна роля в този процес, в писмо до цар Иван Асен II не изказва никакви възражения за архиепископ Василий, с когото се срещна на Света гора и след обстоен разговор с него настоява Василий да се върне в Търново. Към момента на срещата на Атон, архиепископ Василий формално все още е глава на Търновската българска архиепископия, но не след дълго той по своя воля се отказва с писмо от поста. Така със своята оставка той напълно открива възможността да се възстанови по каноничен път общението на двете църкви и българската архиепископия да бъде въздигната в ранг на патрияршия, което и става в 1235г.
== Източници ==
{{Пост списък|Патриарх на България|10}}
| |||